Мотиватори.нет
Раздели за главна страница => Креативи => Темата е започната от: Gogos в 05.04.2014 20:58
-
[attachimg=1]
Здравейте на всички.
Отдавна не бях писал, но днес изникна повод и ето ме при вас на сайта. Днес най-накрая реших да разчистя своя гараж. Знаете как е – трупаш, трупаш с годините, докато един ден забелязваш, че колата вече трудно влиза вътре :sm_biggrin:
Работата спореше, гаража ставаше все по-подреден и чист, докато изведнъж не попаднах на един голям кашон, в който се оказа, че се намира част от моето минало, от моето юношество.
Разбира се работата спря и аз започнах да разглеждам едно по едно нещата вътре. Не ми даде сърце да ги хвърля независимо, че вече никога няма да влязат в употреба. Накрая реших да ги снимам и да споделя с вас част от себе си.
Да започваме, ще има 14 снимки и малко мои коментари:
-
Бях сигурно на 14 години когато започнах да се занимавам с фотография. Все още си спомням своя първи фотоапарат. Ето го и него – ЕТЮД. Абсолютно елементарен фотоапарат. С него да съм изщракал максимум една лента. След това за дълго време беше „Смена 8М”, а последния лентов беше „Зенит ЕТ”.
[attachimg=1]
-
Другата част от това хоби беше разпечатването на снимките. Спомням си с какво нетърпение се подготвях за поредното проявяване и правене на снимки. Първо трябваше да се съберат поне 2 ленти. После започвах да подготвям детската си стая – да уплътнявам прозорците да не влиза светлина, на бюрото си разполагах цялата необходима техника начело с фотоувеличителя и накрая чаках да се стъмни за да се затворя вътре и процеса да започне.
Разбира се преди правенето на снимки първо се проявяваше негатива. Това го правех в банята, един, два дена преди основното събитие. Ето в такова специално….бурканче се проявява лентата. Честно казано много наименования съм забравил, за което моля да бъда извинен ако се изразявам не съвсем точно.
[attachimg=1]
-
На тъмно лентата се вади от нейната касета и се навива на този барабан, който след това се поставя в бурканчето. След като се затвори вътре вече може да се работи на светло. Налива се проявител и започва да се джурка като се върти отгоре…
След това лентата се вади и се чака докато изсъхне
[attachimg=1]
-
След като имаме негатива и стаята е подготвена за правене на снимки, стигаме до главния играч в целия процес. Фотоувеличителя. Така изглежда преди да бъде сглобен:
[attachimg=1]
-
Отваряме куфара и …. красота! Частите му са почти непокътнати от времето. Това изделие от СССР е на сигурно 30 години.
[attachimg=1]
-
Ето го сглобен красавеца
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
А това е дъската с мерителни скали, която се слага точно под фотоувеличителя, а върху нея се слага фотохартията, на която ще бъде новата снимка.
[attachimg=1]
-
След като бъде осветена фотохартията се потапя последователно в две ванички. Първата е проявител, а втората е фиксаж. Проявителя – проявява изображението, а фиксажа спира процеса на проявяване. Сигурно сте виждали снимки, които променят цветовете си с годините – ето това е в следствие на лоша фиксация с фиксаж. Разтвора във ваните е с определена температура. Навремето имах специален електронагревател за тази цел и термометър, но те явно са се запилели някъде другаде…
[attachimg=1]
-
Мокрите снимки ги лепях на ето тази огледална ламарина, която пък е част от чудото на заден план. А чудото всъщност е печка за снимки. Има две такива ламарини, по една от всяка страна. Когато и двете ламарини се запълнят със залепени снимки по тях, те се изправят и закопчават към печката. Даже и сега докато пиша всичко това си спомням миризмата на свежо изпечени снимки…. ех…. времена…
[attachimg=1]
-
Валяче за плътно прилепяне на снимките към ламарината:
[attachimg=1]
-
Със закопчани ламарини:
[attachimg=1]
-
И накрая остава нарязването. Сигурно ви е правило впечатление, че на всички или поне на повечето стари черно-бели снимки има бяла рамка. Точно колко да е дебела тази рамка се определя докато се обрязват снимките, поне аз винаги съм го правил на око. Ето ги и моите две резачки.
[attachimg=1]
-
Щях да забравя. Също култов елемент от целия процес: червената лампа.
[attachimg=1]
Та така. Чак незнам защо ги оставих. В нашия цифров век вече никой не прави снимки по този начин и то не от вчера, а много отдавна. Не живея в огромно имение, че да няма значение мястото, напротив постоянно няма място и в случая всичко това ми пречи. Но просто сърце не ми дава да ги хвърля. Не и аз, никога. Просто това е част от мен….
