Мотиватори.нет
Раздели за главна страница => Фотопътешествия => Темата е започната от: Banshee в 12.11.2014 16:04
-
Токио се оказа съвсем не такъв, какъвто си го представях. Вече отдавна се убедих, че в нова държава трябва да се заминава без никакви предварителни очаквания и да се възприема всичко "както си е". Но с Токио това беше нереално. Постоянно си представях картини на градове от бъдещето, сякаш сцени от филма "Петият елемент" с летящи влакове, откачени небостъргачи и всякакви други чудеса.
43 снимки via (http://motivatori.net/go.php?url=http://sergeydolya.livejournal.com/854469.html#cutid1)
[attachimg=1]
-
Обаче в реалността, Токио се оказа обикновен азиатски град. Мита за град на бъдещето възникна по време на Токийската олимпиада през 1964 година: тогава това беше действително така. А сега високоскоростни влакове и естакади на по няколко нива има в много градове. Моето мнение, е че титлата град на бъдещето сега е много по-подходяща за Сингапур или Хонконг.
Независимо от това, в Токио има много интересни неща, и аз не се съмнявам, че някой ден отново ще посетя Япония...
[attachimg=1]
-
Настанихме се на изкуствения остров Одайба. Трябва да отбележа, че градското пространство на острова силно се отличава от това, как изглежда традиционния Токио. Докато на "голямата земя" плътността на хора и бетон е максимална, тук може да се срещнат алеи и паркове:
[attachimg=1]
-
До центъра на Токио се движи влак на една релса (монорелс). Японците са доста забавни: на работа и официални срещи всички се обличат еднакво, а в свободното си време се обличат кой как му падне:
[attachimg=1]
-
Купуването на билети за влака е напълно автоматизирано:
[attachimg=1]
-
Може да платите с монети, банкноти или карта:
[attachimg=1]
-
Влакът се движи самостоятелно, няма ватман или водач:
[attachimg=1]
-
Направи ми впечатление, че всички искат да са в първия вагон и да се възхищават от "влака-чудо", сякаш не са коренни токийци, а туристи от някоя изостанала държава. Тогава започнах за пръв път да подозирам, че нещо не е наред. Странно е да виждаш такова удивление: преди 20 години аз се возех на такъв влак в Лондон, а днес безпилотни влакове има в много летища по света:
[attachimg=1]
-
В обществения транспорт (метрото и монорелса) в час пик работят специални хора, които натикват хората във вагоните. Също така има отделни вагони за мъже и жени, за да не изпитват пасажерите гендерен дискомфорт по време на блъсканицата:
[attachimg=1]
-
На заден план се вижда визитната картичка на Токио, Мостът на дъгата. Той съединява Токио и Одайбо. Освен автомобилния път, автомагистралата и монорелса на моста има безплатна пешеходна пътека. А преди моста, ако се вгледа човек, се вижда копие на Статуята на Свободата. Тази скулптура се е появила по време на годината на Франция в Япония и толкова се е харесала на токийците, че тя е била върната на острова след демонтажа й:
[attachimg=1]
-
Мостът на дъгата е построен за пет години и е открит през 1993 година. Неговата дължина е 570 метра:
[attachimg=1]
-
За съжаление, ето така изглеждат болшинството гледки в Токио. Небостъргачите са малко, основно са средно големи сгради по 20-30 етажа:
[attachimg=1]
-
Всички балкони са с провесено пране по тях. Поради някаква причина японците не си падат о сушилни и използват ето такъв бабешки начин за сушене на пране:
[attachimg=1]
-
В някои блокове в центъра, с много красиви фасади, собственика може да забрани на живеещите да си простират прането по терасите:
[attachimg=1]
-
Стадиона буквално е притиснат между блоковете:
[attachimg=1]
-
Приближаваме се към центъра на Токио:
[attachimg=1]
-
Сградите започват да растат на височина:
[attachimg=1]
-
Гинза е модерен район в Токио с несметно количество бутици, супер магазини, ресторанти и кафенета. Между другото първият магазин на Apple, отворен извън САЩ се намира именно тук:
[attachimg=1]
-
На излизане от монорелса:
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
