Сатаната приповдигна едната си вежда.
— Какво, моля?..
Гошо направи плаха крачка напред.
— Аз казвам: искам да си продам душата.
— Аа, душата, — кимна Сатаната. — Няма проблем. Каква валута предпочиташ?
— Аз не искам пари, — поясни Гошо. — Искам една нощ с нея.
Той извади от джоба си снимка и я показа на Сатаната.
— Една нощ със снимка?
— Не, не! С нея, ето! Тази, която е на снимката!
Сатаната даже не погледна към момичето.
— Формално казано, това се нарича «бартер», — каза той. — Продават за пари, или ценни книжа, злато… И други такива, разбра ли? Мога да ти отплюмча и пощенски марки, в паричен еквивалент. А когато заменяш вещ на вещ – това вече е бартер.
— Добре, добре — закима Гошо. Той не беше настроен да спори по въпроси свързани с терминологията, него го интересуваше резултатът. — Нека бъде бартер.
Сатана неодобрително погледна към него.
— Ту първо продава, ту сега бартер… Сами не знаят какво искат.
Той стоеше в центъра на очертаната по пода пентаграма. Вътре в пентаграма беше тясно, и Сатаната се нервираше от това.
— Поне един стол да беше предложил, — измърмори той. — Не са ли те учили, че трябва да предлагаш на възрастните да седнат?
— Извинете, — смути се Гошо. — Следващия път обезателно… А по повод моята молба?
Той пак махна с фотографията.
— И това кой е там?.. Галито Петкова, ли?..
— Анджелина, — изчерви се Гошо.
— А-а-а, — провлачи Сатаната. — Джоли? Не я познах. А по принцип, ако си сложи повечко червило, ще бъде точно копие на Галя от улица „14 ноември”. Може би, по-добре Галя, а?
— Каква Галя? — възмути се Гошо, почервенявайки още по-силно. Очилата му се свлякоха на края на носа, и той ги намести с пръст. — Не познавам никаква Галя. Аз искам само нея. Само Анджелина. Аз я обичам.
— Е, това е ясно, — промърмори Сатаната. — Кой да я обикне Галка, с такъв характер… Така, добре, разбрах. Значи, една нощ с Анджелина в замяна на душа?
— Да! — потвърди Гошо. — Точно така.
— Така, я да видим, — Сатаната извади от джоба си един тефтер, и започна да го разлиства. — Ето, намерих. На осми тя лети с нощен полет от Сан Франциско в Сидни. Тринадесет часа е полета. Мога да те уредя на съседното до нея място.
— Какво? — удиви се Гошо. — Не! Аз имах предвид… Това… Не разбираш ли?.. Цяла нощ… Ние с нея двамата.
— А-а-а! — Сатаната се плесна с длан по челото. — В смисъл, нощ на любовта?
Гошо успя да добави още малко доматен оттенък на лицето си.
— Така да беше казал в самото начало, — каза Сатаната. — А то все говорите с недомлъвки и намеци, а аз да стоя и да гадая… Така, добре, по същество. Първо, аз имам лоши новини за теб: тя не се занимава с такива работи.
Гошо замига с очи, и пак си намести очилата.
— Аз си мислех, че можете да помогнете някак си, — неуверено каза той.
Сатаната си почеса брадата.
— Мога да прескоча до нея, да й покажа твоя снимка, — предложи той. — Може пък и да се съгласи. Но шанса е малък, надявам се сам да го разбираш…
— Разбирам, — унило се усмихна Гошо.
— Второ на второ, — продължи Сатаната, — може, разбира се, да й внуша страст. Технически това не е сложно.
Гошо се ободри.
— Но твоята душа явно не стига за това.
Гошо свъси чело.
— В какъв смисъл?
— В пряк! Не струва толкова, — поясни Сатаната. — Всяко нещо на света си има стойност. Знаеш ли колко идиоти могат да се намерят, които да искат да продадат своята душа за една нощ с Анджелина?.. Пффф! Така че тук трябва нещо с по-голяма стойност.
— Но това е цяла душа! Аз продавам цяла душа… Заменям!
— И какво толкова има в твоята душа? — парира Сатаната.
Той си наплюнчи пръста и разлисти няколко страници в тефтера си.
— Ето, тук всичко е записано. Георги, на двадесет и една години. Съвест – не струва и две стотинки, добрина – четири точки от десет, представите за любов се свеждат до секс с кинозвезда… А къде е широчината на душата? Къде е величието... Къде са те, мили мой?
Гошо мълчеше. Той безуспешно се опитваше да отвърти едно от копчетата на ризата си.
— Непродаваема стока, — намръщи се Сатаната. — Извини ме за прямотата… Не се разстройвай така. Е, не става с Анджелина, и какво сега, голяма работа... Искаш ли да се опитам да уговоря Галка.
— Какво?.. Каква Галка?
— Петкова бе! — обясни Сатаната. — От улица „14 ноември”. Почти същата е, в тъмното няма да усетиш разлика. Е разбира се не за цяла нощ. Да кажем за двадесетина минути. Урежда ли те?
— Не, — каза Гошо. — Не ме урежда.
— Добре, — предаде се Сатаната. — Тогава мога да ти донеса пица. Със шунка и гъби.
— Пица?
— Да, отлична пица. Честна сделка.
— В замяна на душа?
Сатаната кимна.
— Ще добавя и чаша капучино, — каза той. — От себе си, лично. Подарък.
— Не, — разочаровано каза Гошо. — Пица е малко.
Сатаната изфуча.
— Ами тогава си потърси друг, който да ти предложи повече, — каза той. — Всичко е само бизнес, мили мой.
Той си плю под краката.
— Ех, малки душички. Дай му на всеки Анджелина!..
Пентаграмата се обви в дим, във въздуха замириса на изгоряло и сяра.
Сатаната изчезна.
© alex-aka-jjПревод
Banshee, имената са променени.
