Стоя си значи на летище София, чакам жената да се върне от Италия… Самолета закъснява, съобщават че забавянето е вече три часа, аз леко започвам да се нервя… До мен се нерви още един тип, интелигент на вид: очилца, шапка, куфарче…  Доближава се той до мен, целия такъв свит и ме моли да му пазя куфарчето докато отиде до тоалетна. Аз не съм злобен човек по природа – съгласих се, и стоя чакам… Половин час…час…час и половина… Вече не съм леко нервен – вече подивявам от злоба... Накрая неиздържам и отивам до информация да им опиша ситуацията с куфарчето. Идват от охранителната служба и ме молят да ги последвам. Влизаме в стаята на охраната, започваме да оформяме документите за куфарчето, протоколи, както трябва, моите лични данни, описание на ситуацията и т.н. Най-накрая стигаме до опис на съдържанието на куфарчето.... Отваряме... Майко мила! Да пукна дано! Куфарчето до горе е натъпкано с евра по 100 евро банкнотата!

Без малко да умра от яд осъзнавайки какво съм можел да си взема само за мен!.. Чувствайки се като пълен глупак, нямах сили даже да се напсувам на ум! Обаче гледам протоколчика и двамата от охраната някак си и те замръзнали сякаш на пауза, от време на време поглеждат към куфарчето, после срамежливо се споглеждат помежду си… И изведнъж като се нахвърлиха към него и давай да си тъпчат джобовете с банкноти, а аз стоя и преглъщам жадно… Обаче единия сержант ме съжали и вика: -К’во стоиш пич?!... Хайде взимай и за себе си, ние да не сме алчни?!
Хвърлих се и аз към куфарчето  и давай и аз да се тъпча с пачки... тъпча, тъпча, тъпча, тъпча, тъпча… Събуждам се – цялото одеяло съм си наврял в гащите…

Много интересен сън 

За мен точно такъв беше очаквания край 

Ха, ха, ха! Сън в лятна нощ! 

Велик си! Признавам ти го!
 

Гладна кокошка  просо сънува