Мотиватори.нет
Раздели за главна страница => Фотопътешествия => Темата е започната от: Gogos в 09.05.2014 21:01
-
По-хубави от планините, могат да бъдат само планини, които още не си посетил.
/Владимир Висоцки/
[attachimg=1]
Здравейте приятели,
Както ви бях обещал, днес ще ви разкажа как и къде прекарах майските празници тази година.
Четири дена походи или три нощувки в хижите: Добрила, Амбарица и Хубавец.
Бях поканен да се присъединя към така наречената група от ТЕЦ-а в Русе. Така се казва, тъй като сърцевината на групата е съставена от хора, които навремето са работили в ТЕЦ Русе и по ония времена цялата група е била съставена само от служители на въпросното предприятие. Емо, Цецо, Любо – привет! :biggrin: Но в тази тема няма да става дума за личности, а за места. И така нека да започнем, ще има 76 снимки с мои коментари:
-
Последното ми екскурзионно беше по времето на комунизма и от тогава едни от най-дългите маршрути, които изминавам в ежедневието са походите пеш до Кауфланд или до центъра на града (живея в краен квартал).
Абсолютен новак съм, затова моля да бъда извинен ако допускам технически, туристически, географски или други грешки.
Ето го и нашия маршрут – отбелязал съм го с червени точки. Половината път до хижа Добрила е с лифт.
[attachimg=1]
-
И така – 01 май, изхода на град Русе по пътя за София. Мъгла. За съжаление пролетта беше много дъждовна, студена и мъглива. Първи май явно реши да не прави изключение.
[attachimg=1]
-
Тунелите на Велико Търново
[attachimg=1]
-
А това вече е връх Шипка. Спираме за малко хапнем. Часът е около 10.00 – мъглата не мисли да си ходи.
[attachimg=1]
-
Тъй като град Сопот е последният град преди да хванем гората – спираме да си купим по един хляб в ето това старинно магазинче за хранителни стоки.
[attachimg=1]
-
Седалков лифт Шамбала. С колите до тук. Страхотна гледка, планината сякаш подмамва към себе си. Започна да ръми, след това разбрах, че това беше нещо като знак какво ни очаква по-нататък…
[attachimg=1]
-
На поляната до лифта младежи правят сухи тренировки по парапланеризъм. По-късно когато вече бяхме горе видяхме друга група от тях, които вече скачаха надолу. Изглежда доста страшно и привлекателно едновременно.
[attachimg=1]
-
Довиждане Сопот!
[attachimg=1]
-
А това е вече горе на първа станция на лифта. Втора станция се оказа, че е затворена и се пуска много рядко, а по-скоро май въобще не се пуска…
[attachimg=1]
-
Легендите гласят, че лифта е собственост на чеченец, който нарочно е спрял втората станция на лифта и е заградил участък земя на който тренират ислямисти. Да, да, знам че звучи абсурдно, но в България абсурда е нещо като стандарт на живот.
Стигаме пеш до втора станция на лифта:
[attachimg=1]
-
Спряхме за малко да си починем и да пием по една
ракия вода и то взе че заваля по-сериозно. Дъжда премина в град и за десетина минути всичко наоколо се покри с бели ледени топчета.
[attachimg=1]
-
По пътя към втора станция срещнахме семейство с малко момиченце, които също бяха тръгнали към хижа Добрила. Признавам си останах абсолютно изненадан като разбрах, че малката е само на годинка и половина.
[attachimg=1]
-
Изчакахме градушката и поехме по пътя към хижата.
[attachimg=1]
-
Ето я и хижата
[attachimg=1]
-
В сравнение със следващите две хижи тази може да се класифицира като 5 звездна. Освен сградата на предишната снимка има още една сграда с малки спални за по двама души. Така че който иска лукс – има лукс, който иска общи спални има и общи спални. Държат я двама или трима мъже или поне аз тях видях. Бяха достатъчно любезни и отзивчиви. Много хубава столова, която по скоро прилича на ресторант, отделна кухня за туристите, две тоалетни, две бани, помещение за сушене на мокри дрехи, което беше окупирано от нас.
Столовата:
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
Обща спалня за 8 човека, около 14 кв. метра и легла на два етажа. Малко, но подредено и удобно.
