Мотиватори.нет

Раздели за главна страница => Читанка => Темата е започната от: goldman в 22.01.2016 11:28

Титла: Бабинден
Публикувано от: goldman в 22.01.2016 11:28
Мистерията Бабинден

[attachimg=1]

            Tанца, песента и актьорската игра свързваме с магия, тайнство, защото в нежната омая на тяхното присъствие по един необясним начин  душата полита на невидими криле, сякаш извън времето и пространството и обхождайки пределите на вечното, подновява сили, вдъхва нови чувства и мисли. И трите са проявления на творческите способности, дадени изначално на човека и трите присъстват във всяко фолклорно честване откакто свят светува. Но днес трудно бихме могли да преживеем един празник като мистерия, а това значи ли, че тя не е там, че е изчезнала?
            Мистерията на народните обичаи става все по-недостъпна за прагматичния съвременен ум, фокусиран само в материалната съставка на живота. Днешната безнравствена мисъл е оставила основанието и целта на празничните чествания в кома. Делът им на нематериално духовно наследство е подменен от кухи и в голяма степен излишни шумотевици, наречени фестивали или прегледи на народното творчество. В действителност на фолклора, което в превод означава народно познание, тази показност му е абсолютно неприсъща. Вековно опазената традиция е свидетелство за нещо друго. Свидетелство за нещо велико и истинно, неподвластно на времена, нрави и невежество,  неподвластно на нищо, що е преходно и битийно. Тя събира в себе си познанието и мъдростта на дедите ни относно невидимите закони, принципи и сили създали и движещи света.  Всичко случващо се в него е свързано с поклонение и призоваване на животворящотото дихание на Изначалния. Корените на народните обичаи са назад във времето, надживяли с хилядолетия своите създатели, устояли на асимилацията във времена на чужди владичества и робство, дори през вековете, когато не сме имали своя държава. Днес, робството е нещо друго, то се изразява в устрема на човешкия род да си създава удобства, самопоставил се в позицията на безнадеждно зависим от собственото си охолство. И ето, че отново сме в нуждата да осъзнаем, да преоткрием, да припознаем тайните на народните традиции,  да почерпим жива вода от непресъхващия извор сред плаващите пясъци на бездуховната пустиня. Казаното дотук с пълна сила важи и за празника Бабинден.

             Никой празник в годишния цикъл не е сам за себе си. Всички празници са идейно свързани и имат своето неслучайно място в календара. За това и Бабинден би следвало да приемем не като самостоятелен празник, а като завършека на целия рождественски цикъл чествания. Те всички са свързани със зачеването и раждането на новото естество и грижата  за него.
          Бабата в празника не е просто добре обучената акушерка на селото, тя приема статут на обредно лице, на образ слово, слово прилежащите нему смисъл и значение. Присъствието на обредното лице в празника е неразривно свързано с особените качества и развити способности на личността в ежедневието, знание и умение пазено и предавано от поколение на поколение. От вещия в рода, към достойния и способен да опази и предава.       
             Образът на бабата, приемаща живота в ръцете си в народната памет е тъждествен с Духа покровител - пазител на всяко жизнено начало. Тя е своего рода въплъщение на Божията майка, която според народното вярване, невидимо стои на стража в деня на раждането. Вярва се, че ако плода се бави, то значи, че Божията майка още не е дошла. Тази именно свръхестествена сила олицетворява бабата. Нейните умения не са човешки, ако и да се разчита на опита и вещината й в израждането и грижите за новороденото и родилката. Предците ни не са разделяли вярата си в свръхестественото от вярата в човешките способности, напротив, виждали са неразривната връзка между тях. Разбирали са, че истински професионалист може да бъде само този, който е посветил себе си на това да служи на другите чрез  Божията сила и именно поради това не е ограничен от тавана на собствените си възможности, а черпи знания, умения и способности от Всесилния.
              Нейното присъствие на  медиатор между видимо и невидимо за майката и нейното чедо влизат в сила много преди непразната да роди и продължава до четиридесетият ден след раждането на детето. Тя е връзката на родителката със светата обител на Божието присъствие. Нейна е длъжността да представя пред свещеника немощите и болките на родилата, както и на плодът й, ако нужда се наложи да го доведе и  в дома й за пречистваща молитва. Вещината й не се изразява само в трудолюбието и всеотдайността, а и в знанието относно лечебните свойства на билките и тяхното използване. Тя познава всяка болка и знае мярка и билка за нея.

              Съгласно обичая, първото нещо, което прави на Бабинден пазителката на живота е да обходи къщите, където е скоро бабувала. Там тя окъпва младенците, както в деня на тяхното рождение. Освен тях,  поръсва с китка здравец приготвена още от Богоявление и по-големите деца в дома, и момите, и булките. След това миросва, тоест помазва всички с благоуханно масло, осветено в църквата. Бабувалата докато ги миросва, им нарича за здраве, благословя ги, та във всичко да преуспявяват. А благословията изречена в деня на ритуала е молитвеното слово, призоваващо бъдещото благополучие и съдействието на невидимите ангелски същества, които носят добруване и успех. Вярва се, че невидимо се дават от Бога благодатни сили, необходими за духовно и телесно  израстване. Народната мъдрост е обобщила тази вяра в поговорката      “От нас наречено, от Бога изречено.“

              От своя страна, тези, които приемат благословението и духовно се съединяват с изречената за тях молитва даруват бабата. Даруването е благодарствения принос към Благо-даващия, към Бога и от там – и към тази, която им е помагала чрез Неговата благодат. За това обгрижваните родилки ще пристъпят към Благородната, за да я почетат и те на свой ред, да принесат своите дарове, да благословят – доброто воюване в пътищата й, в трудовете й, в преминаването й по мостовете между световете. Онези жени, чиито деца вече са поотраснали и вече не са под настойничеството на бабата, освен за даруване, ще отидат към нея  за да я умият. Това умиване от невестите към бабата е знак за  новото време, което ги чака. Време на нови отговорности, време за нова сила и нови откровения. Време за навлизане в нови непознати за тях води,  на задълбочаване, водещо към това, самите те да станат пазителки на живота, на словесата, сътворяващи битието на чадата им. То е знак за това, че и те поемат по пътя на бабата, да въплъщават, да изобразяват в себе си Божията майка, да воюват за благото на чадата си и рода си чрез правдата и истината,  да бъдат на свой ред помощ, утеха и благословение за родът си.
            Не всяка земя има силата да ражда плод и не всяка невеста носи плодна утроба. И дори да й е дадено да ражда, пак трябва да бъде подготвена за часа на своето плодородие. Затова на обяд в дома на  бабата идват булките, които още нямат деца, както и онези девици, за които наближава да влязат в пътя на невестинството, за да получат на свой ред бъдещо благословение. За тях, както за всеки прекрачил прага на дома й  Благородната е приготвила  трапезата. Като се съберат слага просо в ситно сито и го посява из дома. Посява и нарича, да се множат децата им като просото, извиквайки Божията сила да направи младите утроби способни да раждат.
             Бабинден е тържеството на избралите да бъдат земя плодородна, раждаща плодът си на своето време, на тези които пазят и обгрижват  самият Живот. Празникът е тържество на избралите да се съединят със семето на изначалното слово,  в чисто, неопетнено сърце, за да придобият способност да зачеват, да раждат и да обгрижват, по примера на бабувалата - приемащата и отдаваща без време и без мярка.

             Автор: Десислава Иванова - Ателие за фолклор и Традиции "ЕПОДЕ".