Мотиватори.нет

Раздели за главна страница => Читанка => Темата е започната от: Яна в 11.03.2014 20:52

Титла: НАПРАВИ СИ САМ … ЛЮБОВНИК
Публикувано от: Яна в 11.03.2014 20:52
[attachimg=1]
   Ако прокапе кранчето на кухненската чешма, то вие задължително отивате да се надупите пред гардероба в антрето и да почнете да ровите в сандъчето с инструменти. И точно тогава – нали! – се сещате, че не сте проверил винтчето, което затяга ръкохватката на кранчето към главината, за каква точно отверка е – за кръстата или за обикновена. И така – надупен в тъмната крипта на молците – се досещате веднага, че има четири варианта. Първият важи само в случай, че жена ви е у дома. Провиквате се колкото имате сила, че палтата и саката имат звукоизолационни свойства.

           – Ксантипооооооо (да речем, че баш така се казва жена ви)! Ксантипо, бе! Моля те, виж винтчето на кранчето дали е за отверка звезда или за плоска.

            Това, което следва да очаквате в случая, е следният монолог:

        – Кешки да се бях метнала от моста, вместо да взема за мъж такъв лентяй и непрокопсаник! Защо не погледна първом бе, заплес гурелив! Само спи, яде и кърка, а дойде ли му ред нещо да свърши, все мене ще повика, та барем половината работа аз да я овършея, ако не и всичката. И откъде-накъде аз ще ти разбирам от петолъчни отверки бе, тепегьоз нещастен. Не помниш ли, като те пратих за дамски превръзки с крилца, а ти ми се върна с цветни бинтове и пилешки разфасовки. Ох, зачерних си живота с мързеливо и просто животно като тебе, а можеше сега на ръце да ме носят. Аман от тебе, ахмако и тунеядецо, да се провалиш вдън земя и ти, и пукницата ти, и  лунарните ти триизмерни отверки.

           Разбира се в името на семейното щастие вие тутакси припвате да си целите нервите в махленската кръчма, а кранчето продължава да капе. Тъкмо затова е най-добре да се самоосъществявате като домашен майстор в моменти, когато Ксантипа я няма. Но така пък трябва да прибегнете до другите три варианта…

          Вариант втори – ставате с потни пъшкания, отивате в кухнята и виждате шлица на винтчето. Идеално – за обикновена е. Доволен, че сте проучили терена и работната обстановка, си сипвате една малка ракия. Но тя естествено раздразва стомаха ви, защото без салата не е блага работа. Бързо си нарязвате два домата и една краставица, настъргвате сирене, слагате две маслинки да ви се пулят за компания и си сипвате още една, че не сте магаре да преживяте зеленчуци хей така без нищо. Доволството ви от предстоящата петминутна работа и от възможността да бъдете оценен по заслуги прераства в трета ракия, след което обърквате сметките, защото на малки и големи питиетата трудно се броят. Затова минавате на отчетност по нивото на шишето. И когато то наближава трите пръста преди дъното, изненадващо се връща Ксантипа и започва да фучи около умивалника, без дума да обели на уверенията ви, че вече сте анализирал работата, дето нема и три минутки да трае, и на поканите ви да седне да пие едно с вас. Вие великодушно свивате рамене, непокрусен от просташкото й мълчание, и гърлено запявате „Назад, назад, моме Калино”, а тя започва да мие със скърцащи въздишки един загорял от яйца тиган. И тъкмо когато се зазяпвате в насрещния гоблен с артилериста на стената, а Калина се заинатява за трети път да се натриса, изсвистява едно плоскодънно гюле с опашка на комета, дъхаща на мишмаш, улучва ви в тила отзад и последното, което съзирате, е как от хълмчето с настъргано сиренце двете маслинки ви скачат право нагоре в зениците… После лекарите в поликлиниката шушукат зад гърба ви, че сте мъж под чехъл, вадейки парчета краставица от синусите ви. Не, това решително не е добрият избор.
  Вариант трети – решавате да не ставате от тъмния кът на гардероба и започвате да ровите и за двете отверки. Едната се намира бързо, но за другата трябва да извадите седем чифта обувки, кюнец за нафтова печка, полиестерна изтривалка за крака, сортови семена за холандски лалета, плажен дюшек, настолна лампа, кълбо ненужни кабеляци, чеиза на тъщата и… тъкмо под него откривате бутилката ракия, която ви подари лани баджанакът. Ето значи къде я е скрила проклетницата! Отваряте я само така – първосигнално, по навика на контакта на дланите ви с обли стъклени повърхности, после съвсем съзнателно я помирисвате и най-подир напълно целенасочено отпивате. Просто за да проверите каква е била ланшната реколта на баджанака, за да знаете, когато ви попита харесала ли ви е пукницата. Решително не искате да пиете, защото работа ви чака,… но… Тази странна жилка… Примлясквате… Май вътре има парче черничева кора… Опитвате пак така няколко пъти, пък ви става весело на душата, защото решавате, че още довечера ще звъннете на баджанака да го стреснете как сте разкрили спиртоварните му тайни. Жабуркате с удоволствие, търкайки заголен хълбок в теракотата, а понеже дистанционното е далеч, подхващате си тихичко за настроение „Ако зажалиш някой ден”. И в този момент прескача порти с коня Шарколия благоверната Ксантипа, в ръце с пълни пазарски чанти, и ви нахлузва кюнеца до раменете, па начаса излива в отвора му бутилка белина. После цяла седмица мустаките ви миришат на нафта, а пазвата – на хлор, ушите ви са ожулени като на пърлено прасе, но затова пък имате катранено черни вежди, които ефектно хармонират на лисото ви теме и ви придават вид на физик първооткривател. Жалко, че това не пречи колегите ви да си шушукат зад гърба ви, че сте мъж под чехъл.

          Четвърти вариант е решително за предпочитане. Както си клечите, надупен в хладната морга на хлебарките, се сещате, че вече няколко пъти сте давал на съседа си бормашината назаем. Бъркате в джоба си и за щастие телефонът е там. Звъните на комшията, той вдига. Очарован е, че може да ви помогне. Ама разбира се че има всякакви отверки, само бормашина няма. Всичко ще ви даде, само слезте да си го вземете, че таман излиза от банята… Броите до сто, за да има време да се приготви човекът, и слизате. И той наистина се е приготвил: отверките в различните цветове на дъгата ви чакат на другия край на кухненската маса, но тя цялата е постлана с добри намерения… Сядате от куртоазия – да пиете едно бързо и да опитате сирената и пастърмите – и небрежно захващате разговор за футбол, казармата, бивши гаджета, автомонтьорство, политика, общи познати, едно време в гимназията, колекционерство на швейцарски часовници, отвличане на самолети с хладно оръжие и щетите от Тунгуския метеорит върху посевите от фий в Северна Монголия през седемдесетте… Общо взето все безобидни теми, които минават неусетно и бързо, защото работа ви чака, ако и комшията да отваря трето шише. И тогава на вратата се позвънява, той за беля отива да отвори и като талази кипяща смола изсипва в кухничката телесата си жена ви. Тя обаче спазва добрия тон и подхваща с изтънчена ехидност. Дошла била по търговски дела, по обявата за продажбата на белите манастири, която зачула да се разгласява тук от балкона. Искала била да инвестира спестяванията си в църковни имоти. Но най-напред щяла да вземе на изплащане ей тоя поркан игумен, с клюмналата калимявка, че й е удобно да измете с него стълбището. Сетне ви хваща за косите и ви помъква нагоре към дома, докато гузният комшия търчи да ви тика в движение разноцветни отверки по джобовете, в ръкавите, под яката и в гащите… На другия ден целият вход вече разправя, че сте мъж под чехъл…

           Оказва се, че ако се развали кранчето на кухненската чешма, вие просто няма как да го поправите, защото жена ви непрекъснато ще ви се пречка и ще скандалничи, че и на бой ще налита гадината. Но не бързайте, изход има. И то много лесен. Просто вдигнете телефона и поканете любовника на жена си у дома.
   Говорете любезно и подкупващо, но твърдо. Той ще позвъни на вратата разчорлен и с брахикардия. Ръкувайте се с него, поканете го вътре и му кажете право в очите:

            – Знам всичко за вас и нея, но нека не си пречим взаимно, моля ви! Вие си мълчете пред нея и аз също ще си мълча.

           Той ще пребледнее, ще прималее, може и да подпикне, но вие не се разчувствайте. Помолете го от упор да ви помогне да оправите кранчето, защото тъкмо от съпругата си сте чул, че той е много сръчен момък. Момък, зер, защото със сигурност ще е по-млад от нея. Тя също със сигурност вече ще ви е запознала с него преди време, например на метростанцията в центъра, с цел изграждане на конспиративна версия: ако ги видите някъде заедно, да изглежда така, че уж случайно е тук със стар познат.

           – О, скъпи, нали помниш Мишо от службата (или Жоро от института, или Пешо от махалата при мамини), с когото те запознах преди време на метростанцията в центъра?

            Но вие изобщо няма да сте дочакал тази спасителна сламка да доплува до давещата се неверница, защото вече ще сте викнал съперника си да ви поправи кранчето. Той ще се засуети с треперещи пръсти, ще ви попита имате ли отверка, вие ще го пратите да се надупи в гардероба, но след малко той ще доприпка, тресящ се от нерви, за да ви запита цвилейки:

            – Ама кръстата или плоска трябва?

           Бъдете великодушен, кажете му, че обикновена ще свърши работа, и си сипете една ракия, па си направете от оная салата – чернооката. Разбира се – скоро ще се завърне жена ви и дъхът на ракия от кухнята ще я накара да влезе при вас с вид на огнедишащ дракон. И изведнъж ще се вцепени, ще я стегне в гърлото, ще си изпусне мрежите, ще я присвие в слънчевия сплит, ще настръхне като бясна мачка и ще захрипти като  пробит акордеон. Бъдете безпощаден – кажете разнежено, без да се притеснявате, че заваляте:

           – О, скъпа, колко се радвам, че срещнах тук в квартала Мишо от твоята службата (или Жоро от института ти, или Пешо от махалата при майка ти), с когото ме запозна преди време на метростанцията в центъра, помниш ли? Той бе така мил и откликна на молбата ми да дойде да ми помогне с кранчето.

            Той ще смотолеви нещо с насилена веселост, а нея ще я обгърнат лазурните вълни на облекчението. Па като запретне ръкави, па като се разтърчи тая жена, па ще ви сипе една ракия от баджанака, скрита нейде в катранените мразовити катакомби на мокриците, па ще ви пита искате ли лед, па ще ви нареже салатата, ще ви донесе пантофите… Ще покани и Мишо (хайде нека бъде Мишо от службата!), ще сготви кокошка със зеленчуци, ще нареже суджук и сланинка с чесън, ще забърка снежанки и седемте джуджета, ще насипе туршия… от трите вида… Ще отърчи до магазина за още едно шише, но ще се върне с три, ще запее „Морен сокол пие”, ще удря по масата и ще ви вика „наздраве”, и нежно ще ви милва по бузите… Че само тя си знае какво е да й тръгне приказката, че е любовница на Мишо от службата… Че само тя си знае как най-голямото й алиби сте вие. Късно посреднощ грижовно ще ви пренесат отатъка, ще ви завият и той ще си тръгне бежешката, разправяйки й набързо някаква лъжа за случайната си поява в квартала. Сто на сто ще измисли, защото няма да му стиска да й каже истината и да се разкара, аджамията му с аджамия. Па и защо ще му е да се маха, след като най-голямата угроза за греховните му деяния току-що му е дала безсрочен входен билет в обекта на страстта му с правото да пипа всички музейни експонати.
 И така ще ви потръгне животът, щото в един дом често-често нещо се разваля. Крушка ли ще изгори, хладилникът ли ще прокапе, бравата ли ще заяде, сифонът на мивката ли ще се пукне – все вие ще трябва да го вършите. Или просто ще е достатъчно да звъннете на Мишо и да си седнете на мястото с вилица в ръка. Така е то… Семейните ви отношения ще се възродят, къщата ще блести от ред и чистота, а вие ще шляпате из нея по слипове и с боси крака между телевизора, кенефа и хладилника, докато Ксантипа нежно се провиква от кухнята.