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
На следващата сутрин закусихме, казахме довиждане на хижарите и тръгнахме под ръмящия дъжд към хижа Амбарица. Пътеките към тази хижа са две: лятна и зимна, като зимната минава през връх Амбарица. След пет минутен спор между водачите в групата, беше взето решение да минем по зимната пътека. На къде без сняг, нали е зимна пътека :smile:
[attachimg=1]
-
Разбира се по пътя нагоре сняг беше останал само по усойните и сенчести места. Ето снимка след около 1 час изкачване:
[attachimg=1]
-
Истинския сняг дойде на върха, снежната покривка беше около 5-10см. и докато бяхме горе отново заваля сняг. Бях в лека еуфория от снега в планината, тъй като ми е за сефте и за съжаление забравих да снимам самия връх и заслона който е най-горе. Заслона беше супер смешен, даже се чудя как може такова съоръжение да бъде отбелязано на картата. Заслона представлява метална барака повдигната на четири крака без врата и дупка за прозорец, за да си представите размерите на тази барака просто си представете малко-по-голяма кучешка колиба. Размерите от вътре са приблизително 1,4 метра височина (не можеш да стоиш прав), 1,6 метра широчина и дълбочина. Просто голяма кучешка колиба. Явно предназначението на тази барака е най-вече да спасява човешки животи ако някой закъса нощем или по време на буря на върха. Ето снимки малко след „заслона“:
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
В далечината се вижда покрива на хижа Амбарица.
[attachimg=1]
-
Пристигаме подгизнали почти до кости. Даже фотоапарата глътна малко вода, затова следващите няколко снимки са с такова качество. Ето, това е хижа Амбарица:
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
Хижарката се казва Емилия Гатева - Ема и тя явно ни очакваше, тъй като огромната печка в столовата беше запалена. Ние веднага се заехме да се преобличаме и да сушим мокрите си дрехи.
[attachimg=1]
-
За хижа Амбарица ще разкажа малко по-подробно. Незнам какво точно не е наред с мен, но точно тази хижа остави най-дълбок спомен в мен от цялото екскурзионно. Спомен едновременно тъжен и хубав, грозен и красив, малко носталгичен и оптимистичен. Сега след като са минали няколко дена може би най-доброто сравнение, за което се сещам е България. Хижа Амбарица е умален модел на нашата държава. Славно, пълно с живот и радост минало и тъжно, окаяно и сякаш безперспективно бъдеще. Както светят лъскавите моловете в нашите бедни и мизерни градове с разбити улици и квартали, така и на хижа Амбарица можете да видите контраста:- съвременни фотоволтаични панели, нова, но нескопосано поставена дограма и Wi-Fi (да, безплатен при това) на фона на стари и разбити легла и помещения, в които не е правен ремонт от както е построена хижата.
Фотоволтаици, единственият източник на електричество в хижата. По принцип има силов кабел, но поради някакви спорове за собствеността и кой да го поддържа ток по него няма.
[attachimg=1]
-
Спалнята в която нощувахме. Печката беше запалена преди лягане:
[attachimg=1]
-
На всякъде LED осветление
[attachimg=1]
-
Една единствена тоалетна. Душ с бойлер на дърва. Вратата на санитарните помещения не се заключва. Пък и самите помещения са далеч от санитарни. Желаещи да се изкъпят нямаше...
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
Качвайки се на третия етаж човек сякаш се пренася в миналото, в онова славно минало, за което писах по горе. Независимо, че нищо не е бутвано от десетки години коридора изглежда съвсем прилично.