Благодаря за вниманието, надявам се да ви е било интересно.
-
Страхотна темичка си спретнаб Гого :bravo: Никога не съм бил фотограф, но имах съученици, които бяха много запалени и са ми разказвали много за това вълшебство. но така, цялостно обурудване досега не бях виждал :up:
-
Баща ми навремето също сам си е правил снимките.
-
Само съм чувал за тези чудесии, но досега не бях виждал апаратурата, която са използвали фотографите години на ред. Много ми хареса темата :up:
-
Супер :up: и аз, не съм виждал на живо фотопроявителна техника, но изглежда много интересно :smile: Гого, покажи ни малко от снимките, които си правил. Ще ни бъде много интересно :idea:
-
Гледай ти :blink: С това ли се правят снимки :upset: Че то много просто :biggrin:
-
Чудесна тема и много мили спомени :) Първите домашни снимки на нашата дъщеря съпругът ми сам правеше от снимането до появата на самите снимки на хартия. Ако не греша, само даваше лентите да промиват в студио, но снимките правеше сам. Веднъж и аз гледах как от промит филм се появяват снимки :)
-
Страхотна тема! Има много романтика в това да виждаш как се случват нещата ...
А сега всичко е в едното щракване. Друго си е да се насладиш на всеки етап и всичко да ти мине през ръцете!
-
Благодаря за положителните отзиви, наистина се радвам че ви е харесало :smile: Поне нещо весело в тази малко тъжна тема...
-
да бе голяма романтика :blink: накрая като осереш нещо и цялата романтика в канала :D МЕРСИ
-
Гледай ти :blink: С това ли се правят снимки :upset: Че то много просто :biggrin:
Да бе просто. навремето и моето гадже беше много запален фотограф :P. За съжаление не беше от нещата, които най-много му се отдаваха :P. Успеваемостта при него беше 50:50 :biggrin:
-
да бе голяма романтика :blink: накрая като осереш нещо и цялата романтика в канала :D МЕРСИ
Не става дума за романтика, а за удоволствието да правиш нещо сам, да видиш как от нищото се получава фотография. И тази фотография е изцяло твое творение - от заснемането с фотоапарата до снимката на хартия...
И разбира се винаги може да се осереш, но когато не се осереш, удоволствието от свършената работа е огромно!
-
Гледай ти :blink: С това ли се правят снимки :upset: Че то много просто :biggrin:
чак много не е, ама и не е кой знае колко сложно, особено ако има кой да те научи
-
Наистина спомени :smile: Баща ми е имал точно същата лаборатория за снимки и се е занимавал с истинската страст на фотолюбител :smile: Но сме се появили аз и сестра ми и се е наложило стаичката му за проявяване на снимките да стане кухня...и страстта му отишла в историята :P
-
Баща ми навремето също сам си е правил снимките.
И моят...Спомням си, че се затваря в банята и часове наред се занимаваше с проявяване на снимки.
Сега всичко е просто и скучно...
Браво за темата!
-
Гледай ти :blink: С това ли се правят снимки :upset: Че то много просто :biggrin:
чак много не е, ама и не е кой знае колко сложно, особено ако има кой да те научи
Добре де, качи някоя снимка от тавана ... нищо ли не е останало по рафтовете???
-
Та така. Чак незнам защо ги оставих.
Много добра статия :bravo: А за "не знам защо ги оставих" ще ти кажа - човек се разделя най-трудно с миналото си, особено с детското и щастливо минало... Но е добре да живеем в настоящето и да мислим за бъдещето :idea: :up:
-
разрових се назад в сайта и отново прочетох тази тема... наистина е много интересно създаването на снимките. Гого би ли могъл сега да направиш статия със проявяване на снимки в сегашно време. Мисля, че ще бъде страшно интересно на всички :idea:
-
Другата част от това хоби беше разпечатването на снимките. Спомням си с какво нетърпение се подготвях за поредното проявяване и правене на снимки. Първо трябваше да се съберат поне 2 ленти. После започвах да подготвям детската си стая – да уплътнявам прозорците да не влиза светлина, на бюрото си разполагах цялата необходима техника начело с фотоувеличителя и накрая чаках да се стъмни за да се затворя вътре и процеса да започне.
Разбира се преди правенето на снимки първо се проявяваше негатива. Това го правех в банята, един, два дена преди основното събитие. Ето в такова специално….бурканче се проявява лентата. Честно казано много наименования съм забравил, за което моля да бъда извинен ако се изразявам не съвсем точно.
19975-0
Ние му казвахме бачок. И правих снимки от от мръкнало до изгрев. :D