Мотиватори.нет
Раздели за главна страница => Фотопътешествия => Темата е започната от: Banshee в 11.03.2014 11:20
-
44 потресаващи снимки от едно фотопътешествие. Източник (http://motivatori.net/go.php?url=http://dimka-plotnikov.livejournal.com/165453.html). Превод: Banshee
1. Шереметиево
[attachimg=1]
-
2. Прекачване в Осло. Никога не съм бил в Норвегия, а печат вече имам (=
[attachimg=1]
-
3. Първи ден в Рейкявик. Потресаващо свеж вятър, не много високи планини покрити със сняг; засега нищо неразбирам от това място.
[attachimg=1]
-
4. Ден втори. Взех кола под наем и реших да обиколя острова. Веднага след първия завой се разкрива неземна красота
[attachimg=1]
-
5. Моята количка. За пътищата отделно ще напиша.
[attachimg=1]
-
6. Исландия е пустинен остров. Страната има площ равна на площта на Португалия или две и половина Холандии, а живеят само 300 хиляди души. Да напомня, че в Холандия живеят 17 милиона.
[attachimg=1]
-
7. Скалистият западен бряг на острова
[attachimg=1]
-
8. Слънце-море-плаж
[attachimg=1]
-
9. Тук е много лесно да бъдеш сам
[attachimg=1]
-
10. При това в страната има потресаващи пътища. Сто километра шосе между две села с по петстотин жителя – асфалта е прекрасен, знаци, маркировка, колчета през 50 метра, площадки за отдих с интересна информация за даденото място. Всичко е направено с мисъл за хората. На петата снимка от темата, моята кола стои до табела, на която е написано, че в селото, в което съм се е родил най-ужасния сериен убиец в историята на страната, който е бил екзекутиран и разрязан на части, а всяка една част е била заровена на различно място на острова, за да не се събере отново.
[attachimg=1]
-
11. Нощ в село на брега на океана. От всеки прозорец се разкрива гледка или към океана, или към планините. Бели нощи.
[attachimg=1]
-
12. Рано сутринта отново на път.
[attachimg=1]
-
13. Ден трети – път на север.
[attachimg=1]
-
14. И без това неземните пейзажи се подсилват от хипертрофирано усещане за мащаб – на острова няма дървета (заради вятъра), затова планините изглеждат по-високи, а каньоните по-дълбоки.
[attachimg=1]
-
15. На север е още зима, нощем температурите падат до -15. На превалите има много силен вятър и сняг – това беше най-голямото изпитание по време на цялото пътуване. Но даже вятъра и снега не са толкова страшни ако ги сравним със заледеното шосе, покритото с двуметрови преспи насрещно платно и сто метрова пропаст от дясно. На такива места не съм правил снимки, защото се стараех внимателно да карам по коловозите след джипа пред мен.
[attachimg=1]
-
16. Когато изкачиш превала и през не толкова плътния облак започва да те заслепява слънцето се откриват невероятни картини.
[attachimg=1]
-
17. Акюрейри – северната столица на Исландия. 20 хиляди жители, втория по население град в страната
[attachimg=1]
-
18. Ден четвърти – северните фиорди, пътя към Хусавик – града на китовете.
[attachimg=1]
-
19. Във Хусавик сядаме в лодка и излизаме в Северния Ледовит океан. На малкия остров вляво през лятото живее колония от двеста хиляди тъпоклюни. Смешни птици.
[attachimg=1]
-
20. Този облак скоро ще е над нас.
[attachimg=1]
-
21. Докато времето е още хубаво си играем на гоненица с един гърбат кит. Кита обаче не ни обръща внимание – той си отяжда след дълъг поход на север. През лятото те са по-общителни и нямат нищо против да се показват пред хората.
[attachimg=1]
-
22. Облака ни настигна и заваля сняг. От дясно се вижда следата от нашата лодка.
[attachimg=1]
-
23. Ден пети, вулканически. Това е Димуборгир (Мрачният замък) – плато от лава. Наистина нечовешко място с остри скали от лава. Сняг до кръста.
[attachimg=1]
-
24. Посвещава се на любителите на норвежски рок (има такава рок група - Диму Боргир)
[attachimg=1]
-
25. Фумароли. Това е най-гадно миришещото място, на което съм бил. По гадно е от кожена фабрика и магазин Lush
[attachimg=1]
-
26. Ден шести. Източните фиорди и тунели в планините. Тук тунелите са забавни – с една лента и джобове за пропускане на насрещното движение.
