Това ми се случи преди 3 години. Аз стоях на спирката, със слушалки на ушите и изведнъж музиката, която слушах спря! Ръката ми посегна към джоба за да я пусна отново, но тя пак така внезапно се включи. Но за тази една секунда, в която нямаше звук сякаш леко ме удари ток. Аз не обърнах кой знае какво внимание на случилото се, изтрих си слушалките, помислих си че е някакъв бъг. След 15 минути слязох на своята спирка и видях наистина страшен мъж. Той беше в бял халат и с мустаци. Той просто стоеше и ме гледаше, аз също го погледнах и продължих нататък. И с това започна всичко! Аз започнах да виждам този мъж всеки ден, на спирки, в метрото, просто някъде по улиците. И най-тъпото е че винаги го виждах в такава ситуация, че да не мога да стигна до него. В метрото на противоположния ескалатор, аз пътувам надолу, той нагоре, влака тръгва, а той стои отвън до вратите. Аз съм на втория етаж в университета, а той е отвън и ме гледа през прозореца и все така… И винаги беше така, че да не мога да се доближа до него! Това продължи 11 дена. И на следващия ден пак го видях. Пътувам в трамвая, а той стои на улицата и ме гледа през прозореца. Аз не издържах и се развиках на ватмана:
- Спрете, спешно трябва да сляза!
Макар, че там нямаше спирка, той спря трамвая. Не изпускайки от очи мъжа в халата аз вървях право към него. Той все така спокойно си стоеше и гледаше към мен.
Доближих се до него и попитах:
-Кой си ти? Какво искаш от мен??
В отговор, той спокойно ме хвана за ръка и започна да говори.
- Хайде, браво, давай събуждай се!
Аз незнаех какво да правя и стоях като вкаменен!
А той продължаваше, - Събуждай се, Огледай се, виждаш ли какво става? Той започна да ми вика, все по-силно и по-силно!
Накрая аз се отскубнах, и се събудих.
От всичко, което видях, изпаднах в шок!
Всъщност на спирката, мен и още трима ни е блъснала кола. И аз през цялото това време съм бил в кома. А всичко, което се случваше със мен след това е било бълнуване на моя травмиран от удара мозък. Чичката, който постоянно виждах се оказа моя лекуващ лекар, който както разбрах после, в продължение на 6 дена се е борил за моя живот. Когато аз напълно се свестих, започнах да им разказвам всичко това. Но колкото и странно да звучи, той спокойно ме изслуша и каза, че това е напълно нормално. И даже когато му казах, че там в моята псевдо реалност всъщност бяха минали 11 дена. Той ми отговори, че така и трябва да бъде, защото по време на кома мозъка не контролира времето.
След всичко това, вече 3 години не вярвам на никого и на нищо.
Постоянно ме преследва мисълта, че аз и до сега съм там. Или тук, непонятно ми е как да ви го обясня.

Разкази с неочакван край   

Като се замисли човек над тая тема и може да се побърка! всъщност света, в който живеем, нашето ежедневие, дали това е истинската реалност? Ами ако това е просто сън?