Преди малко се завърнах от спортната зала. Простете моя старославянски, но не обичам да използвам модната дума «фитнес-клуб»! Гламурните кифли ходят на фитнес, и педалчетата с обръснати крачета ходят на фитнес, а аз като дете на съветските времена и до сега ходя в спортна зала – да вдигам тежести, железа. Та така. Вървя си аз такъв целия напомпан, доволен от себе си и никого не закачам. Винаги след тренировка съм в много  блажено настроение. Физическото натоварване реално ми помага да смъкна стреса от суетата на ежедневието в мегаполиса. Препоръчвам на всички. Освен това успях да изиграя няколко партии тенис на маса, с две думи пофта, обичам всички наоколо.

До вкъщи имам да мина около две спирки пеша. Около седем минути с нормална крачка и около дванадесет ако вървя бавно. Тъкмо удобен момент да се насладя на първата от четири часа насам цигарка. И моля да не ме критикувате, да се мръщите и да ме сочите с пръст! Да, аз пуша! И даже и пия! И в залата ходя изключително и само да не ми трепери ръката с чашата след седмичния запой. И въобще аз съм лош и порочен човек, така че не си хабете силите и емоциите, за да ме критикувате. Знам що за стока съм. Но тази цигара, все пак да ви кажа, за мен е едно от най-приятните неща през деня!

Вървя си значи, пуша, топла тиха вечер, по улицата няма никой, кеф! И между другото наблюдавам, как на около сто метра пред мен накуцвайки и провлачвайки крак върви млад мъж. Върви е силно казано. Зловещо изкривена осанка, криви крака, клатушкаща се походка, неловко махащи ръце, непропорционално голяма глава, с рошава прическа. Не трябва да си лекар за да ти стане ясно, че момчето има ярко изразена ДЦП. Аз не бих му обърнал внимание, но ние просто вървяхме по един и същ път, в една и съща посока, така че нямах особен избор.

Казват, че не трябва да се съжаляват инвалидите. Това унижавало тяхното достойнство. Трябвало да се уважават. И да се наричат инвалиди също не трябва. Сега е прието да се наричат «хора с ограничени възможности». А пък аз вървях и мислено го наричах инвалид и просто го съжалявах. Правете ме каквото искате, но аз съм съветски човек! За мен фразата «инвалид от Великата Отечествена Война» е пълна с дълбок смисъл. А как да възприема: «човек с ограничени възможности от Великата Отечествена Война»??? Пълна простотия! Думата не трябва да надделява над смисъла. Не е важно как звучи дадена дума, а отношението към човека .

Аз искрено съжалявах това момче, защото то никога, НИКОГА (страшна дума!!!) няма да може да играе волейбол! И тенис на маса, и футбола, и баскетбола никога няма да са достъпни за него… За мен, като човек, който през целия си съзнателен и част от несъзнателния живот съм се занимава със спорт, тази мисъл беше много горчива. На мен ми беше много жал за това момче…
Така си вървях и размишлявах, когато изведнъж осъзнах, че края на вечерта може и да не е толкова тъжен. Сега ще ви обясня, защо така изведнъж ми се промени мирогледа.

Работата е там, че аз съм много внимателен човек. Някои казват, че аз съм параноик. Трябва да си призная, че това до някъде е истина. Сами преценете. Когато излизам на терасата да изпуша една цигара веднага започвам да се оглеждам за клон на дървото, за който да се хвана ако изведнъж балкона започне да пада. Докато чакам зеленото на светофара на пешеходната пътека, аз стоя зад възможно най-дебелия стълб, защото ако стане катастрофа на кръстовището да не бъда засегнат от някой летящ автомобил. Под мишницата нося пистолет, а на пояса си имам нож. Вкъщи имам полуавтоматична карабина, запас от патрони за малка война и двуседмичен запас от храна за цялото семейство. И аз постоянно следя ситуацията в обкръжаващото ме пространство, за нещо което би могло да бъде заплаха за мен. Мислите си че ми е трудно да живея с такъв начин на мислене? Грешите! Параноиците не страдат, те се наслаждават!
А пък жена ми казва, че аз просто съм страхливец. Но след двадесет и пет години съвместен семеен живот, аз не съм склонен много-много да се доверявам на нейното мнение.