[attachimg=1]
-
По стените има закачени фотографии от средата на миналия век запечатали различни етапи от строителството на хижата. Наистина славно минало, от снимките струи радост и живот, отминал живот…
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
Иконостас или малък параклис на втория етаж. Има място за свещичка и малка кутия за дарения…
[attachimg=1]
-
Много награди от миналото
[attachimg=1]
-
Докато бяхме там Ема ни помоли да и помогнем с преместването на една библиотека. Библиотеката беше на втория етаж. Там имаше огромна зала, която на времето сигурно се е използвала за почивка и настолни игри, библиотеката беше пълна със стари книги и списания. Имаше много броеве на БТА Паралели, детски списания на руски като Мурзилка и много други…
В залата имаше и камина… навремето сигурно е било много приятно човек да поседне тук и да си почине с приятели…
[attachimg=1]
-
В началото на разказа си сравних хижа Амбарица с днешна България, сега ще ви поясня защо. Ема стопанисва хижата от една година. Дава всичко от себе си, то се вижда. Тя прави ремонти, кърти бани, полага тръби, заварява, прави ел. инсталации, тя се опитва да прави всичко. До преди една година хижата в продължение на много години е била стопанисвана от хора, на които целта им е била всичко друго, но не и развитие на туризма. Усвоявани са пари по различни програми, но парите не са отивали за хижата, а в нечий джоб, присвоявани са огромни суми за отоплителни инсталации и изолации, а после се оказва, че новата дограма е сложена върху старата, че е захваната САМО със строителна пяна, че тръбите на отоплителната инсталация не са подвързани, радиаторите също и т.н. От други източници в интернет разбирам, че хижата в продължение на много години е служела за живеене на бракониери и източване на пари. Ето на когото му е интересно може да прочете тук (http://motivatori.net/go.php?url=http://statii.troyan21.com/2012/05/blog-post_28.html) или тук (http://motivatori.net/go.php?url=http://statii.troyan21.com/2013/02/blog-post.html).
И сега Ема съвсем сама се опитва да възстанови всичко. И независимо от всичко което прави все още има хора, които постоянно и създават проблеми за да се откаже. Ема, ако четеш това искам да ти пожелая успех в твоето начинание. Горд съм с България, че все още има хора като теб, които със своята решителност, смелост и сила са способни (надявам се) да променят живота ни към по-добро! Желая ти от все сърце всичко най-хубаво.
А сега да се върнем към нашето фотопътешествие.
Ето двама помощника и приятеля на Ема:
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
На следващата сутрин след като хапнахме по две мекици любезно направени от Ема поехме към следващата хижа – хижа Хубавец. След два дена нонстоп дъжд тази сутрин не валеше.
[attachimg=1]
-
Връх Голям Купен, на който за съжаление не се качихме, тъй като времето започна да се разваля и се появи гъста мъгла.
[attachimg=1]
-
Пътя отново минаваше покрай връх Амбарица. Отново сняг и доста стръмни склонове.
[attachimg=1]
-
След като прехвърлихме билото ни предстоеше голямо спускане. За един преход ние слязохме от около 2000 метра надморска височина (около връх Амбарица) до 970 метра - хижа Хубавец, наистина голямо спускане.
Посред нищото една ето такава чешма, всъщност тя дава началото на река Малката река, която долу, точно до хижа Хубавец заедно с Голямата река се обединяват в Стара река… много реки ейй :gigi:
[attachimg=1]
-
И табелка на нея посветена на първия българин покорол връх Еверест. Оказа се че Христо Проданов е карловец – незнаех.
[attachimg=1]
-
Надолу по нашия път стигнахме до едно място, което се нарича „Кошарата“. Малка къщичка посред нищото, в която живеят гледачи на овце или коне, така и не стана ясно.
[attachimg=1]
-
Седнахме да хапнем малко
[attachimg=1]
-
След това пътя ни надолу продължи през гората. На какво ви прилича това дърво?
[attachimg=1]
-
Помните ли чешмата. Ето вече е малка река.
[attachimg=1]
-
А близо до хижата рекичката се превръща в река
[attachimg=1]
-
Хижа Хубавец.
[attachimg=1]
-
Надявам се някой ден хижа Амбарица да стане като хижа Хубавец. Хижата Хубавец не е нова хижа, мисля че в нея не са наливани огромни средства като например в хижа Добрила, но независимо от това, благодарение на двамата хижари – бай Ангел и Дорчето тази хижа е просто супер. Бяхме посрещнати в хижата като все едно сме на гости у приятели. Не е богато, но всичко е подредено и чисто. Бай Ангел е човек на възраст, но не спря за секунда – постоянно прави нещо, помага, сервира, носи дърва, подрежда, чисти. Много хубаво място + много вкусна храна. Останах приятно изненадан от менюто, в което имаше 6 (ШЕСТ) вида супи! Такова разнообразие от супи се среща рядко даже в градските заведения.
[attachimg=1]
-
Има и стаи с по две легла. В една от които се паднах и аз.
[attachimg=1]
-
На втория етаж има чисто нови две тоалетни и умивалници. Долу има една баня. В дъното, в ляво…
[attachimg=1]
-
Електрозахранването е изцяло от генератор, който се върти от водата на реката. Водата е прихваната малко по-нагоре по течението и по тези тръби влиза в помещението с генератора
[attachimg=1]
-
И от другия край се излива отново в реката
[attachimg=1]
-
До хижата има поляна, на която има две бунгала, в които също може да се нощува. Но явно за тях няма много желаещи, съдейки по паяжините на вратите.
