Автор Специални ефекти - разкриваме част от тайните!

3
Като за начало искам да ви покажа едно видео за зарибявка:



Още едно видео + 21 снимки и малко буквички в подължението:
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Седем доказателства за това, че настъпиха времена, в които вече е невъзможно зрителя да отличи кои сцени във филма са истински и кои не:


На пръв поглед видеото по-горе не се отличава от хилядите други такива. Youtube е пълен с клипчета, заснети от автомобилни видеорегистратори или просто от мобилни телефони (спомнете си за наскоро падналия метеорит в Челябинск). Разбира се в тези клипчета рядко фигурират летящи чинии, а в това има, че даже няколко. Смисъл да преразказвам видеото няма, който не го е гледал да си го пусне сам (видеото горе).

Най-вероятно повечето от вас са се досетили, че летящите чинии в клипчето не са истински? Правилно. Няма нужда да си специалист по специални ефекти и компютърна анимация за да се досетиш, че летящата чиния е плод на компютърна графика. А когато в края на клипа се появява и второ НЛО, би трябвало и в най-лековерните зрители да отпаднат всички съмнения.

Видеото е качено в интернет от специалиста по визуални ефекти Аристоменис Тсирбас. В момента той работи в студио Blur, което разработва компютърна графика за филми и видеоигри, в миналото Тсирбас е взел участие в създаването на специалните ефекти към филма «Титаник» и «Хелбой».

Летящата чиния е негово творение и той не крие това. Обаче ако работата беше само в летящата чиния и то не кой знае колко добре направена това клипче нямаше да има такава популярност и аз сега нямаше да ви разказвам за него. Много по-интересно е друго. Това което е много трудно забележимо

Най - големия трик при фокусниците са отвличащите маневри, действия. Без тах никаква ловкост на ръцете не би помогнала. В нашия случай летящата чиния е именно отвличаща маневра, пречеща ни да уловим главното.

А главното е това, че в този клип няма нито един истински пиксел!. Нарисувана е не само летящата чиния — нарисувано е всичко без изключение. Автомобила. Шофьора. Пътя. Месността около пътя с дърветата. Високоволтовите линии. Бликовете в обектива. Небето. Всичко от началото до края е компютърна графика.

Съдейки по коментарите на Youtube, хората трудно приемат този факт. За доказателство Тсирбас добавя друго видео, в което клипчето е разложено на слоеве и полигони, и независимо от това продължава да има хора, които не искат да повярват. Някакви чудаци обвиняват автора в сговор с властите: с помоща на тези трикове те едва ли не искат да скрият от народа съществуването на НЛО.

Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Получава се парадокс: киноманите са свикнали да се оплакват от все по-засилващото се влияние на специалните ефекти в киното, а всъщност хората са неспособни да различат истинската сцена от нарисуваната такава. Би било приемливо ако говорим за филми с милионен бюджет. Но в случая видео направено в свободното време за стотинки е способно да обърка тези «експерти».

Обяснението всъщност е просто. Когато зрителя вижда на екрана динозаври, роботи или космически кораби, той разбира че това няма как да е направено без компютърна графика. Не заради това, че е лошо нарисувано, а заради това че е невъзможно да бъде направено по друг начин. Даже динозаврите от заснетия през далечната 1993 година филм «Джурасик парк» изглеждаха достатъчно убедително, какво остава за чудовищата от последните блокбастъри. Ние се досещаме, че те са нарисувани на компютър, поради една проста причина: те не съществуват.

Обаче когато няма такива образи е много по-трудно да забележим кое не е истинско. Истинска ли е къщата на екрана или нарисувана? Наистина ли на това място имаше човек или той е бил добавен в последствие? И човек ли е наистина? А автомобила? Даже и не мислете че можете да се досетите сами. Всеки един кадър в съвременен филм, даже и най-простия и обикновен, може да представлява огромно количество специални ефекти.

Да не забележите къде завършва реалността и започва рисунката е нещо нормално в скъпите и зрелищни филми, на 90 процента съставени от специални ефекти.
Съдете сами, ето кадър от миналогодишния филм "The Avengers", опитайте се да отгатнете какво в този кадър е истинско и какво не:

1821-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Зеления Хълк, от който бяга Скарлет Йохансон, — е очевидно творение на компютърната графика. Очевидно точно поради причината, която коментирахме преди малко: защото в действителност такива същества няма.

Неочевидното творение на компютърната графика — е самата Скарлет Йохансон. Нейното изображение е съставено от триизмерен модел на актрисата и реални кадри заснети на зелен екран. Такова усложнение се е наложило за да се постигне по-правдоподобно осветяване на обектите.

1822-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Неочаквано, нали? Между другото триизмерен компютърен модел са имали всички главни герои от "Avengers". Понякога на екрана виждате реалния актьор, понякога неговото цифрово копие, но вие не забелязвате кога те се сменят.

Даже живия актьор не винаги изглежда така на снимачната площадка, както в самия филм. Ето още единкадър от «Avengers». Не обръщайте внимание на човека в сивото трико, от дясно (когато го обработят в ILM и Weta, той ще се превърне в Хълк), а се загледайте към лежащия на земята Роберт Дауни-младши. На неговия железен костюм май му липсват някои части, като железните панталони и железните ръкави. Тях ще ги дорисуват по-късно.

1823-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

След грандиозния скандал по време на оскарите, едва ли ще ви учуди факта, че във филма «Животът на Пи», филм където няма нито едно фантастично същество или чудовище, специалните ефекти са не по-малко отколкото в «Отмъстителите». Не по-малко е даже меко казано. Две трети от «Живота на Пи» — е фотореалистична анимация, на фона на която играе един единствен жив актьор. Всичко останало, включително и тигъра е анимация.

