Мотиватори.нет
Раздели за главна страница => Будилник => Темата е започната от: Анализатор в 10.06.2014 22:39
-
3 картинки и текст за размисъл via петко попадийски (http://motivatori.net/go.php?url=http://blog.popadiyski.com/)
[attachimg=1]
При пътуванията си съм се срещал с българи от всякакви класи прослойки. Условно мога да ги разделя на две групи – тези, които са се отказали от България защото тук е гадно, мръсно, бедно, цигания и не могат да си купят последен модел нова кола. Втората група е тази, която живее в чужбина, за да спомогне развитието си, да обогати кръгозора, защото възможностите за образование и работа, а и размахът на икономиката там са по-големи.
Независимо обаче какво ни мотивира преди да вземем съдбовното решение да емигрираме, е необходимо да направим някои елементарни финансови сметки, за да видим дали бихме живели по-добре в обетованата земя, където уж мед капе от чешмите. Защото сметките на един добре платен решил да напусне България специалист често се оказват грешни.
В помощ се притича наскоро излезлия доклад от Международната Сравнителна Програма на Световната Банка, който ни помага да изчислим какъв би бил стандарта ни на живот спрямо сегашния ни тук.
-
Price Level Index или какво ни е нужно да живеем комфортно навсякъде
Основната цел на проекта е да направи възможно сравнението на цената на живот в различните държави. За да постигне тази цел Световната банка изчислява паритетът на покупателната способност (PPP = Purchasing Power Parity) и неговият ценови индекс (PLI = Price Level Index). Загубих ви? Просто казано – финансистите създават покупателна кошница за средностатистическо семейство. Тъй като най-често потребяваните продукти в различните региони са различни, светът е разделен на няколко области. Това предотвратява неясното сравнението на кошницата на Бай Генчо с тази на КимЧен Ун от Кореа.
Price Level Index-а отбелязва колко би струвала една стока в дадената държава, ако нейната осреднена международна стойност е 100. Пример – средната световна цена за един шоколад е единица. PLI индекса на Бразилия е 113.4. Следователно един шоколад в Бразилия би се продавал за 1.13 единици.
[attachimg=1]
Държавите по света според техния Price Level Index, България – 60.5. Страните в тюркоазено са по-евтини от България, а тези в синьо, зелено и червено – по-скъпи
-
Какво ни засяга това ако искаме да напуснем България?
В покупателната кошница на Световната Банка е включено всичко от което стандартното семейство се нуждае –хранителни продукти, дрехи, цената на наемите, услуги предоставяни от държавата като здравеопазване, образование. Включена са дори електроуредите, използвани в домакинството. Разбира се, както във вашето семейство няма точно 1.43 деца, така и тук изследванията се базират на статистика, но по мои наблюдения са доста точни в определянето на какви биха ни били разходите, за да постигнем същия или по-добър стандарт на живот.
Повечето изводи от сравнението трудно биха ни изненадали – най-скъпите държави са Австралия, Норвегия, Швейцария, Дания. Най-евтини са Египет, Пакистан, Мианмар. Това, което изненадва обаче е:
България – една от най-евтините страни в света.
Не говорим само за Европа, а за световното равнище. С PLI индекс от 60.5, ние сме по-евтина дестинация от Китай, Сърбия, Турция, Конго, Джибути. Нищо чудно, че не сме от най-активните туристи по света. Но от друга страна това значи, че ако работим с международни клиенти, доходът от сравнително малки за света заплати биха могли да ни позволят голям лукс тук.
Дали да емигрираме поради финансови причини:
Да вземем пример с Бай Иван, който слага климатици за 2000 лева на месец (чисто). Добра заплата, защото няма конкуренция в Долни Дъбник, а и бързо ги слага. Предлагат му постоянна работа в Англия да коси трева пред Бъкингамския дворец за 15 000 паунда на година (чисто). Да приеме ли?
PLI индексът на България е 60.5, а на Англия е 144.2. Тоест цените в Англия са почти два и половина пъти по-високи от тези тук. За да запази стандарта си неговите 1000 лева на месец тук биха се равнявали на 2000*144.2/60.5 = 4766 лева или почти 2000 паунда на месец. От тук правим лесна сметката, че с предложение от 15 000 паунда на година, което номинално е по-високо, неговият стандарт на живот би паднал с почти 1/3.