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
Пълно е със саламандри…
[attachimg=1]
-
И охлюви, след толкова дъжд…
[attachimg=1]
-
Към хижата стопаните са си направили и малка зеленчукова градина
[attachimg=1]
-
На доста места през реката минават ето такива бетонни мостчета
[attachimg=1]
-
На следващото утро поемаме надолу към град Карлово. Това е последния ден от нашето пътешествие. Пътеката върви покрай реката като от време на време се минава от единия бряг на другия. Наистина много е красиво!
[attachimg=1]
-
Както си вървиш и хоп – посред гората аптечка на дърво.
[attachimg=1]
-
В която даже има някои неща от първа необходимост ако някой пострада. Браво!
[attachimg=1]
-
Чешмичка
[attachimg=1]
-
Малко по – надолу страхотно място за почивка – казват му Бараж. Поляна с няколко масивни маси и пейки, места за огън и течаща вода за пиене – просто рай.
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
След кратка почивка продължаваме да се
търкаляме слизаме надолу
Ето го и самия Бараж
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
Реката става все по буйна. Цялата тази мощ ще бъде усвоена от ВЕЦ Левски, който се намира най-долу по нашия път.
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
Вече се вижда и ВЕЦ-а
[attachimg=1]
-
А това е вече долу. Тъй като всички коли останаха в Сопот, една кола натовари всички шофьори и те отидоха да вземат своите си коли. Всички са уморени, но доволни.
[attachimg=1]
-
Довиждане Карлово, довиждане балкан.
[attachimg=1]
-
И привет дъжд отново. От Габрово до Велико Търново ни валя страхотен порой с градушка, но нас вече нищо не можеше да ни изплаши!
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
Това е приятели. Надявам се да ви е харесал разказа!
Край!
-
Най-накрая, вече взех да се притеснявам къде се изгуби :biggrin:
Отново много хубав разказ, поздравления :bravo:
-
Поздравления Гого :agree: много интересно пътешествие. Направо ме запали по туризма :smile: отдавна се каня и аз да почна да ходя на походи, но все си намирам причини да не отида :( :smile: така че твоята снимкова разходака май ще ме запали отново :idea:
-
Лелеееее, страхотно ми хареса. Разглеждам темата трети път вече...Толкова увлекателно е раказано всичко, че не мога да се спра :smile: Надявам се един ден и аз да посетя тези места...Браво! :bravo:
-
Браво Гогос, много увлекателно е написано :bravo:
-
След това пътя ни надолу продължи през гората. На какво ви прилича това дърво?
(Attachment Link)
Готино разказче, но това на какво прилича дървото не ми стана ясно.
-
(Attachment Link)
Вярно е - опознавайки Родината, я обикваме още повече... защото държави много, но Родината е една! Тя е като майката - добра, лоша - твоя си е и я обичаш с цялото си сърце :wub:
-
Поздравления Гого :bravo: ще взема да се поровя в нета, къде се организират походи да се пробвам :P
-
:bravo: :bravo: бурни аплодисменти преминаващи в овации :biggrin:. Нали така беше при соца, откогато са и хижите. Много интересна тема :up:
Къде да се запиша за следващия поход, ако приемате аматьори де :smile:.
-
След това пътя ни надолу продължи през гората. На какво ви прилича това дърво?
(Attachment Link)
Готино разказче, но това на какво прилича дървото не ми стана ясно.
На мен ми прилича на глава на прасе :upset: Познах ли?
[attachimg=1]
-
Браво Гого :bravo: готова съм за следващия поход :biggrin: само кажи кога и къде :biggrin: много добре разказано :up:
-
Браво Гого :bravo: Много хубава разходка сте си направили. Дъжда по време на похода май не ви е бил съществен проблем :biggrin:
-
Силно ме впечатлиха снимките от хижа Амбарица. Живо доказателство за една отминала епоха в българската история... А планината е най-доброто място за почивка за мен :idea:
-
Вижте, какво страхотно мероприятие са направили на хижа Амбарица - "фестивал на боровинките". Поздравления за организаторите :bravo: www.facebook.com/...