[attachimg=1]
-
27. Южния бряг на Исландия е потресаващо живописен.
[attachimg=1]
-
28. Път. В Исландия аз можех спокойно да стана тираджия.
[attachimg=1]
-
29. Залез.
[attachimg=1]
-
30. Ден седми. Ден на вятъра, тюлените и синия лед на айсбергите. Айсбергите се отчупват от ледника, който се вижда от ляво в центъра на кадъра. Преди той е достигал до океана, но през последния век стремително отстъпва към вътрешността на острова, оставяйки след себе си езеро с негови отломки – под ледника се намира най-дълбокия фиорд на острова.
[attachimg=1]
-
31. Равнини от вулканична пепел. По време на наводнение цялата равнина е залята от вода. А наводнения се случват когато вулкана разтопи ледника, който от своя страна залива всичко.
[attachimg=1]
-
32. Шум от прибоя.
[attachimg=1]
-
33. Ден осми, ден на водопадите. Отново на път.
[attachimg=1]
-
34. Водопада Селйяландсфос (Seljalandsfoss). 65 метра. За мащаб – точките зад водопада, в центъра на кадъра – това са хора.
[attachimg=1]
-
35. Гейзер — това е исландска дума, която дава име на това явление. Самия Geysir сега спи, активен обаче е неговия по-малък съсед Strokkur.
[attachimg=1]
-
36. "Златния водопад", Gullfoss, гордостта на Исландия.
[attachimg=1]
-
37. Златният водопад има две каскади — 10 и 20 метра. По време на топенето водата запълва целия каньон и излиза в равнината.
[attachimg=1]
-
38. Нощ в град Гриндавик, световен център по добив на треска.
[attachimg=1]
-
39. Ден девети, Рейкявик. Туристическа картичка от камбанарията на църквата Hallgrimurkirkja
[attachimg=1]
-
40. Пак като туристическа картичка от покрива на една от най-високите сгради в града – исках да хвана кулата на Хатлгримскиркя (в Исландия имат интересно произношение) на фона на планините.
[attachimg=1]
-
41. Мисля, че това е паметник на понеделника.
[attachimg=1]
-
42. Котките в Рейкявик са топли и пухкави.
[attachimg=1]
-
43. Концертната зала Арфа (Harpa). Много впечатляващо съоръжение за такава малка държава.
[attachimg=1]
-
44. На връщане се отбих в Хелзинки. Отдавна не съм бил там, даже малко започна да ми липсва. Отбих се в Темпелиаукио, а там репетира оркестър Avanti, ей такъв концерт за никого…
[attachimg=1]
2500 километра по най-красивата страна, в която съм бил. Потресаващи пейзажи, изключително красива и при това достъпна северна природа – за една седмица аз видях в дивата им среда на обитание китове, северни елени, тюлени, огромно количество птици (в това число и забавните тъпоклюни). И всичко това без да навлизам във вътрешността на страната. Покрити с гъст мъх полета от лава и алпийски ливади с гъста трева до кръста, а редом – заснежени превали. Пропасти и скали – и спокойни фиорди. Невероятни със своя драматизъм пейзажи.
Независимо от своя малък размер (300 хиляди души!) страната е много добре поддържана – между две малки селца има 100 километра отлич1но шосе. На входа на всяко село има карта, къде се намира площада и къде се намира бара, в който вечерта можеш да се запознаеш със цялото село. По пътищата има много спирки с информация за това покрай какво минавате – геологическа информация или информация за родината на древен герой. Може и да не съм обръщал внимание, но аз никъде другаде не съм срещал такова уважение към пътешествениците и желание да покажат и разкажат колкото се може повече за своята страна.
Исландия е страна с екстремалната природа. Цялата е покрита с мрежа от автоматични станции следящи времето (в интернет има динамична карта за всички пътища в страната и тяхното текущо състояние), също така се следи сеизмичната активност. По цялата страна действа безплатна служба на спасението – ако пътувате по затънтени места, по селски пътища, можете да оставяте в интернет своя маршрут, и ако на време не се окажете в мястото на пристигане ще бъдат изпратени спасители да ви търсят.
Исландия е страна с много приятни, открити и добри хора. При това всички говорят отличен английски, и с радост ще ви разкажат за себе си и за своята страна.