[attachimg=1]
Каква потребителска кошница може да си позволим за 10 000 лева
-
Или накратко казано, ако сте добре платен ИТ специалист в България, заплатата в Западна Европа почти гарантирано ще снижи стандарта ви на живот. Защото там изнасят ИТ отделите си в по-евтините държави, конкуренцията е жестока и положението със съкращенията хич не е розово.
Дали да емигрираме поради нефинансови причини:
Тук няма да споря дали колко е добър животът в чужбина и колко е зле в България. Аз съм за разширяване на кръгозора чрез пътуване, прекарване на повече време сред различни култури. Ако обаче искаме да отидем някъде, с намерение да останем за цял живот, трябва да се имат следните забележки:
- Културната разлика – винаги я има. Дали ще е в храната, в начина на бутане по рейсовете, шофьорските навици, работната обстановка, комуникацията между хората. И тези културни различния изникват в най-неочаквани места. Например докато в България сме свикнали да ходим по гащи от спалнята до банята, в Колумбия ми направиха забележка за това.
- Вие оставате емигрант за цял живот. В някой страни това е приятно – развиващият се свят (Африка, Азия, Латинска Америка) уважават Европейците, шансът да си намерите красива местна приятелка е неимоверно голям. А и не правят голяма разлика дали сте от България, Унгария или която държава. В Западна Европа обаче ние си оставаме мургави неквалифицирани пришълци за средностатистическия читател на жълтата преса.
- Данъците – Докато ние сме свикнали на плосък данък и осигуровки до определена сума, които общо не могат да надхвърлят 20% от заплатата, в Дания средната работна заплата се облага двойно – 35-40%.
- Храната – трудно е да се свикне с пластмасови домати и краставици, липсата на бяло саламурено сирене. С глобализацията този проблем намалява. Почитта на някои западни нации към студените блюда и сандвичи е потресаваща.
- Време на пътуване до работното място – Докато ние тука сме свикнали да се оплакваме, че сме стояли 10 минути на задръстване, в Европата често се случва хората да пътуват по час-два до работното си място. Психологически изследвания доказват, че времето във всекидневно пътуване е обратнопропорционално на щастието на даден човек.
- Бизнес обстановката – трудно е да се започне бизнес в чужда страна, където работната ръка е скъпа, профсъюзите поставят невъзможни условия, а целият бизнес мести производството и услугите си в чужбина. Да, тук бюрокрацията е огромна, но все ще намерим някой познат да помогне, ще наемете няколко студентчета да вършат черната работа и после всичко е fun, profit и салфетки в Син Сити.
- Приятелите – може би най-важната точка в този списък. Без хора, с които може да изпиеш бира и да се оплачеш от съдбата си, струва ли си да получаваш толкова много пари и да си самотен вечер?
А може би ще се окаже по-лесно да си подредим нашата кочинка, вместо да очакваме всичко наготово?!
-
Камъка си тежи на мястото. Като цяло съм съгласен с написаното, но и търпението си има граници...
-
интересен анализ. може би има леки неточности в цените на стоките в България и Европа (за другаде не мога да кажа), но с не финансовите причини съм доста съгласен :up: а "кочинката" си е лично наш проблем.
-
"Но от друга страна това значи, че ако работим с международни клиенти, доходът от сравнително малки за света заплати биха могли да ни позволят голям лукс тук."
Аз бих подкрепила отиването на работа в чужбина с цел да изкараме малко пари и да видим как е там - да научим нови неща и да ги донесем в страната си заедно с парите, изкарани там. В момента много хора го правят а и аз съм го правила и резултатът е повече от добър. На нас там наистина ни плащат малки за техния стандарт заплати, но пък ние сме много адаптивни и научаваме много - крадем занаят, както се казва и го носим у нас.
Но не бих заминала завинаги! Няма място на света, което да е по-хубаво от България!!! И не го казвам заради родолюбиви мотиви. Просто тук е раят на света, но трябва да си го оправим и чужбина ни помага да получим идея за това КАК можем да си подредим нашия рай. :idea:
-
Просто тук е раят на света, но трябва да си го оправим и чужбина ни помага да получим идея за това КАК можем да си подредим нашия рай.
за раят съм напълно съгласен. пише го във вечните книги отпреди хиляди години !!! и идеята за вземане на положителното от чуждите държави също е много добра :up: