Мотиватори.нет

Раздели за главна страница => Будилник => Темата е започната от: Яна в 27.05.2014 10:48

Титла: Бабата суровоядка Керин Калабрис на 61 год.
Публикувано от: Яна в 27.05.2014 10:48
[attachimg=1]

„Това е жена, която повече от другите ме е вдъхновила към суровоядството като начин на живот. При нея няма кулинарна книга, тя почти не присъства на фестивали, затова е по-малко известна от много други суровоядни личности. Но е суровоядка по-продължително от почти всички други и ресторантът й е най-успешният. На снимката е на 61 год, сега е на 62, тя е баба. Това наистина е основната й реклама, суровоядка е вече повече от 20 год. Но е била модел и потресаваща красавица на младини, не всеки изглежда така във всяка възраст. Аз я видях на 58, и тогава изглеждаше така прекрасно и аз реших, че суровоядството е гениално и задължително ще се захвана сериозно с това. Прочетох статия за нея във вестника и преди отпътуването ми от Чикаго посетих ресторанта й Karyn’s Fresh Corner (в който с нетърпение чакам да се върна след месец). Вестника с цветната й снимка занесох на мама, за да вдъхновя и нея. Но въпросът е не само в красотата, и аз специално поставих и голямата снимка, където се виждат някои немаскирани признаци на възрастта. И майката, и бабата на Керин не са доживели до 61 години. Затова здравето е било основната й мотивация. Тя преподава уроци по изчистване на организма, самата редовно гладува, без да обявява продължителността, за да не се състезават хората. След успеха на суровоядния ресторант, отваря обикновен вегански ресторант.“
Моля, опишете Вашите ресторанти и меню.
Суров ресторант – моят първи опит с ресторантите. Нашият ресторант съществува повече от всички останали в страната и аз много се гордея с това.
Образоването се явява голяма част от това, с което се занимавам. Вярвам, че е нужно хората да се научат на здравословно хранене. Затова двата ми ресторанта са вегански, т. е. в тях няма месо, риба, пилешко или млечни продукти.
В суровия ресторант нищо не се нагрява. Даже няма котлони в кухнята, само сушилни. Смятам, а и са ми казвали, че у нас е най-богатото сурово меню в страната. Имам ресторант със скъпи ястия, като ряпа равиоли със „сирене“ от макадамия, чушки с ориз, палачинки и други сложни ястия … Имаме суров сладолед, който просто не е от този свят – без соя, без млечни съставки.
Когато хората мислят за суровоядството, си мислят за салати, домати и краставици. Това е скучно… Аз съм суровояд над 25 год. и знам, че никога не бих могла да се поддържам на домати, краставици и марули. Луда съм по яденето. Обичам живота. Обичам цветовете. Обичам вкуса и вида. Много се гордея с менюто си. Каня се скоро да го променя. Ще добавя пица c „наденица”. Разбира се, няма да е истинска наденица – пицата ще бъде сурова. Неотдавна добавихме чизбургер. Обожавам да ям, затова готвя вкусно.

Ресторанта [не суровоядния] го отворих преди година и половина за мъжа ми и за Чикаго. Отначало ме критикуваха, особено суровоядите – „Защо отваряш ресторант за готвена храна, ти трябва да бъдеш суровояд, и т. н.“ Но реалността е такава, че много малко са тези, които ще дойдат от МакДоналдс направо към суровоядство, нужен е мост. По този начин исках да се хранят мъжът ми и внуците ми, а те не бяха готови за сурово хранене. Това са все гозби, които готвех у дома за тях, и хората казваха: „О Боже, това е като истински ребра, истинско чили”. Между другото, нас ни избраха за най-доброто чили в града. И реших, че това е нужно за Чикаго и го отдадох оттук за вселената.
Как отначало разбрахте за веганството?
Всъщност не мислех да съм веган. Бях много болнав човек. Имах всички известни на човечеството алергии, ужасна кожа [пита дисбаланс :)]. Всички в семейството ми боледуваха и умираха. Веднъж майка ми ме научи да пия сок от моркови. И в началото пиех сок от моркови. Появи ми се повече енергия и в началото често ходех в тоалетната, а преди бях от тези, които ходят до тоалетната веднъж седмично. И си помислих „уау!”, и започнах да пия все повече. Купих си сокоизтисквачка Феникс и пиех много сокове. Веднъж готвех пилешка супа, сложих я и забравих да я изключа навреме, и костите изплуваха на повърхността. Погледнах ги и помислих: „Какво правиш?” Това беше като божествено откровение, колкото и пошло да звучи. На мига се спираш и това е варварски… Това, което правим с планетата ни, е като Аушвиц. Когато виждам камиони с животни, се моля да получат мир, защото знам, че ги водят на тормоз и на тях им е зле. Те не са по-различни от кучето ми. На кучето ми даже не можех да викна. Никога не сме му викали. Никога не сме го били. Даже не знае, че може да му се случи нещо лошо. То е божие създание, то е моята любов. И същото е с всяка крава, прасе и кон. Не ми харесват конските впрягове в района. Мисля си: Господи, ако можех да ви освободя, бих го направила, защото се чувствам  виновна. Сърцето ми се разкъсва от това, което правим с животните, с които делим планетата.
Чувствате ли се ограничена от веганството или суровоядството?
Не, всъщност смятам, че имаме по-богат избор. Това ни заставя да бъдем по-изобретателни, защото хората са свикнали на картофи с месо. Те ядат едно и също – хамбургери. Отново и отново ядат едно и също. Сега сменям менюто, защото ми е скучно. Така че отново трябва да бъда изобретателна. Това те прави по-жив, по-творчески. Няма нищо, което не бих могла да приготвя сурово или веганско. Няма нищо, което да не мога да приготвя. Не ми е нужно да пробвам храната – представям си я. Мога да помисля за нея и знам каква ще бъде на вкус, и я приготвям. Може с мъжа ми да отидем на ресторант, да видя какво има и у дома да го приготвя същото във веганския му вид. Аз съм просто талант. Някои могат да пеят без уроци по музика, а аз така мога да правя с храната. Затова никога не съм ограничена. Никога.
Занимавате ли се с активизъм?
Обичам животните. Редовно показваме Peaceable Kingdom („Миролюбивото Кралство“) и Meet Your Meat („Истината за Месото“ – тук на български). Каним хората след курсовете да изгледат филмите. Говоря за това в курсовете си, защото то е най-голямата част от познанието ми за изцелението на планетата за животните. Обяснявам за кармата. Не е само до това, което им причиняваме физически, а също е и до мисленето. Хората поглъщат тази ярост и гняв, и страх, и агресия. При мен в ресторанта има малко листовки, защото просто смятам, че ако сте дошли тук, значи искате да опитате и няма нужда да натрапвам. Но ако дойдете и кажете: „Просвети ме”, тогава ще ви дам много.
Кои са любимите Ви ястия в ресторанта?
Обичам чипс от кейл, обичам пица, равиоли, и суров хумус. Това ми е любимото.
Какво искате да знаят хората за вашата дейност?
Това е моят смисъл. Това е моето сърце. Това е моят подарък към себе си и към света. Това е моят живот. Обичам това, което правя. Обичам въздействието, което оказвам на хората. Струва ми се, че нещо променям в света и това е важно за мен. Не съм гуру и не съм особена. Бяха ми дадени много истини, и имам возможността да помогна на хората също да ги намерят.
Какво още бихте искали да добавите?
Ако не се погрижите за тази великолепна машина, която ви е дадена, тогава в какво ще живеете?

източник: www.vegebg.org (http://motivatori.net/go.php?url=http://www.vegebg.org)
Титла: Re: Бабата суровоядка Керин Калабрис на 61 год.
Публикувано от: Lusi в 29.05.2014 22:25
Е не мога да повярвам ча тази мадама на снимката е на 62 години  :blink: Яна, това да не си ти на снимката  :idea: :P
Титла: Re: Бабата суровоядка Керин Калабрис на 61 год.
Публикувано от: Яна в 30.05.2014 09:10
Е не мога да повярвам ча тази мадама на снимката е на 62 години  :blink: Яна, това да не си ти на снимката  :idea: :P
Е, не съм аз, Луси!  ::) Аз изглеждам много по-добре от нея :P - все пак съм само на 52 години! :idea: Но като стана на 62 сигурно ще изглеждам и аз по подобен начин. :smile: