Мотиватори.нет
Раздели за главна страница => Читанка => Темата е започната от: Джинджър в 10.08.2013 20:24
-
19 снимки:
Много интересна история на едно скромно и не много симпатично момче, което разказва за своя живот.
[attachimg=1]
И така, да потегляме...
-
Аз съм зубър. Това е моята история.
След като цял живот съм бил зубър силно се надявам, че моята история ще послужи за пример и стимул на други зубъри.
[attachimg=1]
-
Започнах да нося очила от четири годишна възраст. Когато бях малък много добре си спомням как ме наричаха „цайс”. Да си спомням за всичко това не е никак приятно, закачането на прякори, при това нелицеприятни, оставят рани по сърцето, но от друга страна може би точно те станаха главен стимул за мен. Аз винаги съм бил интроверт и мисля, че именно поради тази причина станах аутсайдер.
Моя снимка на старта на 100 метра бягане спринт
[attachimg=1]
-
Помня как в средното училище ме блъскаха по шкафчетата за дрехи и ме наричаха зубър. Когато аз питах защо, те за момент се замисляха и после казваха нещо от сорта на „защото носиш очила”.
За да не отнеса още повече подигравки аз станах самопровъзгласен зубър. Аз бях щастлив и мен всичко ме уреждаше. Независимо, че бяха малко, но до мен винаги имаше няколко приятеля, които аз реално можех да нарека „приятели”.
На марша
[attachimg=1]
-
Започнах да се държа като истински зубър. Станах президент на групата, а също така и президент на клуба по шахмат.
[attachimg=1]
-
Започнах да участвам в различни театрални постановки, винаги носих със себе си йо-йо и играех с него в междучасията.
Подаръци по повод завършването на средното училище.
[attachimg=1]
-
Бях противоречива личност. Сега разбирам, че съм се държал доста странно. Аз винаги носех шапки и незнаех как да се усмихвам пред фотоапарат.
Свиря на тромбон в местната библиотека.
[attachimg=1]
-
Аз винаги съм бил доволен от това как изглеждам и никога съм нямал желание да променя нещо в себе си. Но също така винаги съм бил много срамежлив.
По това време вече бях на 23 и имах само една среща с момиче.
Една от първите ми снимки без очила.
[attachimg=1]
-
След завършването на средното училище и постъпването ми в колеж, аз осъзнах колко силно искам да се оженя и да създам семейство. Започнах да се страхувам, че никога няма да мога да се оженя за момичето на моите мечти, защото тя никога не би обърнала внимание на такъв като мен.
Един прекрасен ден аз счупих своите очила и реших, че повече няма да ги нося. Започнах да експериментирам със своята прическа.
Експерименти с косата
[attachimg=1]
-
Аз никога не съм следял за модата и за прическата си, и аз разбирах че по този начин няма да мога да привлека вниманието на момичето на моите мечти.
Пуснах си по-дълга коса
[attachimg=1]
-
След експериментите аз разбрах, че повече ми отива къса коса, пък и е по-удобно, и на това се спрях…
[attachimg=1]
-
Започнах да работя над себе си. Замених масата за велотренажор.
[attachimg=1]
-
До завършването на колежа оставаше още една година. Аз станах малко по-уверен в себе си, но все още бях срамежлив. Независимо, че почнах да излизам по срещи с момичета, разбирах че те правят това от съжаление или просто за да не ме обидят. Много рядко стигах до втора среща. И все още нямах приятелка. Аз чувствах, че все още не съм достатъчно привлекателен за момичетата. Започнах да се занимавам. Всеки ден по 1-3 часа, и ето как се промених…
[attachimg=1]
-
Започнах да привличам момичета, но те все още малко сякаш се страхуваха от мен. В едно нещо обаче бях абсолютно сигурен, и това беше че аз се чувствах значително по уверен в себе си. Аз правех всичко, което мога, аз се стараех да изглеждам по-добре, аз работех над себе си. Аз просто се стараех да бъда привлекателен, да бъда такова момче, което да се хареса на момичетата.
[attachimg=1]
-
Заминах да работя в Аляска, надявах се там да ми провърви, но… Но стана само по-лошо… Бях готов да се предам, но изведнъж…
Аз успях!
[attachimg=1]
-
Когато бях на 29 аз най-накрая целунах момиче и намерих своята половинка! Именно тя скъса последните окови на моята неувереност. Чувствах, че има някой, който ме обича достатъчно за да бъде моето момиче. Ние се срещахме около половин година, за това време аз научих много неща и всичко благодарение на нея. Но нашите пътища се разделиха…
[attachimg=1]
-
...Не след дълго се появи нова колежка на моята работа. Аз все още бях не малко срамежлив и ми беше необходим над един месец за да събера смелост да поговоря с нея. Когато аз най-накрая успях да направя това, първото което тя каза, е че аз съм доста странен… и след това загадъчно се усмихна… След два месеца ние започнахме да се срещаме…
[attachimg=1]
-
Ние излизахме в продължение на година, и аз бях щастлив! Аз знаех, че искам да се оженя за нея. Тя търпеше и сякаш даже и харесваше, че по душа аз си оставах „зубър”. Тя даже ми позволи да сложа Linux на нейния компютър (макар, че от тогава не го е ползвала нито веднъж). Аз чувствах, че най-накрая съм намерил човека, който ме е оценил такъв какъвто съм.
[attachimg=1]
-
След половин година аз и предложих да се оженим.
[attachimg=1]
И сега аз искам да кажа.
"Аз съм на 31 години, аз съм „зубър”, и аз не се притеснявам от това. Аз няма от какво да се страхувам. И сега имам меден месец. Аз съм женен само от една седмица. Преди десет години аз никога не бих си помислил, че в края на краищата ще се оженя за толкова красиво момиче като моята жена. Аз все още съм „зубър”/компютърджия, но тя ме обича. Аз съм толкова щастлив, че срещнах своята жена. Ако трябва да дам съвет, то бих посъветвал следното: "нещата никога не стават от само себе си, трябва да вървиш насреща им, да се стремиш към тях независимо от всичко, може да мине месец, година, две… десет, но ако ти се стремиш с цялата си душа към своята мечта, то ти обезателно ще я срещнеш”.
КРАЙ :wub:
-
Добрееее!!! Много приятна и поучителна история. Да, така е! Постоянството целеустремеността и вярата в себе си /може и дълго култивирана/ водят винаги до успехи :up:
-
Страхотна мадама наистина, браво на пича!
-
Много мила история доказваща, че нормални мъже има.
-
Абе, не е толкова лош пича :P. Не мога да разбера, какво толкова се е бил притеснил???
-
Много красива история :bravo:
-
Браво!Американец ли си ?