Tанца, песента и актьорската игра свързваме с магия, тайнство, защото в нежната омая на тяхното присъствие по един необясним начин душата полита на невидими криле, сякаш извън времето и пространството и обхождайки пределите на вечното, подновява сили, вдъхва нови чувства и мисли. И трите са проявления на творческите способности, дадени изначално на човека и трите присъстват във всяко фолклорно честване откакто свят светува. Но днес трудно бихме могли да преживеем един празник като мистерия, а това значи ли, че тя не е там, че е изчезнала? Мистерията на народните обичаи става все по-недостъпна за прагматичния съвременен ум, фокусиран само в материалната съставка на живота. Днешната безнравствена мисъл е оставила основанието и целта на празничните чествания в кома. Делът им на нематериално духовно наследство е подменен от кухи и в голяма степен излишни шумотевици, наречени фестивали или прегледи на народното творчество. В действителност на фолклора, което в превод означава народно познание, тази показност му е абсолютно неприсъща. Вековно опазената традиция е свидетелство за нещо друго. Свидетелство за нещо велико и истинно, неподвластно на времена, нрави и невежество, неподвластно на нищо, що е преходно и битийно. Тя събира в себе си познанието и мъдростта на дедите ни относно невидимите закони, принципи и сили създали и движещи света. Всичко случващо се в него е свързано с поклонение и призоваване на животворящотото дихание на Изначалния. Корените на народните обичаи са назад във времето, надживяли с хилядолетия своите създатели, устояли на асимилацията във времена на чужди владичества и робство, дори през вековете, когато не сме имали своя държава. Днес, робството е нещо друго, то се изразява в устрема на човешкия род да си създава удобства, самопоставил се в позицията на безнадеждно зависим от собственото си охолство. И...
В древни времена, още преди новата ера, измъчвани от робството на жестоките нрави, нечестието и безпросветната тъма в която живеели, добрите хора очаквали идването на Христос – Спасителя. Хиляди години, не само в Палестина, но и в родната ни Тракия, от поколение на поколение и из род в род се предавало пророчеството за раждането на Спасителя – въплътения Бог, който ще избави човеците от тъмните сили и собствените им грехове. Посветените орфици знаели, че врагът на човека – онази триглава ламя, може да бъде победена, само ако човек надвие нейните превъплъщения първо в собствената си душа.* Но без победата на Бога – Слънце над мрака във вечното, невидимо измерение, човеците нямали силата да победят в техния свят. „И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него. И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт. Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.” Вие знаете евангелския разказ за това как архангел Гавриил бе изпратен при дева Мария с благата вест и как Богородица, покорна на волята Божия зачена по чудо и роди мъжко дете. Така се сбъдна пред...
Живеем във време на показност. Ученици ходят със скъпи смартфони, които са нужни само на бизнесмени, и вместо бизнес приложения си смъкват на тях игрички. Недомениджъри със заплата от 1500 лева карат коли за по 50 000 лева. Селски бекове правят абитуриентски балове в най-добрите традиции на кавказките сватби от 19 век – хиляди гости, тонове вино и храна, скъпи коли, няколко дена празник… Всичко това, за да видят останалите. За да «не сме по-назад от другите». За да ни ...
Не всички хора обичат животните. Някои не могат да живеят без домашни любимци-котки, кучета, зайци, костенурки. А някои не могат да ги понасят. Това е история за едно момиче, което толкова силно ненавижда кучето на своя приятел, че си заслужава да бъде разказана на колкото се може повече хора.
Потребител от социалната мрежа Reddit с име Гетцен решава, че след четири години ухажване е настъпил момента да предложи на своята приятелка да заживеят заедно. Но той е нямал ни най-малка представа, колко силно неговата приятелка е мразела неговото куче Моли.
Момичето поставя ултиматум на Гетцен и иска той да се отърве от Моли незабавно. Размишлявайки над проблема, Гетцен пуска обява в електронния вестник за обяви Craiglist. Прочетете сами, какво беше написано в тази обява...
