... историята на едно момиче, която си струва да бъде прочетена.
Аз не исках да пиша за това, но по-умни и зрели от мен хора ме посъветваха да го направя. Миналата сряда пътувах към университета. Както винаги закъснявах , както винаги, със слушалки в ушите и поредната бодра мелодия, размишлявах за предстоящите държавни изпити и стоейки в препълнения вагон ритмично в такт с музиката играеше и едната ми ръка. По навик придържах джоба, в който беше телефона и разглеждах хората на около. До мен стояха две момчета, жена в огромен кожух и мъж на възраст в палто, шапка от натурален мех и блестящ мъжки шал на врата. Взирах се в шала му и размишлявах колко безвкусно е облечен. Освен това и не стоеше стабилно на краката си. Даже, едвам стоеше.
Изкарах слушалките от ушите, и се заслушах какво си говорят момчетата за него "гледай, обед, а вече пиян" Реших, че мъжа с шала е наистина пиян, сложих пак слушалките и си спомних моята бурна младост и се замислих. Ако изпиеш толкова много, че чак да не можеш да стоиш на краката си, от теб ще мирише така, че никакви дъвки, пасти за зъби или дезодоранти няма да ти помогнат. А от мъжа с шала не миришеше вобще. Това беше странно. От вагона излязохме заедно. Той, клатейки се, почти падайки, тръгна в посока прехода към сивото разклонение. А аз, преценявайки дали ще мога да не мисля цял ден, как не помогнах на един пиян човек да избегне падане на релсите под влака, минах покрай него......
... изругах на ум, но все пак се доближих до него и попитах дали всичко е наред. Мъжа отговори – и това беше страшно. Защото той ТОЙ ОБЪРКА СРИЧКИТЕ В ДУМИТЕ. Разбирайки по изражението на моето лице, че нещо не е наред, той ме погледна уплашено. Спомняйки си на времето как в социалните мрежи беше разтиражирано описание на първите признаци при инсулт аз със застинало сърце го помолих да се усмихне. Молбата ми беше странна, наложи се да го уговарям: "Моля ви усмихнете се! Красиво младо момиче Ви моли за усмивка - наистина ли няма да се усмихнете?" Той се опита да се усмихне. Усмивката се разтегна в нелепа гримаса по половината от лицето му. ТОВА БЕШЕ ИНСУЛТ!
Какво стана после? После го сложих на една пейка. После звънях на бърза помощ. После надвиквайки шума от влаковете се карах с оператора на бърза помощ, защото изнервено ми издиктуваха седем значен номер – „Това са лекари на московския метрополитен, там ще звъните". От устата ми изригна три етажна конструкция, смисъла на която се свеждаше до това, че на коленете ми умира човек, да звъня от метрото е шумно, и вобще ТОВА Е ВАША РАБОТА, накрая успях да постигна, това че ми казаха „не се вълнувайте линейката тръгва”.
После чаках 20 минути, които никога няма да забравя. С лежащ до мен човек, бледнеещ, зеленеещ – умиращ пред очите ми. С минаващи покрай мен хора, които умолявах да отидат при лелката до ескалатора и да и кажат какво става, или да извикат полицай. Хората или просто минаваха покрай мен, или спирайки за малко казваха: "извинявай, бързам" и заминаваха. После дойде бърза помощ. Сложиха бързо мъжа на носилката и ... кошмара продължи. Аз разбирам – час пик. Всички закъсняват. Всички бързат. Но що за човек трябва да си за да не НЕ ДАДЕШ ПЪТ НА ЛЕКАРИ С НОСИЛКА, НА КОЯТО ЛЕЖИ БЯЛ КАТО ЧАРШАФ ЧОВЕК??? Тоест това е риторичен въпрос. Трябва да бъдеш БЕЗДУШНА тълпа.
След два часа ми звънна единия от лекарите, кой взе моя номер преди да тръгнат, и каза, че мъжа е умрял в линейката преди да стигнат до болницата – прекалено дълго е чакал помощ и не я е дочакал. Аз даже не знаех неговото име. Но научих страшна, чудовищна истина – аз мога да умра пред очите на няколко стотин човека, и никой няма да спре. Аз ще умра – но ТЕ НЯМА ДА ЗАКЪСНЕЯТ. Можеш да разчиташ само на себе си, да и малко на Бог. И още, аз не съм се заричала да пиша в социалните мрежи призиви и т.н.. НО МОЛЯ ВИ! От време на време се откъсвайте от своите мисли и поглеждайте около вас. Моля ви, даже и да ви се струва че човека до вас е пиян, луд, неадекватен, не се страхувайте да се доближите до него и да погледнете по-внимателно наистина ли става дума за алкохол, наркотици или психическо заболяване. Най-лошото, което може да ви се случи – ще ви теглят една майна. НО ТОВА НЕ Е СТРАШНО! Може би вие ще спасите човешки живот??? Или поне ще му дадете шанс да се бори за него..."
И още... На вас ще ви отнеме една минута да прочетете следното... Неврохирурзите казват, че ако до три часа те успеят да стигнат до човек с инсулт, последствията от пристъпа могат да бъдат отстранени. Хватката е в това да разпознаеш, да диагностицираш инсулта и да се пристъпи към лечение в първите три часа след пристъпа, което разбира се не е лесно.
Разпознайте инсулта: Съществуват 4 стъпки за разпознаване на инсулт:
- помоли човека да се усмихне (той няма да успее да го направи както трябва);
- помоли да каже просто изречение (напр. "Днес е хубаво времето");
- помоли да си вдигне двете ръце (няма да може, или само частично);
- помолете да си изплезе езика (ако езика е изкривен или обърнат- това също е признак).
Ако възникне проблем даже с едно от тези задания – звънете на бърза помощ и описвайте симптомите по телефона. Един кардиолог беше написал, че, разпространявайки това съобщение минимум на 10 адреса, може да бъдете сигурни, че живота на някого, може би вашия ще бъде спасен. Ние всеки ден публикуваме толкова много „боклук” в интернет, че може би си струва поне един път да пуснем по кабелите нещо действително полезно и нужно.
Превод: Banshee
