Приказка

Веднъж Големият срещнал Малкия:
-   Аз съм най-голям! – казал Големият.
-   Аз съм най-малък! – отговорил му Малкият.
-   Аз съм толкова голям, че мога да прекрача хей
онази къща.
-   Аз съм толкова малък, че мога да се скрия в
тази къща и ти няма да ме намериш.
-   Аз съм толкова голям, че ако застана
сред улицата, ще спра цялото движение!
-   Аз съм толкова малък, че мога да вляза в
спирателния водопроводен кран и да спра водата!
-   Аз съм толкова голям, че ако седна на първия
ред в кинотеатъра, зад мен никой нищо няма да види!
-   Аз съм толкова малък, че мога да вляза без
билет във всеки театър и никой няма да ме забележи!
-   Да-а, аз, ако искаш да знаеш – казал Големият. – аз
не съм само най-голям! Аз съм просто грамаден!
След това насмешливо му махнал с ръка и си
тръгнал, но си помислил: „Сигурно щеше да бъде
по-добре, ако бях най-малък!“
-   Да! Аз, ако искаш да знаеш – извикал след него
Малкият – аз не съм само най-малък, а просто мъ-ъ-ничък!
После и той с ирония му махнал с ръка, ала
въздъхнал: „Ех, да би могло изведнъж да стана най-голям!“

Елена Григориева