Имам приятелка, тя е на 29 години, неомъжена и никога не е имала сериозна връзка. Дребничка, леко пълничка, абе меко казано не е еталон за женска красота, работи в държавно предприятие, с малка заплата, живее в общежитие, образование няма. Приятелки сме от 8 години, през цялото това време тя постоянно си търси мъж и все не намира. Та идва ми тя за пореден път на гости и от дума на дума поде пак разговора как гледайки на нас, тя също много иска семейство, мъж, деца и поне някаква стабилност в живота. Че годините минават, а тя не младее и не хубавее и щастие няма. Едва ли не през сълзи започна да ме моли да и помогна, да я запозная с някого. Моя мъж работи в автосервиз, и аз се обърнах към него с въпроса има ли при тях несемейни свестни мъже, които биха проявили интерес. Мъжа каза, че имат един, наистина много добро момче, работливо, не пие, самотен, адекватен. С две думи решихме да се пробваме в ролите на купидони. Обяснихме на момчето каква е работата, той се съгласи. Поканих приятелката си да поговорим, да я зарадвам и да се разберем за срещата. Тя дотича радостна и веднага започна да ме разпитва кой е той. Аз започвам да и обяснявам – работи в автосервиз, като тенекеджия, свестен, неин връстник, не е женен, деца няма… В този момент, изведнъж лицето на приятелката ми се променя и тя изрича фраза, от която аз изпаднах в шок: -„А за какво ми е тенекеджия? Не, аз тенекеджия не искам. Аз искам солиден мъж, някакъв директор, красив, умен, щедър.” Загубих дар слово. Един въпрос ми се въртеше на езика: „А за какво му е на красивия, умния, свободния, богатия директор вече немлада, не много красива, небогата и необразована жена като теб?”. Не исках да разрушавам нашата дружба и да я обиждам, затова си замълчах.
През това време момчето чакаше среща, и ни беше срам да му обясняваме причините за отказа на приятелката ми. Решихме да го запознаем с друга моя приятелка. Обикновена жена, на 30 години, средно телосложение, средна хубост. Разбрахме се с Ваня, тя със желание се съгласи да се запознае с тенекеджия, правим размяна на телефонни номера, уговарят си среща. По думите на моята приятелка, тя е във възторг от срещата и тръпне в очакване на втора среща. По думите на момчето - "Не е лоша, ама не е фотомодел, не е мой тип, аз обичам високи, млади, със стройно тяло, щръкнали гърди, красиво лице и скъпо облечени".
Трима души, които потенциално можеха отдавна да са се сдобили със семейно щастие, в гонитбата си за идеалния партньор пропиляват своите години, незабелязвайки обикновените прости хора. А след това тези хора ни идват на гости и започват да говорят: "Завиждаме ви с бяла завист, имате си семейство, деца, уют, а ние сме самотни и толкова нещастни”. При това мъжа ми съвсем не е директор, а аз въобще не приличам на фотомодел. Но ние се обичаме един друг, а не някакви измислени глупави еталони.
Апелирам към всички самотни хора, престанете да живеете с илюзии, да чакате принцове и принцеси. Живота минава толкова бързо, че докато се огледате и вече сте стари. Огледайте се, редом до вас може да има забележителни хора, не много красиви и със скромни доходи. Не се срамувайте да се погледнете самокритично и да си зададете въпроса: "А съответствам ли самия/самата аз на своите изисквания?". Ето една мъдрост за момичетата - "Искаш да си жена на генерал – омъжи се за лейтенант". За момчетата - "Красотата на лицето след години ще угасне, красотата на душата – ще се преумножи."
© Dreamoflife
Превод: Banshee
