Мотиватори.нет
Раздели за главна страница => Животинки => Темата е започната от: Джинджър в 03.08.2014 19:52
-
Много се безпокоя за тях, чак плача понякога, много ми липсват, но все пак повече се радвам…надявам се, че сега те летят над моя дом, вглеждам се в небето, но там те всички са еднакви...
30 снимки и текст:
[attachimg=1]
-
01
[attachimg=1]
-
Това е къщата където открихме тези бързолети… разглобиха покрива и те останаха...
[attachimg=1]
-
Един от работниците ми ги донесе с въпроса:"Да ги хвърля ли?"
[attachimg=1]
-
Толкова малки до сега не бях виждала, прозрачни, като извънземни, не няма да мога, това е твърде сложно, накратко занесох ги в сарая, оставих ги, навярно с надеждата, че те….мисля че ме разбирате…
[attachimg=1]
-
Но сърцето ми разбира се не издържа и само след час аз вече търчах насам-натам за мухи и ровех из интернет в търсене на информация с какво да ги храня
[attachimg=1]
-
Ето така започна нашата история, малките се хранеха на всеки 2 часа и растяха по часове
[attachimg=1]
-
Абстрахирах се от погнусата си и с радост събирах мухи и личинки (последните всъщност ги купувах) заливах ги с вряла вода и ги смесвах със смляно телешко месо и извара. А те ядяха с удоволствие)))
[attachimg=1]
-
Радвахме се на всяко ново перце
[attachimg=1]
-
А те къде ли не бяха– на всякъде ги возихме с нас в колата, даже на море… през 2 часа ходехме до колата да ги храним
[attachimg=1]
-
8)
[attachimg=1]
-
Моите малки
[attachimg=1]
-
12
[attachimg=1]
-
Ето вече имат и опашчици и крилца...
[attachimg=1]
-
14
[attachimg=1]
-
Ето тази снимка ми е любимата, незнам защо)))) та това е чудо...
[attachimg=1]
-
16
[attachimg=1]
-
17
[attachimg=1]
-
растем
[attachimg=1]
-
19
[attachimg=1]
-
20
[attachimg=1]
-
21
[attachimg=1]
-
Любимите ми близнаци
[attachimg=1]
-
О-о, вече пораснали
[attachimg=1]
-
24
[attachimg=1]
-
Моите красавци, вложих цялата си душа в тях, но настана време да ги пусна. Толкова се вълнувах, все едно и аз щях да летя с тях, а колко ми беше мъчно, ужас…
[attachimg=1]
-
Прибрах се вкъщи, а те скочили от масата на пода...
[attachimg=1]
-
А това беше първия ми опит да ги пусна, но не се получи, те отчаяно се вкопчваха в пръстите и се въртяха, а аз ревях от страх, най-много се страхувах от това, че няма да успеят да наберат височина и ще паднат, а после няма да мога да ги намеря
[attachimg=1]
-
В този ден те останаха вкъщи, за моя радост..
[attachimg=1]
-
А след 2 дена, на 30 юли, дълго седяха в моите ръце, махаха с крила и едно след друго литнаха в небето, където се сляха с ято други бързолети…в душата ми всичко се преобърна, толкова тежко ми беше да се разделя с тях
[attachimg=1]
-
Много се безпокоя за тях, чак плача понякога, много ми липсват, но все пак повече се радвам…надявам се, че сега те летят над моя дом, вглеждам се в небето, но там те всички са еднакви...
източник (http://motivatori.net/go.php?url=http://odnoklassniki.ru/profile/465346878594/album/574969605762)
[attachimg=1]
-
много трогателна история :'( винаги съм се чудила, как се отглеждат такива беззащитни създания от човек. сигурно са нужни изключително търпение и любов :wub:
-
И на мен много ми хареса темичката затова я публикувах тук, наистина е много хубаво че има хора, които правят такива добри дела!