Мотиватори.нет
Раздели за главна страница => Интересно - любопитно => Темата е започната от: Banshee в 06.10.2014 23:13
-
Историята на Уошо може да служи на хората като напомняне, че не трябва да подценяваме умствените способности на животните, с които живеем на нашата планета и също така техните способности да чувстват и съпреживяват.
5 снимки + малко текст:
[attachimg=1]
-
Шимпанзето Уошо (от англ. Washoe; септември 1965 — 30 октомври 2007) е първото шимпанзе в света обучено да комуникира на езика на жестовете. В края на обучението си Уошо е можела да използва 350 различни знака. Експериментът започва през 1967 година в университета Рено в Невада. По-късно Уошо е преместена в университета на Оклахома.
Една от изследователките обучаващи Уошо на езика на жестовете е бременната Кет. Един ден се случва нещастие, Кет губи своето новородено дете и в продължение на няколко седмици след това не идва на работа.
[attachimg=1]
-
Колегата на Кет – Роджър Фут си спомня следната история:
“Ако хората, с които е свикнала Уошо, изведнъж спрат да идват в обичайното за тях време, то след като се върнат шимпанзето демонстративно се прави, че не ги забелязва. Така тя им показваше, че им се сърди. И Кет (гледачката) след като се завърна също беше посрещната много студено от Уошо. Жената се опитваше да се извини по всякакъв начин пред шимпанзето, но накрая реши да каже истината. “Моето дете умря”, – каза тя на езика на жестовете. Уошо замря, внимателно погледна жената, след това сведе поглед към земята. След кратка пауза, тя отново погледна Кет в очите и показа знак, означаващ, “плач”, след което я докосна по бузата с пръст прокарвайки пътечка надолу, по която при хората текат сълзи (шимпанзетата не плачат). След този случай Кет признава, че само от този единствен знак тя научава за Уошо и нейните умствени способности много повече, отколкото от относително дългите и граматически правилни изречения, които тя е построявала преди”.
[attachimg=1]
-
Самата Уошо също губи две малки. Едното умира почти веднага след раждането си (то беше с болно сърце), другото успява да получи името Секвоя, но след два месеца умира от стафилококи.
След смъртта на малките на Уошо, изследователите решават да и дадат за възпитание десетмесечно шимпанзе, което кръщават Лулис.
[attachimg=1]
-
Един от учените влиза в клетката на Уошо и казва със знаци: “Аз имам дете за теб”. Шимпанзето започва необичайно да се вълнува, да издава радостни възгласи и да се люлее, без да спира да повтаря знака „дете”. След това тя показва знака „мое дете”.
Ученият довежда Лулис и в същия момент въодушевлението на Уошо се изпарява. Тя отказва да вземе малкото, и продължава да показва знака „дете”, но вече тъжно. Става ясно, че Уошо си е мислела, че ще и донесат Секвоя.
По-късно Уошо все пак приема малкото и след една седмица става за него образцова и много грижовна майка.
Но най-удивителното, е че веднага след като приема малкото за свое, тя започва да го учи на езика на жестовете – по същия начин, както човешките родители учат на този език своите деца. На Уошо и трябват осем дена за да научи Лулис на първия му жест. След това той научава всички останали знаци, които знае и неговата приемна майка. Обучението на Лулис протича също толкова бързо, както на времето се е обучавала самата Уошо. Накрая той можеше със същата лекота да контактува с хора.
Историята на Уошо може да служи на хората като напомняне, че не трябва да подценяваме умствените способности на животните, с които живеем на нашата планета и също така техните способности да чувстват и съпреживяват.
[attachimg=1]
-
Потресаваща история, жалко че човек, често стои на по-ниско стъпало в еволюционното си развитие от много животни....
-
След това Лулис завършва университет и сега е президент на САЩ :rofl:
-
След това Лулис завършва университет и сега е президент на САЩ
:biggrin: