Автор Любов, Приятелство, Доверие

2
14633-0

" Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...

Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И това продължило, докато един ден не се наложило Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:

- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз! – рекла Любовта и тръгнала...

- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...

Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече...

Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите..."

Автор – неизвестен

Прекрасна история :bravo:. Благодаря за емоционалното начало на седмицата  :up:

Мммдаааа... което е вярно е вярно, където е текло пак ще тече  :old:

И на мен много,много ми хареса :smile: Пожелавам на всички ви прекрасен ден :up:
Когато отсечем и последното дърво, когато отровим и последната капка вода, ще разберем, че парите не стават за ядене!

Пожелавам на всички, тримата Приятели да са винаги с ВАС  :wub:

Много вълнуващо е написано  :bravo:

Благодаря за пожеланието, Жасмин! :agree:
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Благодаря за пожеланието, Жасмин! :agree:

 :up: Благодаря Яна! Радвам се, че се срещаме тук  :smile: :agree:

Аз също, Жасмин! Тук се чувствам прекрасно, защото усещам присъствието на себеподобни! Много е...зареждащо за мен! Благодаря ти! ::)
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.