Сега ще ви разкажа, какво точно ме накара така да се измени моето настроение. Зад ъгъла на магазина, срещу момчето, изведнъж се появи група тийнейджъри. Около седем-осем души. Не ги броих. На около шестнадесет години. Може и малко повече. С кутийки бира или нещо подобно. Незнам какво точно, но или момчета в групичката изглеждаха прекалено хулигански или техните приятелки прекалено вулгарно се хилеха, но с долната част на гръбначния си мозък аз веднага разбрах, че предстоят неприятности. Прекалено беззащитно изглеждаше самотният инвалид на пътя. Аз забързах ход, но не много. Ако нещо стане, аз обезателно трябва да видя това!

И ето! Моите най-лоши опасения се потвърдиха! Главният алфа-самец (от думата «семки»), фиксира изключително достойната за своето его цел и наперено прегради пътя, започвайки да предявява някакви претенции към инвалида. Стори ми се че има претенции към некрасивата му походка. Останалата част от шайката обкръжи момчето и одобрително започна да се хили. Особено силно и пискливо се изявяваха девойките. По дяволите!!! Колко ги мразя такива!!! Та на вас ви предстои да бъдете майки! Как може така? Макар че ако вие не станете майки, за всички ще бъде по-добре… Аз още повече ускорих крачка. Но не бягах. Аз трябва да видя това!

Момчето с ДЦП неловко се клатеше, придържайки своята чантичка, намусено оглеждаше заобиколилите го физиономии и мълчеше. И в този момент главатарят  на хулиганите реши да покаже какъв голям мъжкар е и, широко замахна за да удари инвалида по ухото…

Ще кажете – Лапута! Страхливец такъв! Какво си чакал? Защо не помогна на момчето??? Можеш само да натискаш копчетата на клавиатурата ли???
Чакайте малко, първо изчакайте да ви разкажа какво стана после!

… С неуловимо движение, инвалида хвана ръката на хулигана. Сурово го погледна в очите и просто го дръпна на страна. Краката на не успелия да се изяви боец моментално литнаха нагоре, а цялото му тяло със същото моментално ускорение отлетя в близките храсти. Ето така. Просто и много бързо. Приятелите на главатаря явно леко се изненадаха и решиха всички вкупом да накажат дръзкия инвалид. А не трябваше. Мълчаливото момче даже не ги би. Той просто изхвърли всички във храстите. Бързо и необратимо. Като плюшени зайчета, безпомощни и леки. Хващаше ги или за яките, или за ръцете-краката и просто ги изхвърляше в храстите. Девиците изплашено млъкнаха и с изпъкнали очи наблюдаваха фееричните полети на своите кавалери, а рошавото момче избормоти нещо неразбираемо и продължи по своя път. Няколко секунди и всичко свърши!

А сега ще поясня моето поведени.
Аз много добре познавам това момче-инвалид. Той се казва Дима. Вече втора година ние ходим в една и съща зала да тренираме. По-точно аз ходя вече втора година в тази зала, а той доколкото знам ходи там от над десет години. Той вдига такива тежести, че аз даже не мога да си ги представя. Набира се на една ръка минимум петнадесет пъти. На боксовият ринг към него не смея да се приближа, даже ако някой ми услужи с допълнително здраве. Огромната боксова круша стене и плаче, когато той я обработва със своите изкривени и неловки ръце. И да, той има ДЦП, и явно няма нужда от моята помощ. Той е силен телом, и духом!
Искаше ми се да наритам копеленцата в храстите и да ги попитам: «Кой сега е наистина човека с ограничени възможности? Той или вие, тъпанарчета малки?», но те доста бързо се изпариха. А аз, изхвърлих миризливия фас, вървях и размишлявах.

