Неизвестни факти от живота на Стивън Кинг (15 снимки)

6

Днес ми се иска да поговорим за световния кумир на любителите на ужаси – Стивън Кинг. Неотдавна той навърши 66. До сега той е написал над 250 произведения и много от тях спокойно могат да бъдат наречени култови. В продължението на темата ще ви разкажа за няколко малко известни, но интересни факти от живота на този велик писател. А останалото може да прочетете във Википедия.
15 снимки и текст:

Много от вас сигурно са чували историята за това как бащата на Стивън Кинг мистериозно изчезва, когато Стивън е бил на две годинки, а неговия брат Дейвид на четири. Просто тръгнал за цигари и не се върнал. Само след като порастват, братята разбират, че баща им просто ги е напуснал и живее с друго семейство, в което той има четири деца и новия му дом е съвсем близо до техния.  Също така Дейвид не е роден брат на Стивън, той е бил осиновен две години преди да се роди писателя. Но самия Стивън Кинг никога не е разказвал за това. Като малък Стивън много е боледувал. Един от най-ярките му детски спомени е отитът, от който писателя се разболява в първи клас (на пет години) и болката от пробождането на ушното тъпанчето, която трябваше да търпи по време на три процедури. «Моя вик и досега кънти в ушите ми» — написва той петдесет години след този случай. По време на едно от всички тежки заболявания, шестгодишния Стивън решава да напише продължение към един комикс, просто ей така – от скука. С това започва неговата литературна деятелност.

Първата читателка на Кинг е неговата майка (възможността да пише собствени разкази е била подсказана именно от нея). Когато той и донася четири собствени произведения, тя му дава по 25 цента за всяко. «Това беше моя първи спечелен долар» — пише Стивън Кинг. Майчината поддръжка и вяра в неговите способности му помагат и на по-късни етапи в живота.

В края на петдесетте в Америка се продава детското списание «Знаменитите чудовища от Филмландия». Редактор на това списание е Форест Дж. Акерман, литературен агент и любител на фантастиката. Това списание е любимото четиво на Стивън в онези години.

По-късно Форест започва да издава още едно списание — «Космонавт», в което малкия Стивън изпраща своя първи разказ. Разказа обаче не се публикува, и Стивън Кинг благополучно забравя за него. Но след двадесет години на знаменития писател му се налага да си спомни за този разказ – той го подписва за … Форест. Дж. Акерман, който през цялото това време е пазил с нищо неизпъкващото произведение във своя офис.

Първи номер на списанието « Знаменитите чудовища от Филмландия », 1958

През  1962 година Дейвид и Стивън Кинг започват да издават домашен вестник със название «Парцалът на Дейв», който се чете от цялото градче. Отначало момчетата правят разпечатки на хектограф, но след това си взимат ротапринт. Малко по-късно именно на този хектограф Стивън отпечатва своята първа книга, на корицата на която е написано «произведение на Стивън Кинг» — свободен преразказ на един от любимите му филми на ужасите с  «едгарпошното» заглавие «Кладенеца и махалото».

Стивън Кинг се запознава със своята жена в колежа. След три години брак те вече имат три деца. За да изхранва семейството на писателя му се налага да работи в обществена пералня. Именно в този период на живота си, по време на нощни смени и обедни почивки той написва «Нощна смяна» и «Понякога те се завръщат». Стивън Кинг разказва за своята работа: «Работата на писателя има толкова общо с подмитането на под, колкото и с митичните моменти на озарение».

Изключителна известност му донася романа «Кери» (1974), който Кинг отначало изхвърля на боклука. Черновата е намерена и спасена от неговата съпруга Табита, пак тя успява да убеди писателя все пак да завърши романа. Към този момент вече са написани «Гняв», «Дългата разходка» и «Бягащия човек».

Между другото Стивън Кинг така и не харесва своята «Кери». По негови думи, той неразбира главната героиня и невярва на някои от персонажите. Правата над този роман биват продадени от неговия литературен агент на издателство «Сигнет букс» за четиристотин хиляди долара. Тези пари помагат на семейството му да заживее нормален живот.

Първото издание на романа «Кери», 1974

В произведенията на Кинг често могат да се забележат аналогии с неговата собствена автобиография. В романа «Мизъри» (1987), в който ненормална медицинска сестра държи във плен писател, той пише за самия себе си в плен на алкохола и наркотиците. Това е една от най-успешните екранизации по негови произведения. Във филма главната роля се изпълнява от неподражаемата Кати Бейтс, която за изиграната роля получава премия Оскар, а също така и Златен глобус.

«Томичукалата» (1987) — роман-аналогия, вопъл за помощ. Гласовете в главата на писателката, завладели нейната воля и невидими извънземни властелини на разума. Кинг се шегува, че е пиел толкова много, че не помни как е написал «Куджо» (1981) — роман за един санбернар, който се разболява от бяс. От края на 80-те писателя не е изпил нито капка алкохол.

Кати Бейтс в ролята на безумната медицинска сестра. Един от най-страшните кадри във филма «Мизъри», 1990

През 1999 година Стивън Кинг попада в автомобилна авария, която без малко да му струва живота. Той бива блъснат от прелитащ с огромна скорост фургон, зад волана на който се намира не съвсем адекватния шофьор Брайън Смит. В момента на удара той се обръща към задната седалка за да изблъска своя ротвайлер по-надалеч от хладилника с месо. Писателя е спасен, и той се връща към нормалния живот, но от начало никой не вярва в толкова оптимистичен край, особено лекаря който го е огледал първи след аварията. Най-интересното в цялата история е че самия Брайън Смит сякаш е излязъл от роман на Стивън Кинг персонаж, който влетява в нашата реалност за да убие своя създател.

Кинг, който както е известно е почитател на рок музиката дълго време е свирил на китара в рок-групата «Рок-Ботъм-Ремайндърс», съставена само от писатели. При това групата не само се е събирала в гаража на един от нейните членове, но е излизала и с концерти, имала свои фенове и даже е носила малък доход. Освен за музика, писателите са обсъждали своите литературни достижения и идеи.

В много от произведенията на Стивън Кинг могат да се срещнат  «подмигвания» към постоянния читател – за когото Стивън Кинг е писал и пише до сега. Герои от едно произведение се упоменават мимоходом в друго, събиране в едно на различни цикли и сюжетни линии, обединение на места и време – всички тези особености в стила на Кинг правят неговите книги единно произведение.

Харесвам Стивън Кинг и ми беше много интересно, да прочета тези факти от неговата биография  писател, който оставя собствена пътека в литературата и киното 

мноооого добър 

доста задълбочена тема за живота на Стивън Кинг  . Поздравления     KING.

доста задълбочена тема за живота на Стивън Кинг 

Чак пък задулбочена. По скоро наистина са разказани малко извесни, но интересни  факти за писателя...

Томичукалата - много добър роман! Три тома бяха ако не се лъжа...