Мотиватори.нет
Раздели за главна страница => Фотопътешествия => Темата е започната от: Banshee в 17.03.2013 16:55
-
[attachimg=1]
Източник (http://motivatori.net/go.php?url=http://blog.popadiyski.com/2012/10/6-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B6-%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F.html)
15 снимки:
Моите открития, разхождайки се из парижките улици
Преди известно време имах честта да работя за 4 месеца в Париж, Франция. Спомням си първия ден, когато кацнах на летището и хванах метрото, което ме отведе до центъра. Излязох на улицата и изпълнен с любопитство започнах да притичвам между световноизвестните забележителности. И едно по едно преживях разочарования.
Булевардът Шанз Елизе (Champs-Elysees) се оказа претъпкан предимно с туристи, а околното автомобилно движение пречи да се насладиш на разходката. Французи там почти липсват. Вътрешността на катедралата Нотер Дам е почти неразличима от който и да е голям католически храм в Западна Европа. Огромният Лувър, побрал хиляди картини, реално съдържа само няколко известни за мен шедьовъра – най-популярният от които е невзрачната Мона Лиза. Кабарето Мулен Руж се намира в един от най-пропадналите квартали, сред проститутки, секс шопове и стриптийз барове. И на всичкото отгоре навсякъде трябва да внимаваш да не се спънеш в някой заспал бездомен клошар.
Тъй като след работа трябваше да прекарвам времето си сам, поради характерните особености на френския манталитет да не общуват с чужденци, реших да обикалям града пеша. Всяка вечер тръгвах в непозната дотогава посока, вървях по няколко часа и решавах да се върна на обратно. Понякога ориентацията ме лъжеше и се оказваше, че се лутам в кръг, далече от хотела. В други моменти обаче, успях да разбера защо някои хора са толкова влюбени в Париж. Ето и списък с любимите ми и неподозирани за много “не-забележителности”:
-
6. Бизнес квартала La Defence
На крайната метро спирка на линия 1 се намира истинско бижу в модерната архитектура – бизнес кварталът La Defence. В центъра му се намира Grande Arche, сграда във формата на арка, която е всъщност точка по правата линия дефинирана от Триумфалната Арка, Шанз Елизе, обелиска Конкорд, градините Тюйлери и Лувъра. Навсякъде наоколо се извисяват небостъргачи, но има достатъчно градини и отворено пространство. А в парковете e пълно със статуи и фонтани от модерното изкуство. Също като парка Заимов, ама малко по-културно. Най-приятно ми беше да се разхождам там извън работно време – когато хората са си тръгнали и кварталът е празен и успокояващ. Голямо предимство е и че всички улици са вкарани под земята и няма движение между сградите.
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
5. Музеят за модерно изкуство Помпиду
Първият ми сблъсък с contemporary art-а. Музеят се намира само на 20 минути пеша от Лувъра, а е толкова изключително по-интересен! Сградата му е знакова, опасана от тръби. Дори и ескалаторът е една голяма тръба.
А изкуството! Често до картините имаше и телевизор, показващ филмче как са направени. Стоял съм часове пред произведения, чудейки се дали нормален човек ги е мислил – отговорът обикновено е “не”. Единият от изложените художници използвал само синя боя, но чрез различни техники.
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
4. Танци покрай Сена
Точно срещу Нотер Дам, от другата страна на Сена, почти всяка вечер се събират различни танцувални клубове, донасят си музика и започват да танцуват. Водата от реката се пличка само на няколко метра встрани, осветлението идва главно от прожекторите на катедралата и преминаващите корабчета. Атмосферата е невероятно романтична, ритмите – различни. Чуват се класически и латино песни, а всеки който желае и минава наоколо, може да се присъедини. В такива моменти разбрах защо Париж се нарича града на любовта.
[attachimg=1]
-
3. Вечерна гледка от върха на хълма Монматр
Има европейски столици, които са известни, красиви, но са някакси захлупени, защото са построени на равно. Пример за това са Лондон и Рим. За щастие на парижаните, те си имат хълма Монматр. На върха му е построена величествената катедрала Сакре Кьор (Sacre Coeur), значително по-интересна архитектурно от НотерДам. Мястото е главна туристическа атракция, но много хора, уморени от дълго обикаляне, пропускат да дойдат тук вечерта. От стълбите пред катедралата се вижда целия център на Париж, а най-хубавото е, че туристи и парижани сядат един до друг, някой изважда китара, и всички (или поне тези, които могат) започват да пеят.
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
2. Катакомбите
Това е може би мястото, което най-трудно успях да посетя. Ходих няколко пъти през различни месеци и все се оказваше затворено. Поради влажността, а и подземията, Катакомбите са достъпни за туристи само през летните месеци и то в определените 2-3 часа на ден.
Историята на катакомбите датира от 10-12 век. Местните хора, които са нямали пари да бъдат погребвани както подобава, са били полагани в общи гробове. С времето и поради пренаселването дори и тези места се препълвали. За да изкара повече пари, църквата започнала да изравя погребаните и да поставя новите трупове на освободеното място. Няколко века по-късно положението станало нетърпимо. Гробището било извор на зарази, преминаващи в целия град чрез подпочвените води. През 18ти век общината взела решение да го закрие като премести костите и черепите в изоставени тунели. В момента останките на над 6 милиона човека лежат подредени по стените на тези тунели.
Лично аз смятам, че всеки себеуважаващ се човек трябва поне веднъж в живота си да отиде на място, пълно със стилно подредени по стените черепи. Може би от там ще започне новия Зомби Апокалипсис.
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
1. Музеят на канализацията
Най-голямото ми случайно откритие се случи по време на разходка по брега на Сена. Това е може би най-необикновения музей, в който съм бил някога. Той се намира на 1-2 пресечки от българското посолството. Входът му ме отведе до безкрайните подземия, опасващи целия Париж. На различни информационни табла е показано как е изградена системата от канали, която датира от 13 век. Интересно ми беше, че за да не се загуби човек отдолу улиците са надписани със същите табели, както и над земята. А за да се чистят каналите са използвали специално пригодени лодки. От разказът на екскурзовода разбрах, че често в канализацията се губят/биват изхвърляни домашни любимци . Откривани са малко крокодили и екзотични видове змии.
Силно препоръчвам посещението му.
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
[attachimg=1]
-
1. Музеят на канализацията
Това е може би най-необикновения музей, в който съм бил някога. Той се намира на 1-2 пресечки от българското посолството. Входът му ме отведе до безкрайните подземия, опасващи целия Париж. На различни информационни табла е показано как е изградена системата от канали, която датира от 13 век. Интересно ми беше, че за да не се загуби човек отдолу улиците са надписани със същите табели, както и над земята. А за да се чистят каналите са използвали специално пригодени лодки.
Супер музей, ние в България не си "надписваме" и чистим "уличките", камо ли да се заврем в каналите...