[attachimg=1]
Тя е на 7, първолаче с големи бели кордели и объркан поглед като на представител от племето мумбо-юмбо, който се е оказал в голям мегаполис.
А той на 16. И той е "голям", принуден "по съседски" да води това объркано създание на училище и да го предава в ръцете на учителката. Защото ако и позволи да отиде до училището или на обратно сама – тя спокойно би могла да се загуби за няколко дена, заглеждайки се по прелитащи пеперуди или подгонвайки някое пушисто коте.
И той ходеше с тази своя "опашка", защото неговата майка съжаляваше съседката, която сама отглеждаше кафявооката палавница, която имаше "две работи и никого вкъщи, а ти си ми такъв сериозен, голям младеж!"
И смутено стисваше устни, когато съученичките му се надсмиваха над "Неговото момиче", което търпеливо чакаше той да излезе от училище.
Тя на 11, той на 20.
И често, много често му се налагаше да я защитава, и да я измъква от най-жестоките момичешки боеве, малко по-късно пък да и отнема цигарите, и красноречиво да заплашва с юмрук нейните многочислени малолетни поклонници. И сополивите хулигани шепнеха помежду си, опасявайки се да не обидят "Неговото момиче".
Тя на 17, той на 26.
И те някак едновременно минаха под венчилото, той - със състудентка, тя – със съученик, а след това по същия начин, " в унисон" набързо се разведоха, и прекарваха много вечери един на друг на гости, преживявайки и предъвквайки тежките раздели и разочарования, съчувствайки един на друг, опитвайки се да намерят своите грешки.
А след това почина нейната майка, а неговите родители се изместиха да живеят на село.
Тя на - 25, той на -34.
Тя – невероятно красива, строга и много сериозна бизнес дама, в сериозна фирма. Той – вятърничав и безотговорен, но невероятно талантлив "работник на творческия труд".
И най-вероятно единственно той знаеше, колко много палавост и безумие има в тези очи, скрити от другите зад затъмнениете стъкла на очилата.
И най-вероятно единственно тя знаеше колко надежност и търпение има в този не пунктуален, вятърничав „гений”.
Тя на -27, той на -36.
И той и тя от време на време се опитваха да построят свой, личен живот, и тогава вечерните чаепития спираха, но все нещо не се получаваше, и някак си все по-често и по-силно започваха да звучат мисли за деца.
И накрая те решиха и избиха врата между своите жилища, оставиха една за изход и заживяха заедно.
На 28 тя му роди син.
И после когато го питаха за децата, той винаги отговаряше смеейки се - "аз имам две: момче и момиче". И Неговото момиче понякога беше по-палаво и наивно от едно дете.
Превивайки се от смях като първолачето от неговите спомени, играейки на дама, застивайки за половин час над мравуняк, смело катерейки се по най-стръмните върхове и скачайки в морето от скала.
И после също така увлечено и искренно се завръщаше в детството заедно с внучетата, катерейки се на самия връх, за най-вкусните череши, и в такива моменти той притваряше очи от страх за нея, а после с възторг издишаше облекчено, притискаше я към гърдите си и казваше: "Моето момиче."
И тя ненавиждайки халатите и забрадките, които носеха нейните връстници, прескачаше до столицата за най-модните дънки, постригваше посивелите си коси на късо таралежче със смешен бритон.
И когато тя се издокарваше, той често я прегръщаше, и тя виждаше своето отражение в отражението на неговите очи – млада, щаслива, красива, въсторжена и удивена от всеки миг на новия ден.
След това тя получи хипертонична криза, и той я хранеше с печени ябълки с лъжичка, и обещаваше на своето момиче пътешествие до Хималаите и посещение на поселението Кулу. В нейните очи се запалваше огънче, и тя криво се усмихваше, и отчаяно мърдаше пръсти, бързайки да се възстанови – момичетата нямат време да лежат по болници...
И разбира се, Неговото момиче стана, побягна и се понесе, захвърляйки в най-далечния шкаф своето пенсионно удостоверение, забравяйки графата „възраст” в своя паспорт.
***
А след това той замина и не се върна.
Обадиха се от болницата, нещо казаха – тя съвсем не помни, точно какво, просто изведнъж мъчително започна да не и достига въздух, света около нея се обля в кърваво червен оттенък, а краката сякаш станаха от памук и спряха да я слушат...
И тя сякаш проспа цялото това време, докато някои се прощаваха с неговото тяло, и даже не плака, и разказва на съседките си в болничната стая за него в сегашно време...
И когато се озова вкъщи – още не вярваше, и се вслушваше се в шума на асансьора, и разлистваше с треперещи пръсти неговите любими книги.
...И безумно се изненада, когато вместо нормално отразеното в неговите очи момиче, от огледалото в банята към нея погледна 77 годишна старица...
Автор неизвестен, превод от руски - Banshee