Това все едно за мен е писано!

"За вярващите и небето е храм" - Баба ВАНГА.

Който търси може да намери Бог навсякъде 

Много мъдро... и поучително! Мисля си, че болшинството от българите сме точно в това състояние...

Понеже, както всички знаем и очакваме с нетърпение  - предстои най-важния (не знам така ли е вие кажете) християнски празник, Велик ден или Възкресение Христово.
написах в "търсене" ВЯРА и тази тема излезе на едно от първите места. Да си призная настръхнах, като я прочетох... какво да очакваме от собствената си "вяра" в църквата след, като дори Исус не е допуснат там. В църквата ли да търсим Вярата, книги ли да си купим или да намерим Учители, които да ни научат да Вярваме... не знам, всичко е толова сложно... или може би е обратното - много е просто, за хората в които ЖИВЕЕ Вярата!

Приятелю, More,
Църквата няма нищо общо с вярата. Вярата , това е нашата връзка с корена ни. Ние сме Дух, въплътен в тяло. Бог не е извън нас, а в нас - ние сме клетките на неговата същност. Ненапразно, когато помолим за помощ, тя ни се праща под формата на хора, които ни помагат.
Църквите са само средство за разделение между хората, което ги прави лесно управляеми и манипулируеми.

Луси, духовността е в нас. Ние имаме Дух в себе си и още - имаме вътрешен глас, шесто чувство, интуиция, която ни нашепва правилните решения във всеки момент на живота ни.
За да се научим да вярваме, е необходимо само да се доверим на себе си, а не на това, на което са ни учили.
Да се молиш, не означава само да знаеш молитви, макар че и изпитаните молитви вършат работа, поради дългата им употреба от поколенията. Но всеки от нас може да помоли за помощ във всеки миг от живота си. Помисли само! Щом всяко живо същество може да крещи за помощ чисто физически, значи със сигурност има КОЙ да го чуе, нали така?
Нужна е само една фраза:"Помогни ми!"
Някои хора така се срамуват да кажат тази фраза, че и в съня си не смеят да я произнесат, а тя е толкова проста, човешка, истинска....
Моля се всеки човек да събере кураж в труден момент да каже само: Господи, помогни ми!"
Помощта идва така бързо и на място и по начин, който не сме очаквали, че след тази първа молитва, Вярата се настанява в сърцата ни от само себе си.
Щом Бог е в нас, значи няма нужда да Го търсим другаде!
Имали сме духовни учители и ученията на всеки от тях са били изопачавани. Сега вече е време да бъдем сами на себе си духовни водачи. Можем го.

Мозък, ние наистина трябва сами да се ориентираме този път и никой няма да ни даде смляна информацията, която сами трябва да потърсим и отсеем.
Публикувам три сайта със сериозна информация по темата за Вярата, но знам, че на нас не Вяра ни липсва, а упоритост да търсим истината за себе си. Светът стана свят на консуматори, които не отделят време за молитва, да не говорим за медитация или самовглъбване, съзерцание или някаква друга духовна практика. Умовете ни са претоварени с излишна информация, а не знаем кои сме и за какво сме тук. Търся истината за себе си от десетки години и пак съм на отправната точка, но с повече информация за това КАКВО НЕ СЪМ. Няма кой да ми даде отговорите наготово - опитах да ги намеря извън себе си и знам това. Всеки сам трябва да търси и да намира своето парченце от пъзеа на истината за нашето съществуване. Тя е в нас, но трябва да търсим и навън, за да разберем какво не сме.
Ето сайтовете, а ако някой има въпроси към мен, моля да ми пише на лични. Ще споделя с радост какво съм открила за себе си през годините търсене.
www.yosif.net/...
www.spiralata.net/...
www.xn--80aapggvibf1ad2i.com/...
Духовни учители от ранга на Петър Дънов и Исус сега не са въплътени на Земята. Няма кого да попитаме този път.
Ние сме Христовото съзнание - ние сме Второто Пришествие, но не сме още достатъчно осъзнати и е необходимо да се събудим и да търсим..