Бях на деветнадесет, студентка в Софийски университет. Родителите ми живееха в провинцията и един път на две седмици им ходех на гости. Не помня защо и как, но бях на жп гарата, стоях и чаках влака. Отсреща – другия перон. На него пристигна влак, постоя малко и замина. Народа отсреща се разотива… но изведнъж забелязвам едно момиче. Тя беше на около 25, симпатична, стройна. Изглежда смутена… минаващите покрай нея мъже и жени я гледат, обръщат се, подсмиват се, сочат я с пръст.. След няколко минути аз разбрах: момичето имаше неприятности. Най-вероятно по пътя, неочаквано са и дошли така наречените женски дни. Беше изцапала светлата си поличка. Една компания от младежи даже я освирка... Момичето се смути, цялото се сви, притисна се към един стълб и заплака. В този момент към нея се приближи едно момче… На вид около 17-18 годишен, не повече… Аз си помислих: "Ето, още един идиот!" Реших да се приближа… поне да се застъпя за нея…
И, изведнъж гледам… момчето си махна горнището на анцуга и го завърза около кръста на момичето. С две думи, прикри момичето… Тя сякаш замръзна… И аз…
А момчето бодро закрачи нататък. Момичето след няколко секунди се опомни:
- Ей! Чакай! Благодаря ти!
Момчето се обърна, усмихна се, махна с ръка и изчезна в тълпата.
Не момче… Мъж. Именно, с голяма буква…

Дано все повече нормални хора да стават