            – Скъпи, пак си си забравил отварачката, ей сегинка ще ти я донеса, като дойда да взема празната чинийка от бадемите!

            Така се поправя кранче у дома! А не като вас – юрбулешката към сандъчето с инструменти. Ама – ще речете – жена ви си няма любовник? Вижте какво, драги ми читателю, човек може веднъж да е глупав и да се ожени. Но да е тъп цял живот, е непростимо. Ами като няма – намерете й, бе! Я се огледайте колко Мишовци щъкат из метростанциите. Направете си любовника сам, той е по-важен от имунната ви система, а се прави по-бързо и по-лесно отколкото се поправя развалено кранче.

             Е, да – вярно е, че можете навсякъде да си чуете приказката, че сте будала и рогоносец. Но първо – будала е по-добре от бит. Второ – „рогоносец” е по-достойно от „под чехъл”. И трето – какво ви пука, че сте рогоносец, ако носите връз темето си два рога на изобилието и те ви къпят в мед и масло, докато животът ви се усмихва ласкаво и гальовно под звуците на „Йовано, Йованке” и ви загръща в меката светлина на веселите си очички – черни като две зехтинени маслинки.

     ББ
Източник:https://batebogi.wordpress.com/tag/%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%BB/
Титла: Re: НАПРАВИ СИ САМ … ЛЮБОВНИК
Публикувано от: Kroko в 11.03.2014 21:48
Янааа!!! Направо с рогата ни подкара, бе жена  :dont: Не можеше ли някакъв по-плавен преход да направиш... :biggrin:
Титла: Re: НАПРАВИ СИ САМ … ЛЮБОВНИК
Публикувано от: Яна в 11.03.2014 23:38
Остави се, Кроко!  :faceoff:
И така опитвах, и иначе, но плавните завои не са ми силата! :blink:
Какво да направя? :wub:
Титла: Re: НАПРАВИ СИ САМ … ЛЮБОВНИК
Публикувано от: Boris в 12.03.2014 20:34
Така, така  :dont: На чуждия гръб и сто тояги са малко  :smile: Значи плавно не, може - жената иска бързо, пък аз не мога бавно... как ще я караме хич и не знам  :biggrin:
Титла: Re: НАПРАВИ СИ САМ … ЛЮБОВНИК
Публикувано от: Яна в 12.03.2014 21:21
Не се притес.нявай. :idea: Вкарай диалог и ще се разберете. Откакто хората са измислили думите, нещата са станали по-лесни за..завоалиране, но пък и мирът се поддържа по-лесно.. :old:
Титла: Re: НАПРАВИ СИ САМ … ЛЮБОВНИК
Публикувано от: Boris в 12.03.2014 21:32
Добре... ще те послушам  :up:  :smile: Явно имаш голям житейски опит и казваш много истини  :idea: приятно ми е да чета мненията и статиите, които публикуваш  :up:
Титла: Re: НАПРАВИ СИ САМ … ЛЮБОВНИК
Публикувано от: Kit в 13.03.2014 07:25
Мога да се кандидатирам някъде за любовник  :P. Ако някой колега има нужда да ми пише на лични  :D  :biggrin: