Любов, Приятелство, Доверие

2

" Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...

Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И това продължило, докато един ден не се наложило Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:

- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз! – рекла Любовта и тръгнала...

- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...

Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече...

Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите..."

Автор – неизвестен

Прекрасна история . Благодаря за емоционалното начало на седмицата 

Мммдаааа... което е вярно е вярно, където е текло пак ще тече 

И на мен много,много ми хареса Пожелавам на всички ви прекрасен ден

Пожелавам на всички, тримата Приятели да са винаги с ВАС 

Много вълнуващо е написано 

Благодаря за пожеланието, Жасмин!

Благодаря за пожеланието, Жасмин!

  Благодаря Яна! Радвам се, че се срещаме тук 

Аз също, Жасмин! Тук се чувствам прекрасно, защото усещам присъствието на себеподобни! Много е...зареждащо за мен! Благодаря ти!