Правейки се че снимам паметната скулптура, аз, разбира се снимах интересно облечените момичета. По-късно ми обясниха, че има закон, който забранява снимането на хора без тяхното съгласие. Тоест, може да снимаш, ако те виждат (и разбират, че ги снимаш), а да снимаш скришом е забранено. Впрочем, японците обичат чужденци и на мен просто леко ми намекнаха, че тук не е прието така да се прави. При всички положения момичетата ме видяха и не възразиха:
[attachimg=1]
-
Клекнал да изпие една бира:
[attachimg=1]
-
Търсейки знаменитото кръстовище Шибуя, се спуснах в метрото:
[attachimg=1]
-
Цената на билета в токийското метро зависи от разстоянието. На картата с червена стрелка е показано нашето местонахождение, а след нея е указано времето в път до нужната ни станция:
[attachimg=1]
-
Вътре във вагона. Може да се преминава от един в друг:
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
Шибуя е най-известното кръстовище в Япония. Този тип кръстовище се нарича "скрембъл". На него всички превозни средства спират едновременно, и пешеходците могат да пресичат във всички направления:
[attachimg=1]
-
Малко след като светва червено за колите, на пътя излизат първите пешеходци:
[attachimg=1]
-
А след пет секунди кръстовището се превръща в пъстра каша:
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
Шибуя е японският Таймс Скуеър или Пикадили Сиркус:
[attachimg=1]
-
Шибуя 109 е най-модерния моден магазин с облекла от водещи японски моделиери:
[attachimg=1]
-
Ако попитате момиче от японската провинция, къде първо би искала да отиде в Токио – тя ще ви каже точно този адрес:
[attachimg=1]
-
На кръстовището ми се стори, че сградите не са достатъчно високи и аз попитах екскурзовода има ли в Токио по-високи сгради. Потеглихме към квартала с небостъргачите на такси:
[attachimg=1]
-
Синдзюку е главен административен и търговски център на Токио. Имено тук се намират токийските небостъргачи. Ние бяхме там в неделя вечерта, когато наоколо беше пусто и нямаше хора:
[attachimg=1]
-
Скулптурата LOVE. Същата съм я срещал в Ню Йорк и още в някакъв друг град:
[attachimg=1]
-
Единия от небостъргачите е кметството. Човек може да се качи съвсем безплатно:
[attachimg=1]
-
За съжаление няма открити площадки за наблюдение и се налага да снимам през стъклото:
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
В съседния небостъргач има японски ресторант, към който се запътихме. На входа има витрина с пластмасови суши и рула:
[attachimg=1]
-
Поръчах си всевъзможни сортове за проба, и, признавам си, че съществена разлика между оригиналните японски и нашите московски не забелязах:
[attachimg=1]
-
Е може би само, че има повече риба и по-малко ориз – това е единствената разлика. Нашия гид ни каза, че руската маниера да се топи всяко парче в соев сос предизвиква недоумение в японците. По неговите думи, това убива целия вкус на риба:
[attachimg=1]
-
Последно
Още няколко факта за Япония, които малко или много ме удивиха:
- На улицата е забранено да се пуши, може само в специални, херметични стаи за пушене. При това в ресторантите е разрешено да се пуши. Цигарите се продават в автомати, и за да си купите трябва да имате специална карта. Де факто за всички пушачи в страната може да се извади веднага статистика.
- В Токио са забранени хазартните игри. Но токийците са намерили начин как да заобикалят закона. Те организират игри с топчета, нещо като пинбол. Всеки си купува една кофа топчета и играе. Който събере да кажем две кофи с топчета получава за спомен специална табелка. След това тази табелка може да се занесе в съседната сграда, където за нея човека ще получи пари.
- В Япония никъде невидях многослойна тоалетна хартия. Навсякъде, даже в скъпите хотели тя е тънка и прозрачна.
Някой ме беше помолил да снимам как изглежда един японски просяк – ето любувайте се:
[attachimg=1]
-
Интересна тема. Ето клипче от прословутото кръстовище
Shibuya Crossing Time-Lapse 2011 [HD] (http://www.youtube.com/watch?v=mVXuN28Ismk#ws)
-
Интересна тема. Ето клипче от прословутото кръстовище
Прекрасно организиран хаос :biggrin: Единственото нещо, което ми хареса е изкуственият остров и пешеходната му алея :(
-
малко силно заглавие - "разочароващият"... не можах да разбера от какво толкова е разочарован автора???