Живота е толкова нечестен! Къде е справедливостта? Защо, нормалният и добър човек трябва цял живот да се мъчи, а морални изроди и идиоти имат късмета да притежават здрави ръце и крака??? Не вярвам във висша справедливост и смятам, че това не е честно. Разбира се, всеки си получава по неговите заслуги и мисли, но… Защо така? Аз не разбирам…

© Laputa                          Превод: Banshee

Мдааа....
Силата на човешкия дух е невъзможна за осъзнаване от нашите ограничени възприятия!
Но пък вярва или не във висшата справедливост, авторът е имал възможност да се наслади на доказателство за такава.
Животът е университет. В него се изучават различни дисциплини и преди да се родим, ние сами избираме програмата и дисциплината, които искаме да изучаваме.
Някои души са отличници и си избират наистина трудна програма, като например да са тежко болни и пак да са силни или нещо друго, непоносимо трудно за останалите.
Този Дима е за мен такава душа-отличник!
И наистина съжалението не е подходящо отношение към него. Състрадание - да, защото то е висша форма на човешката любов! Но ето пример как един човек си е изградил необичайно отношение към своята житейска драма! Бих казала - единствено правилното отношение в случая!
Браво на момчето! Можем да изпитаме само възхищение пред силата на Духа в него!
А! ДА! - Тези хулигани? Ами да помислим и за тяхната роля!
Ако искам да се науча на нещо, със сигурност ще са ми нужни учители, нали така?
Както видяхме, мочето дори не ги наби - само ги хвърли в храстите. Това ме навежда на мисълта, че те са неговите учители или просто негови съученици, помогнали му в тази ситуация да провери нивото на знанията си - във физически и морален план.
Ако ги беше набил или наранил, нямаше да си вземе изпита.
Браво на това момче още веднъж! Възхищавам се на постиженията му в училището, наречено Живот на Земята.!!!

Банши, както винаги - изискано и със стил!
Благодаря ти!

Банши както винаги на висота! 

А пък разказа е супер! Браво Банши!!!! 

Толкова е секси...много набързо намерих любопитна статийка... www.trud.bg/... не можах да се сдържа!

Така е, права си! Честно казано аз лично го правя по две причини- естетична и хигиенна а и комфорта си е комфорт. А сега се сещам и за още една: замисляла ли си се защо когато остаряваме при жените от брадичката до шията започва да се сбръчква кожата по- рано отколкото при мъжете? Когато минаваш с бръснача отстраняваш и мъртва кожа, което стимулира регенерацията по някакъв начин. Не е научно доказано май, това е мое съждение! Аз лично смятам, че всички имаме право на избор какво да правим с телата си и съдници не можем да бъдем за това на никой.

Стига сте коментирали тези косми, който каквото иска да прави!

За разказа искам да допълня:
Лошото е че понякога ограничените възможности на човек водят до човечност и на обратно - здравите хора по-често са безчовечни. Искам да кажа, че често се случва докато човек не изпадне в трудно положение той не цени хората около себе си. Ако момчето от разказа не беше инвалид може би не би бил толкова добър. Ако хулиганите бяха инвалиди сигурно не биха се държали по този начин...

Че тя темата отдавна е спряла...

А някой дали се е замислял, че децата понякога могат да бъдат жестоки? Повечето тийнове са хулигани- хормони, объркани мисли... А да не говорим, че не мога още да си представя как точно група 16 годишни хлапета биха тръгнали да вредят физически на човек в инвалидна количка. А пък човек в инвалидна количка очевидно няма опора за да тръгне с вдин замах да праща 16 годишно момче чак в храстите ( освен ако момчето не страда от заболяване на разтежа на хормона и не е с размерите на пекинез). Така че аз започвам да се замислям този дали пък не е имал халюцинации от стероидите или там с каквото се е боцкал...?

Е добре де едва ходещ инвалид... То все си е фантастика ако питаш мен. То посланието е ясно макар ме трудно приемам позитивно послание от разказ, който започва с убиди и критики към различните хора. Хем да подкрепяме различните ма да речем само инвалидите хем да натирим другите различни. Значи не знам как да го обясня по- достъпно. Първите няколко реда в вдин разказ правят първото впечатление за автора. Въпросният от залата за там какъвто соц етикет беше сложил по никакъв начин не може да ме накара да чета втора негова "творба"... Даже признавам си и тази не я дочетах. Послания много, но това за мен е от грешен ъгъл и от грешен човек изпратено. Айде намерете ми връзка между двете думи- хейтър и добро.... Защото този си е чист хейтър! А и не съм съгласен само защото примерно 10 човека казват браво супер разказ и така насетне и аз да го казвам за да не се засегне автора... Да посланието си струва, но един съвет- следващият път изтрии 10 абзаца безсмислица и остави трите реда смисъл. Разбира се ако ще се превежда нещо написано от същия човек...