Аз не съм голям ценител на кухнята, но Исландската кухня ме впечатли. Първо на първо това е изключително свежа и вкусна риба, от която могат да направят всичко. Месото от кит също много ми хареса, макар че остави в мен някакво чувство на вина. А на второ място са супите. Супите тук са просто прекрасни, най-прекрасните супи в цял свят!
И на края, ако вие още не сте били в Исландия – веднага заминавайте. По-добре да пропуснеш две пътувания до Тайланд и да отидеш за една седмица на този остров. Аз определено ще се върна там повече от веднъж.
-
Ех, ако можехме да живеем там.... :upset:
-
Ех, ако можехме да живеем там.... :upset:
Тогава със сигурност Исландия нямаше да изглежда така ... :biggrin:
-
Изключително впечатляваща (определено и автора е майстор фотограф) природа! И един въпрос, който ме вълнува изключително много- от какво се издържа тази държавичка :upset: ???
-
Изключително впечатляваща (определено и автора е майстор фотограф) природа! И един въпрос, който ме вълнува изключително много- от какво се издържа тази държавичка :upset: ???
Затова:http://nikolaijambol.blogspot.com/2011/10/blog-post_31.html
-
Изключително впечатляваща (определено и автора е майстор фотограф) природа! И един въпрос, който ме вълнува изключително много- от какво се издържа тази държавичка :upset: ???
Затова:http://nikolaijambol.blogspot.com/2011/10/blog-post_31.html
Виж и тук (http://motivatori.net/index.php?topic=1295.0)
-
Изключително впечатляваща (определено и автора е майстор фотограф) природа! И един въпрос, който ме вълнува изключително много- от какво се издържа тази държавичка :upset: ???
Затова:http://nikolaijambol.blogspot.com/2011/10/blog-post_31.html
Исландия не е в ЕС. И скоро се отказаха да влизат. Причината е, че ще им се засегне основния бизнес - риболова. Исландицете ловят и преработват огромно количество китове . В ЕС има ограничения на този вид дейност и затова тези островитяни се дърпат.
-
В ИСЛАНДИЯ освен проблемите с МВФ имат проблем и с гените си. Островът е отдалечен отвсякъде има малко население, което в продължение на много години е довело до близко родствени връзки . Някой от по-горе писалите искаше да ходи там. Мисля, че на драго сърце ще го приемат да разообразят генофонда си.
-
В ИСЛАНДИЯ освен проблемите с МВФ имат проблем и с гените си. Островът е отдалечен отвсякъде има малко население, което в продължение на много години е довело до близко родствени връзки . Някой от по-горе писалите искаше да ходи там. Мисля, че на драго сърце ще го приемат да разообразят генофонда си.
На мен лично ми се видя малко потискащо дори и добре уредено.
-
Е, нека е уредено де! :up: Аз исказах пожелание да отида да живея там, но техния генофонд няма да спечели от мен. :blink:
Но пък как са натрили носовете на банките си, а?
Нищо, че гените се им сбъркани. Нашите като са наред, та сме цъфнали и вързали! :dont:
-
::) ...Правя грешки, но да не ви пука! :faceoff: Грамотна съм, но не виждам добре и става страшно, като бързам! :P
-
Страхотна тема :bravo: Аз предлагам да подемем инициатива за подобряване на генофонда в Исландия :biggrin: Предполагам, че ще се намери достатъчно количество уиски, дори и да има проблем с физиката на исландките :D /Простете за просташкия тон/ Темата наистина ми хареса :up:, както и коментарите към нея.
-
Имаме много да се учим от северните народи, независимо, че генофонда им бил лош :P Просто уникално, как могат да се оправят в тази пустош и да са толкова добре устроени, докато ние имаме такива природни дадености, а живеем толкова зле :upset:
-
Страхотна тема :bravo: Аз предлагам да подемем инициатива за подобряване на генофонда в Исландия :biggrin: Предполагам, че ще се намери достатъчно количество уиски, дори и да има проблем с физиката на исландките :D /Простете за просташкия тон/ Темата наистина ми хареса :up:, както и коментарите към нея.
Мисля, че българските мъже могат да се справят с този въпрос и с исландките , ако не с друго. Като продължение на коментара имаше един старичък виц, който не мога да си го спомня в детайли . Идеята му беше, че най- качественото , което българина правел е именно деца понеже ги правел без ръце. :beer:
-
42. Котките в Рейкявик са топли и пухкави.
(Attachment Link)
Накратко - красиво, студено и сурово. За съжаление котката почти липсва в този кадър :biggrin: