Мотиватори.нет

Раздели за главна страница => Читанка => Темата е започната от: goldman в 23.12.2015 00:02

Титла: Рождество!
Публикувано от: goldman в 23.12.2015 00:02
ОРФИЧЕСКОТО РОЖДЕСТВО

       
[attachimg=1]
   
            В древни времена, още преди новата ера, измъчвани от робството на жестоките нрави, нечестието и безпросветната тъма в която живеели, добрите хора очаквали идването на Христос – Спасителя.
            Хиляди години, не само в Палестина, но и в родната ни Тракия, от поколение на поколение и из род в род се предавало пророчеството за раждането на Спасителя – въплътения Бог, който ще избави човеците от тъмните сили и собствените им грехове.  Посветените орфици знаели, че врагът на човека – онази триглава ламя, може да бъде победена, само ако човек надвие нейните превъплъщения първо в собствената си душа.* Но без победата на Бога – Слънце над мрака във вечното, невидимо измерение, човеците нямали силата да победят в техния свят.
           „И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него. И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт. Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.”
           Вие знаете евангелския разказ за това как архангел Гавриил бе изпратен при дева Мария с благата вест и как Богородица, покорна на волята Божия зачена по чудо и роди мъжко дете. Така се сбъдна предреченото от древните пророци, което бе записано и в стария завет, а и в тракийския епос, че Марея, което на тракйски означава „Мястото на Духа” ще роди ДионИисус, което ще рече „Слънцедатния Иисус или Слънцето Исус”.
           И както на небето, така и на земята Богът-Слънце победи тъмнината-сатана чрез кръвта Си и чрез Словото на своето свидетелстване, защото пожертва живота Си за нас, но и възкръсна, за да стане първи плод от починалите, за да имаме и ние надежда. И надеждата ни е в това, че когато умрем като Него, а това значи да умрем не физически, защото това е следствие от тлението, а да умрем за греховете си, за лошите си помисли, за неверието и отчаянието, тогава и ще възкръснем като Него. Как се умира за всичко това? Чрез покаянието. А то се израява в това, човек да разбере собствените си грешки, да ги изповяда пред свещеника и пред Бога и да помоли Бог да го очисти от тях и да му даде да живее нов живот. И тогава нашият Господ Иисус се смилява над човека, както се смили над каещия се разбойник, който за разлика от Него, бе разпънат справелдиво на кръста. Защото Христос се жертва, понеже толкова възлюби света, че отиде дори на кръста, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
             Всеки, който по този начин изгуби живота си (умре за пошлото и за разтлението в плътските страсти) ще го намери, да, ще намери истинския си Живот, който не преминава с умирането на тялото; а който иска да си го запази, ще го изгуби. Защото само онзи, който се е новородил чрез тайнството на смъртта и възкресението, а именно тайнството на светото кръщение и последващо посвещение Богу, само той може да победи онази старовременна змия, онзи отколешен противник на човешкия род и на човешката душа. В него се случва това, което се готвим да посрещнем – рождението на Христос. Да, нашето собствено рождение, раждането на нашето истинско, безсмъртно, нетленно естество е всъщност раждането на Христовото естество вътре в нас. Затова, да не бъдем като онази гостилница, която бе пълна с всякакви гости, но в нея не се намери място за Младенеца, а да сме като обора и като яслите, която Го приютиха. Защото,  както обора и яслите, ако и да не бяха чисти, се осветиха и очистиха от Рождеството на Светия – така и ние трябва да Го поканим да се роди в сърцата ни, за да се очистим, и да стане и нашата утроба достойна и чиста да износи Божественото зачатие.
              Този, който Единствен бе Силен да срази змея, се роди в немощно човешко естество, за да го победи отново, и то не чрез сила, а чрез  Словото, чрез самата Своя същност - както светлината изпъжда тъмнината. Така победата в невидимото измерение се материализира и в нашата реалност и не само, когато Христос възкръсна, но и винаги, и във всеки, в който се ражда Божественото естество. То е, което винаги побеждава лукавия и е неподвластно на смъртта и тлението и блажен всеки, който Го носи! Той ще се нарече истински посветен орфик и истински християнин и ще бъде благословен и в този, и в бъдещия свят! Амин!
      
                           Отец Иван
                           22.12.15 г.
________________________________
*  Виж „Орфическата притча за посветения”- стр. 67, „Тракийското писмо декодирано IV”, автор Д-р Стефан Гайд, издателство „Институт по трансцендентна наука” 2008