Мотиватори.нет
Раздели за главна страница => Интересно - любопитно => Темата е започната от: Banshee в 20.06.2014 21:09
-
32 снимки + текст
Източник (http://motivatori.net/go.php?url=http://anub.ru/04.09.2013/progulka_po_baze_yadernih_raket/)
[attachimg=1]
Това е разказ за моето посещение в Музея на Ракетните войски със Стратегическо предназначение до град Первомайск. В съветско време това е била супер-секретна ракетна база. В шахтите тук са стояли ракети с ядрени бойни глави насочени към САЩ. Сега тук е музей – може да се види всичко, да се пипне и даже да се натисне прословутия «червен» бутон. В света няма много такива музеи. Този е единственият създаден на база реална военна ракетна част. След разпадането на СССР в Украйна остават 176 междуконтинентални балистични ракети. Почти половината от тях са се намирали в шахти близо до Первомайск.
-
Преди 20 години е било невъзможно обикновен човек да попадне на територията на базата. Около базата има сеизмични датчици, радио детектори, електрическа ограда и даже минно поле.
[attachimg=1]
-
От 2002 година тук е музей. В залите няма много интересни неща – карти на бившата военна част, стандартни експонати от времето на Втората световна война, битови предмети и документи. По-сериозно внимание заслужава само част от първата зала, там има макет на ракетна шахта и подземен команден пункт.
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
Макет на подземен команден пункт. По принцип, това е метален контейнер с дванадесет нива, закачен в стандартна ракетна шахта. Най-долната част на командният пункт се намира на дълбочина 33 метра (там ще се спуснем по-късно).
[attachimg=1]
-
Екскурзоводите са бивши военни от тази ракетна част.
[attachimg=1]
-
Излизаме от залите. Следва най-интересното. Главен експонат на музея е междуконтиненталната балистична ракета РС-20 «Воевода». По класификация на НАТО – SS-18 «Satan». Красавица!
[attachimg=1]
-
Малко цифри. Ракетата РС-20 «Воевода» тежи 211 тона, 34 метра дължина и 3 метра диаметър. Максимална далечина на полета – 15.000 км. Вътре има 10 бойни блока, всеки един от тях има тротилов еквивалент от 750 килотона. За да разберете много ли е това, военните дават следния пример – три такива ракети са достатъчни напълно да унищожат Украйна.
[attachimg=1]
-
Ако трябва да бъдем честни, точно такива ракети (РС-20 «Воевода») на територията на Украйна не е имало никога. Тази ракета е докарана по-късно като музеен експонат. В Украйна, в това число и в Первомайск, е имало по-прости ракети, тяхното наименование е РС-22 (SS-24 «Scalpel»). Максимална далечина на полета - 10.000 км. Но точно пък такива в музея нямаше. За сметка на това имаше над десет ракети, но по-малки. Основно учебни.
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
Унищожението на ракетните шахти започва през 1994 година. Част от тях са взривени, част просто са затрупани със строителни отпадъци или залети с бетон. Последната пускова шахта е била взривена през 2001 година. Тази пускова шахта е единствената частично запазена в цялата страна. Около 2/3 от нея са залети с бетон, вътре има няколко лястовичи гнезда. Интересен факт – капака на шахтата тежи 120 тона, и в боен режим за пълното му отваряне са необходими само 8 секунди.
[attachimg=1]
-
До шахтата стоят два транспортьора. Били са използвани само два пъти – през 1985 година когато са докарали нови ракети и през 1994, когато са ги откарали обратно.
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
Погледнат отгоре ето така изглежда подземният команден пункт. Издържа пряко попадение на ядрена бойна глава.
[attachimg=1]
-
До него се вижда входа към стария команден център. Той е функционирал до края на седемдесетте години, сега е захвърлен.
[attachimg=1]
-
По територията на базата (на повърхността) никой не е ходил, всички предвижвания на персонал са се извършвали само под земята. Подземните тунели тук се наричат потерни (Вторична порта (http://motivatori.net/go.php?url=http://bg.wikipedia.org/wiki/Вторична_порта) – BG Wiki ). Дълбочина 3 метра.
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
По стените са положени всякакви кабели и други комуникации. Почти като в метрото.
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
Хладилен център. Обезпечава нужната температура. Всички системи са напълно изправни и до сега. За да ни зарадват пуснаха системата за вентилация. Шума е много силен.
[attachimg=1]
-
След 155 метра вървене през тунела, влизаме на най-горния етаж на командния пункт. Всеки етаж представлява малка кръгла стая. Не е много широко, диаметъра е малко над три метра.
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
Кодова брава за влизане в командния пункт.
[attachimg=1]
-
Слизаме надолу. Туристи се допускат само до 11 ниво (втория от долу нагоре) – в самия команден пункт. От тук е можело да бъдат изстреляни 10 ракети.
[attachimg=1]
-
Самия команден пункт издържа директен ядрен удар. Тук има авиационни кресла, - за да не се размаже оператора по стените от ударната вълна, те са се закопчавали с колани.
[attachimg=1]
-
Ето го и прословутия «червен» бутон. На практика се оказа обикновен и сив. За да бъде изстреляна ракета трябва да се натиснат копчетата на два пулта едновременно и да се завъртят два ключа.
[attachimg=1]
-
На командния пункт са служили само офицери, със звания не по-малки от майор. В мирно време са били двама, в случай на военна заплаха са били трима. По думите на екскурзовода, който е бивш военен служил на тази база, на усилен режим на работа са били само два пъти – през 1962 година по време на Карибската криза и през 1968 година след Пражката пролет.
[attachimg=1]
-
Изкачваме се на повърхността и отиваме да разгледаме образци на различни ракетни двигатели. Тук има десетки такива.
[attachimg=1]
-
Тук са двигателите на «Сатана», «Стилет» и други по-прости ракети.
[attachimg=1]
-
Редом лежи ракетата Р-12. Не изглежда много страшно, но именно заради тях през 1962 година започва Карибската криза. Тези ракети без малко са щели да станат главното оръжие на несъстоялата се Трета световна.
[attachimg=1]
Като цяло това място е препоръчително да бъде посетено)).
-
Banshee, това тили си го посетил... :blink: ако е така, определено е било изключително преживяване!!!
-
Banshee, това тили си го посетил... :blink: ако е така, определено е било изключително преживяване!!!
Де да бях. Бях забравил да спомена източника. Аз съм само преводача.
-
Много впечатляващо - през цалото време, докато четях си мислех, на какъв етап ли от развитието на човека щяхме да бъдем, ако всичката тази енергия вложена в изграждането на военно промишлените комплекси, бъде изпалзвана за развитие на човечеството?