Е добре де едва ходещ инвалид... То все си е фантастика ако питаш мен. То посланието е ясно макар ме трудно приемам позитивно послание от разказ, който започва с убиди и критики към различните хора. Хем да подкрепяме различните ма да речем само инвалидите хем да натирим другите различни. Значи не знам как да го обясня по- достъпно. Първите няколко реда в вдин разказ правят първото впечатление за автора. Въпросният от залата за там какъвто соц етикет беше сложил по никакъв начин не може да ме накара да чета втора негова "творба"... Даже признавам си и тази не я дочетах. Послания много, но това за мен е от грешен ъгъл и от грешен човек изпратено. Айде намерете ми връзка между двете думи- хейтър и добро.... Защото този си е чист хейтър! А и не съм съгласен само защото примерно 10 човека казват браво супер разказ и така насетне и аз да го казвам за да не се засегне автора... Да посланието си струва, но един съвет- следващият път изтрии 10 абзаца безсмислица и остави трите реда смисъл. Разбира се ако ще се превежда нещо написано от същия човек...

Позитивен, какво ти е днес? 
Защо така негативно подхождаш към историята?
Според мен, разказът е структуриран и представен много увлекателно и този абзац, който изглжда на пръв поглед излишен, е всъщност много умел литературен похват, който се използва при разкази с неочакван край. Нормално е авторът да представи своя литературен герой и той точно това прави - разказва от първо лице единствено число какво чувства и мисли именно този, който наблюдава развитието на случката.
Читателят решава дали героят му харесва или не, но за разказа това представяне е задължителен похват.
Идеята е постигната и на мен много ми харесва.
Фактът, че така се възбудиха духовете в темата е доказателство за това, че разказът е постигнал целта си.

Само жените да не вземат пък да спрат да се епилират, че тогава ще стане страшно. Както е тръгнало всичко в света с главата надолу 

Само жените да не вземат пък да спрат да се епилират, че тогава ще стане страшно. Както е тръгнало всичко в света с главата надолу 

Спокойно, робот!
Жените не се епилират заради мъжете, а заради другите жени. 
Няма начин да спрат да го правят!
Освен онези, които и без това не го правят...

Аз обикновенно обичам да създавам лека емоция покрай коментарите защото така се засягат и други теми а и хората все пак поглеждат и под друг ъгъл нещата...

А, дали това е била идеята на автора - да се гледа под различен ъгъл или точно от ъгъла на разказвача???

@Kroko аз си спомням още като ученик най- много мразех в часовете по литература учителката да ми казва " Виж сега, авторът е искал да каже или внуши..." еди какво си... Грешен отговор сядай си 2-ка.... Ама чакай малко... Какво означава " Той е искал да каже"? Ти да не би да беше там като е писал "Под игото" (да речем) и да ти е казал какво си мисли или какво е искал да каже? Най- важното за мен винаги е било да не се подтиска креативната мисъл и да се насажда вероятни теории на някакви хора, които си мислят, че са достатъчно проницателни и да налагат своята теза като единствената правда. Аз възприемам даден текст по един начин и виждам едно а ти съвсем друго. Нормално ние сме различни хора с различен мироглед. Няма прави нито погрешни разбирания. Важното е човек да запази идентичността си, както и идентичността на мисълта си. Не можем да кажем колко красива и невероятна картина е нарисувал Пикасо при положение, че е пълна мацаница, но някой е казал че е шедьовър и всички ние трябва да се възхищаваме на това, пък дори и да не можем да я гледаме. А отколкото до @Krasiva- ще ми свикнеш, не се отказвай ;)