Ръцете ми треперят, но аз пиша. Аз съм на 28 години. Дълго време страдах от силно главоболие. Отидох на преглед. Диагноза-рак. Аз се казвам Мария. 8 години събирах пари за нова кола. Тъй като моята диагноза не обещаваше дълъг живот изхарчих всички пари за 10 дена. Почивката с приятели в Европа беше прекрасна. След седмица отидох на контролен преглед. Лекаря каза: "Простете, просто е станала грешка с датите на раждане в нашите документи, Вие нямате рак!". Диагнозата ми беше анулирана. Сега съм без кола и пари, но съм щастлива. Желая здраве на всички!
Защо всички обичат притчите – защото са кратки, но с дълбок смисъл. При това тази дълбочина се променя с времето – всеки път ние виждаме в тях нещо ново. Те ни поучават и развличат, и при това съвършено не натоварват – имено така ни се иска да се учим в живота.
За любовта
— Каква е разликата между «Харесвам» и «Обичам»? — Когато едно цвете Ви харесва, вие го откъсвате. Но ако обичате едно цвете, Вие ще го поливате ежедневно.
Аз съм на 7 години. Ура!!! Най-накрая заминаваме на село при баба! 14 години. Омръзна ми това село и тъпата градина! Аз съм на 20. Имам чувството, че баба се е побъркала, по цял ден скубе трева, аз разбирам да е в градината, ама тревата покрай оградата на кого пречи? Аз съм на 25. Селото е хубаво само за барбекю. 35. Що пък да не посадя малко репички? 45. Засях цялата градина. 60. Сякаш оградата е обрасла с трева, трябва да оплевя малко. 78. Мъкна тежка раница към село, децата и внуците не помагат, казват – нищо недей да сееш, всичко ще си купим. И само правнука се радва, той е на 7 години, и той е щастлив, че отново е лято, и ние отиваме на село. Живота продължава.
Ако можеше всички семейни проблеми да се решават с едно обаждане в центъра за техническа поддръжка, това значително щеше да облекчи живота на всички нас. Най-малкото щеше да бъде по-весело да се живее. Защото в този разказ все пак има капка истина.
Веднъж, търсейки решение на семейните си проблеми, едно момиче, не знаейки, с кого да се посъветва, изпраща писмо до техническата поддръжка. Там, както е известно, не седят роботи, затова отговарят на момичето честно, достъпно и по същество:
Скъпа техническа поддръжка!
«В началото на годината аз направих ъпгрейд от Гадже 5.0 до Мъж 1.0 и забелязах съществено забавяне в работата на цялата система. То най-силно засегна приложенията Цветя и Скъпоценности, които при Гадже 5.0 работеха идеално.
Веднъж, 10 години след дипломирането си, бивши студенти отиват на гости на един професор, който навремето им е преподавал психология. Поседели, поговорили… А когато професорът ги попитал, как живеят, в отговор чул само жалби от многобройните житейски трудности.
Сърдечният домакин предложил на младите хора да пийнат кафе и донесъл от кухнята ...
Сатаната приповдигна едната си вежда. — Какво, моля?.. Гошо направи плаха крачка напред. — Аз казвам: искам да си продам душата. — Аа, душата, — кимна Сатаната. — Няма проблем. Каква валута предпочиташ? — Аз не искам пари, — поясни Гошо. — Искам една нощ с нея. Той извади от джоба си снимка и я показа на Сатаната. — Една нощ със снимка? — Не, не! С нея, ето! Тази, която е на ...
Мъж и жена били женени повече от 60 години. Споделяли всичко. Нямали тайни един от друг освен една кутия за обувки, която жената държала в стаичката си.
Тя била предупредила мъжа си никога да не пита за какво е тази кутия. През всичките години съвместен живот мъжът изобщо не мислел за кутията, но ето, че един ден жена му се разболяла тежко и според доктора нямала шанс да оздравее.
За да не отнесе любимата му жена тайната си в гроба, мъжът свалил кутията и я занесъл до леглото на съпругата си. Тя също ...
„Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска интуиция не успява да засече дори очевидни сигнали, особено когато титулярката е прекалено влюбена, доверчива или отегчена.
А и ти едва ли вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и внезапно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват само във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки. Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен едва когато любовта като досадна муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват, женените мъже обикновено крият халките си - изваждат ги едва по-късно, като магически амулет против влюбване. Не че помага…
Предупреждение: за разлика от разказите на Banshee този няма щастлив край и най-вероятно няма да ви повдигне настроението, но според мен има скрит важен философски смисъл, над който човек си струва да се замисли...
— Все пак дойде, а? — Ахъ. Смъртта седна на края на леглото и погледна към затрупаното с лекарства шкафче. Стандартен комплект: нагорещена нощна лампа, светела цяла нощ, купчина разнообразни хапчета, чаша с изстинал чай и книга с разделител. Старецът гледаше спокойно Смъртта, без страх. Той я очакваше отдавна. — Колко ми остава? — Две минути. — А аз току що се изпиках в памперса. Смъртта се засмя, оголвайки изгнилите си жълти зъби, в празните очни кухини проблесна зелено огънче. — Обичам майтапчиите. Отново настана тишина. Секундите се влачеха чудовищно бавно, сякаш ...
Живели някога едни канарчета. Техният дом бил една голяма и масивна клетка и в нея те се раждали и умирали поколения и векове наред. И като гледали от клетката как другите птици навън най-волно си хвъркат, у тях много пъти избуявала една стара-нова мечта – да бъдат и те като тях. Свободни. И да се реят, да се реят в пространството. Обзети от тази голяма и растяща мечта, те се отдавали на песни за свободата – за волните полети, които щели да извършат. Имало и дни, когато поривът за свобода бил толкова силен, че канарчетата отчаяно се блъскали върху клетката, опитвайки се да я строшат със собствените си криле. Но това не се получавало и те падали в несвяст, изнемощели и наранени. И същото се повтаряло много пъти вече. Но ето, че един ден се появили ...
Това се случи през далечната 2007 година (тогава завършвах училище), телефона звънна, а звънеше моята приятелка, баща ми вдигна телефона (между впрочем нашите гласове, с баща ми, много си приличат), провежда се следният диалог: Б (баща ми) - Ало П (приятелката ми) - здрасти Б - здрасти П – как си? Какво правиш? Б – добре, гледам телевизия П – майка ми замина, ще дойдеш ли? Б - къде? П – у нас Б – мисля, че жена ми няма да ме пусне В този момент приятелката ми започва да осъзнава какво се случва. П - Аммм, а може ли да се обади еди кой си? [демек мен търси] След това баща ми викна към съседната стая: "Сине, имам добри новини за теб!!!"
PS: Хубаво е когато родителите ти имат чувство за хумор
Не питайте кой ги чете тия указания по разните му там продукти, а по-скоро кой ги пише. Ето и някой от нобеловите лауреати. На сешоар: “Не ползвайте докато спите.” (ебаси, това ми е единственото останало време да си суша косата) На пакетче чипс: “Спечелете много награди. Покупка не е необходима. Повече информация в пакета.” (специална оферта за чораджиите) На луксозен сапун: “Упътване: Използвайте като ...
В началото на 20-ти век един шотландски фермер се прибирал към къщи. Минавайки покрай едно блато, той изведнъж чул вик за помощ. Фермерът се завтекъл към гласа и видял едно момче, опитващо се да излезе от тресавището. Фермерът бързо отсякъл дебела пръчка, внимателно се приближил и протегнал клона на потъващия. Когато момчето излязло, то дълго време не можело да спре сълзите си, цялото треперело.
– Да отидем вкъщи, – казал фермерът. – Трябва да се успокоиш и стоплиш.
– Не, не, – поклатило глава момчето. – Баща ми ме чака. Сигурно вече е много притеснен.
Момчето поблагодарило на своя спасител и избягало... А на сутринта фермерът видял, че към къщата му идва карета, впрегната с породисти коне. От каретата слязъл ...
"Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод(който разливам върху телефона си), превръзка с картоф(нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак(за моите не е сигурно) и почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс, предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил ма...
Видях във вестника две обяви. На едната с големи букви пише «Купувам», на другата «Продавам». Също така е изписан телефонен номер – един и същ на двете обяви. И повече нищо. Стана ми интересно какво толкова продават и купуват. Реших да им звънна. - Какво продавате? - Ами всичко, няма значение, - отговори ми мъжки глас. – Какво искате да си купите? - Кози продавате ли, - питам аз, макар че абсолютно не ми трябва коза – просто ми е любопитно какво ще ми отговорят. - Разбира се, за двеста лева устройва ли ви цена? - Добре, трябва да си помисля малко.
Изчаках малко и отново звъннах. - Ало, какво купувате? - Абсолютно ...
Имало едно време един крал. Той имал приятел, с когото се познавали от много години. Приятелят на краля имал особен навик - каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, винаги казвал: "Това е добре!".
Един ден кралят и свитата му отишли на лов. Верният му приятел също бил с него. Той обикновено приготвял и почиствал оръжията за лова. Този път нещо се объркало и то точно с пушката на краля. Когато кралят се прицелил в една птица и стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка.
Приятелят видял какво се е случило, но както обикновено казал: - Това е добре! Този път обаче кралят се разгневил и ...
Майката е духовен водач, пазител и земен ангел за своето дете. От векове жените са предавали на своите дъщери тайните женски повели и са споделяли с тях частица от себе си, най–мъдрата частица от себе си, опитвайки се да им предадат истините, до които сами са достигнали през житейския си път. Дали през 21 век тази древна традиция не започна да се изличава? Дали дъщерите ни не започнаха да прекарват повече време пред лаптопа, отколкото в скута ни? Дали не забравихме по–често да изключваме звука на мобилния си телефон и да поговорим с малките си момичета, да поговорим с тях открито и от сърце? Дъщеря ми ме научи на много повече неща, отколкото аз успях да науча нея (поне в живота ни заедно досега). Затова най–малкото, което й дължа в знак на благодарност, е да бъда честна и да й кажа всичко онова, което сърцето ми нашепва. Ето 9-те неща, които няма да забравя да споделя с детето си, пък макар и някои от тях да са от онези, "забранените" за казване неща...
1. Мила моя дъще, по пътя си ще срещнеш не само ...
Иван отвори вратата и влезе в кабинета. Зад бюрото седеше младо момиче и чукаше с пръсти по клавиатурата. - Здравейте, - тя се отвлече за миг от монитора и погледна към влезлия, - вашето име, фамилия, презиме, дата на раждане? Иван продиктува всичко и се огледа наоколо. Освен вратата, през която той влезе, на срещуположната стена имаше още два изхода без никакви табели или указатели. - Така, Иван Евгениевич... – момичето се вгледа в монитора, - вие сядайте, не се притеснявайте. Сега набързо всичко ще преброим и вие ще тръгнете. - А какво ще броим? – младия мъж приседна на стола, стоящ до бюрото. - Ще преброим нивата на вашата положителна и, съответно, отрицателна натрупана енергия. Ще ги превърнем в проценти,и, в зависимост от резултата ще определим вашето бъдещо местообитание. Или в зоната на отрицате... - Вие, можете ли да ми обясните на нормален език? – прекъсна я Иван, - излиза, че аз все пак умрях? - Да. - И сега вие ще ...
Убедителни публицистични думи на С. Климкович: «Страхувайте се да събудите руснака. Вие незнаете, как за вас ще завърши неговото пробуждане. Вие можете да го отъпчете в калта, да го омешате в лайна, да му се подигравате, унижавате, презирате, обиждат...
— Извинявай, — сухо каза драконът. — Битка няма да има. — Но аз искам да се бия! — възкликна рицарят. — Ела да се бием!
Драконът почопли с нокът единия си зъб.
— Аз съм напълно сериозен, — каза той. — Ти нямаш работа тук. Освен ако не си от онези… — От кои? — не разбра рицарят.