1824-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Не съм гинеколог, но мога да погледна...

В статия описваща конфликта между «Живота на Пи» и фалита на студиото за специални ефекти, което работи над филма се дава пример за вездесъщите ефекти в киното, като за пример се дава филма «Шерлок Холмс», където даже викторианските афиши по улиците на Лондон са били добавени в пост продакшън. Афишите! Ха! Обаче автора спестява информация относно мащаба на бедствието: в пост продакшън са добавени не само афишите по улиците, но и самите улици.

1827-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Море от сини екрани, върху които след това рисуват липсващи ландшафти е нормално за исторически филми, а не изключение. Във филма на Спилбърг «Линкълн», който получи съвсем наскоро два оскара, по-голямата част от работата на специалистите по специални ефекти е била именно такава: да махат от заснетия материал улични стълбове, кабели, съвременни съоръжения, а на тяхно място да слагат недостигащи исторически детайли.

1828-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Понякога тези детайли не са и толкова малки. Например вашингтонския капитолий е бил заснет в Ричмънд, където има сграда с подобна фасада. Всичко останало е точен триизмерен модел. Ликуващата тълпа на преден план е заснета отделно и добавена в последствие.

1829-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Така изглежда сградата използвана за Капитолия:

1830-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

«Злокобен остров» на Скорсезе дава много примери за това как даже най-обикновенни сцени не даващи нито един повод да се усъмниш в тяхната реалистичност накрая се оказват съвсем други. Каменистия плаж в действителност е декорация с вода, която се подава по тръби.

1831-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Не съм гинеколог, но мога да погледна...

А пък фара на хоризонта е съставен от цели четири слоя: на първия е морето, на втория острова, на третия макет на фара, а на последния са хората заснети на син фон.

1833-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Действието на филма «Дама, поп, асо, шпионин» с Хари Олдман и Бенедикт Къмбърбач се развива в разгара на студената война. Английското разузнаване проследява в своите коридори съветски шпионин, при това без джеймсбондовски методи: вместо взривове и гонидби с «Астон Мартин» тук имаме канцеларски служители и прашни архиви. Защо са ни тук специални ефекти?

1835-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Оказва се обаче, че архивите имат нужда от компютърна графика в не по-малка степен от гонидбите и взривовете. Причината е че пикселите много по-лесно се вписват в ограничения бъджет на филма отколкото строителството на декорации в такъв мащаб, а разликата - опитайте се да я откриете.

1836-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Миналогодишния филм «Господари на вълните» с Джерард Бътлър в една от главните роли ни демонстрира, че кино илюзиите не завършват с нарисуваните декорации. Сюжета пресъздава биографията на знаменит сърфист, и няма как филма да се размине без демонстрация на това, поради което е станал знаменит. Така че да очакваме от актьорите да пресъздадът триковете е нелепо.

1837-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Решението: снимаме професионални сърфисти, а след това заменяме главите им с главата на актьора. За да се улесни компютърната замяна на сърфистите се слагат шапки с компютърно читаеми маркери. Актьора е трябвало да научи движенията на своите дубльори и после прецизно да ги повтори в студио на клатеща се дъска.

1838-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Не съм гинеколог, но мога да погледна...

С подобна задача се сблъсква и Дейвид Финчер, когато снима филма «Социалната мрежа», расказващ историята на Facebook. Два важни герои от филма са близнаци, но актьора, който ги играе е само един. Избраното от Финчер решение е по-радикално даже от авторите на  «Господари на вълните»: лицето на единия близнак е изцяло нарисувано на компютър.

1840-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

По време на снимките, ролята на втория близнак е била изпълнявана от актьор със специални маркери на лицето. Студиото отговарящо за специалните ефекти, използва движението на маркерите и триизмерен модел на лицето, за да създаде осветяване на модела неотличимо от реалното. След това актьора играещ близнаците, изиграва ролята на брата, седейки в зелено студио под прицела на четири камери. Заснетия материал отива за текстуриране на триизмерния модел на лицето на актьора, който заменя лицето на дубльора. Независимо от това че близнаците постоянно са в кадър заедно, е почти невъзможно да се отгатне кой от тях е истински и кой нарисуван.

Времената когато специалните ефекти са се използвали само в фантастични екшъни са отдавна отминали. Сега те са се превърнали в още едно техническо средство, достъпно на авторите на филма,- така както, камерата или осветлението. Понякога защото така е по-евтино. Понякога защото това е единствения способ да се реализира замисъла на режисьора. Някои сигурно тъгуват по отминалите времена, когато чудовищата бяха от тел и гума, а не от бездушни пиксели, но няма нужда. Работата не е в чудовищата, а и все пак пикселите иглеждат по -добре!

Край.

1841-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

 

post Светещ спинер - 4,92 лв
thumbХит на годината сред деца и възрастни!
post Родопско чудо - 9,00 лв
thumbДоказан във времето лечебен крем!
post Охладител за хладилна чанта 230 мл - 2,39 лв
thumbОхладителен елемент за хладилна чанта
post Бамбукова кухненска дъска - 5,30 лв
thumbКласическа кухненска дъска за рязане
post Мощна лампа против комари 2х15 W - 59,50 лв
thumbИнсектицидна лампа за големи площи на открито
post Мощна лампа против комари 2х10 W - 51,06 лв
thumbМощна инсектицидна лампа за професионална употреба.
post Резачка и кутийка за хапчета - 3,06 лв
thumbПолезен помощник когато трябва да приемаме таблетки