Драконът обясни.
— Какво?! — възмути се рицарят. — Не! Аз съм нормален! Какви са тези инсинуации! — Извинявай, извинявай, — смути се драконът. — Просто си помислих, че може би… — Това е заради перата на шлема, нали? — Абе не точно… — Знаеш ли, това е просто свинство! — рицарят се разсърди съвсем сериозно. — Кой въобще ти е дал право да ...
"Всички жени са еднакви!" – каза сина връщайки се от училище. Момичето, което харесва, не е поискала да отиде с него на кино и демонстративно е целунала по бузата тамошния хулиган.
- Виж, сега сине, - започнах аз, на ум благодарейки авторите на филма Форест Гъмп, - представи си че ти подаряват много различни бонбони, ти взимаш най-красивата и след като я опитваш разбираш, че тя не е вкусна. Ще изхвърлиш ли целия подарък?
- Не разбира се, ще опитам и от другите първо.
- Така е и с момичетата, сине. Разбра ли?
- Разбрах. Утре ще предложа на Алина да отидем на кино, тя също е красива.
Ти си мъж и имаш полово зрял домашен котарак, който не кастрираш, защото има „мъжка солидарност” и тем подобни (котарака не излиза навън и няма полови връзки с котаранки). Виж сега, представи си само за една минута…
... че в един прекрасен момент на теб ама много ти се приисква секс, какъвто ти, най-вероятно, никога й не си правил. За да е по-разбираемо, прости спомни себе си на 14-15 годишна възраст. Момичета? Че ти дет се вика, толкова й си виждал момичета. Проститутка? В твоята реалност не съществува такава услуга. Чекия… Тъй де, ...
Един бизнесмен потънал до уши в дългове и вече не виждал изход от ситуацията. Той дължал огромни суми на своите кредитори, а доставчиците му постоянно го натискали да си плаща.
Той излязъл да се разходи в парка, за да се разсее, но мислите му не го оставяли в покой. Мъжът седнал на една пейка и отпуснал глава на ръцете си, мислено търсейки вариант, който да го спаси от фалит. Изведнъж пред него се появил някакъв старец...
Жена се връща от отпуска. Нейният мъж, както е прието, я посреща на летището, и те пътуват към вкъщи. Мъжа зад волана, жената редом, пътуват, говорят си, и изведнъж жената за нещо отваря шкафчето на арматурното табло. По-познато в народа като жабка. И се натъква там на някакво парцалче. Изважда го, стръсква го, и парцалчето пред очите й се превръща в женски прашки.
- Това какво е? – намеквайки пита тя мъжа си, гнусливо държейки аксесоара с два пръста и протегната ръка.
- А, това? – казва все едно че нищо не е станало мъжа, без да откъсва поглед от пътя. – С това си бърша ...
Един от видните съвременни руски съдебни медици – Вячеслав Леонидович Попов в своята уникална книга «Съдебно-медицинска казуистика» описва случай на внезапна смърт на мъж в двора на своята вила. Съседа по парцел решава да погледне, защо неговият приятел Владимир Иванович Палцев не отговаря на поредния въпрос, и го вижда забил лице в лехата. Тъй като Владимир Иванович често се оплаквал от сърцето си, всички решават, че смъртта макар и преждевременна, е все пак естествена. Трудно е да се опише удивлението на съдебно-медицинския експерт, когато малката синина под коричка засъхнала кръв разположена на повърхността на лявата раменна става се оказва типична ...
Известният кардиохирург, академик Владимир Андреевич Алмазов има в своя кабинет, в клиниката на Първи медицински институт, стъкленица със сърце потопено в спирт. Всеки студент знае историята на това сърце. В самото начало на 50-те години, когато Алмазов още е бил студент 4 курс на Първи медицински, в клиниката на института приемат младо момиче с остър септичен ендокардит. Това страшно заболяване и сега има голям процент смъртност, а тогава… Смятали са я за безнадежден случай. Момичето има постоянно температура около четиридесет градуса, сърцето й ...
