Автор Как ДА УВЕЛИЧИМ ЛИЧНАТА СИ ПРОДУКТИВНОСТ (въпросът, който ще ви промени)

10
18620-0
Здравейте отново!
Тази тема не ми дава мира вече дълго време, затова реших да я споделя с вас. Със сигурност ще е от полза на доста хора.

Защо сме непродуктивни?

Вие четете тази статия, защото искате да увеличите вашата продуктивност с 200%. Основната пречка на всеки един от нас е качеството ни да отлагаме и заменяме важната работа с такава, която претендираме, че е важна.

Четем имейли, говорим по телефона, ходим на срещи, правим конферентни разговори, класифицираме документация и т.н. Това НЕ е продуктивно.

Независимо дали работите в офис от 9 до 5, вкъщи или имате собствен бизнес, в по-голямата част от „работното” си време не работите, а претендирате, че работите. Важно е да се осъзнае това иначе, няма как да се промени.

Именно това е причината да се чувствате изморени и в същото време неоценени накрая на работния ден. Ако сте свършили реална работа, ако сте били истински продуктивни, накрая колкото и да сте изморени ще се чувствате удовлетворени. Всеки от нас е изпитвал чувството на добре свършената работа и знае, че след това умората остава на заден план за сметка на  удовлетворението от успеха.

Или простичко казано идеята на статията не е да вършите горните неща 200% повече (както правят повечето хора), а резултатите от това, което работите да се увеличат с толкова.

За какво ни е да сме продуктивни?

На пръв поглед въпроса изглежда абсурден, но много хора си го задават по няколко пъти на ден. Макар и под различна форма, често мога да чуя колеги, партньори, приятели и роднини да ми казват „Какво искат от мен, за тази заплата и тези условия толкова” или „Върша му черната работа, а той (шефа) все е недоволен” или „Претрупан(а) съм от работа, а те ми съкращават персонала”.

Всичко това в основата си съдържа „За какво ми е да съм продуктивен”. Ние българите си имаме една страхотна поговорка „ Те се правят, че ми плащат, аз се правя, че работя”.Или шефът е непродуктивен, че отлага уволнение, а работника, че не върши съществената работа, за която е нает. И така кръга се затваря.

Наблюдаваме феномен на групова непродуктивност. Именно в мотивацията, обаче се крие основата на всички успeли хора. Ако вие започнете да вършите важната работа изключително бързо ще изпъкнете пред масата, ще ви забележат и за много кратко време ще станете онзи ценен кадър, с който никой няма да иска да се раздели.

Оценката за вас ще идва повече от това, че ще ценят мнението ви, ще се издигате в йерархята и сами ще ви предлагат повишение и увеличение на парите, които получавате. Гледате ли скептично? Значи не се намирате в топ 10% на хората във вашата специалност.

Въпросът, който ще ви промени
Като човек, който се интересува от управление на времето (защото смятам, че това е най-важния ни ресурс днес) искам да ви кажа, че във всички неща, които съм чел по темата се крие един въпрос, който непрекъснато трябва да задаваме на себе си:

    „В момента върша ли истински важна работа за мен или си намирам работа, за да я отлагам?”


Задаването на този въпрос по 5-10 пъти на ден ми помога да бъда в непрекъснато състояние на стрес. Отваряма една малка скоба, за да уточня, че стресът не е непременно вреден и липсата на такъв носи много повече вреда от прекаления стрес. То е състоянието, в което можем да дадем найстина най-доброто от себе си, за да си свършим работата.

Колкото и да сте скептични, опитайте още сега да си зададете въпроса и ще видите как вътрешно ще почуствате вина, че четете тази статия, а не правите нещо найстина важно за вас.

Въпросът има своите разновидности и сега ще ви представя някои типични, които могат да ви служат:

- В момента правя ли нещо, за да постигна целите си или си намирам работа, за да отлагам?

- В момента върша ли нещата, за които съм нает на тази работа или си намирам работа, за да я отлагам?

- В момента правя ли нещо стойностно или си губя времето с незначителни неща, за да го отлагам?

- В момента занимавам ли се с това, което искам или търся извинение във външни обстоятелства?

- В момента с човекът, който искам ли съм или търся причини да съм с него, за да отложа неудобни ситуации?

Задавайте си винаги въпроса в каквато форма е най-удобна за вас в момента и ще ви служи най-добре. Но само задаването, дори без да си отговаряте на него ще ви кара да се замисляте и предприемате значителни корекции в курса на вашия живот. Защото твърде много от нас са непродуктивни, депресирани и мързеливи.

Това не е защото сме такива по природа, а защото някога преди време сме спряли да мислим какво е найстина важно и стойностно за нас и сме поели на автопилот. Е, това е състояние, като всяко друго и то МОЖЕ да се промени. Пожелавам ви успех!


Източник:http://www.productiven.com/2011/03/200.html
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Една не лоша статия, върху която си струва човек да се замисли  :upset:

На мен от много време мира не ми дава. Всички хора, които познавам, работят нещо, което не обичат и не са щастливи. Питам се има ли изход от това?
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

На мен от много време мира не ми дава. Всички хора, които познавам, работят нещо, което не обичат и не са щастливи. Питам се има ли изход от това?
Има, казва се социализъм

Съгласен съм, когато се правиш че правиш нещо е доста по изморително отколкото когато правиш нещо, което ти доставя удоволствие.

На мен от много време мира не ми дава. Всички хора, които познавам, работят нещо, което не обичат и не са щастливи. Питам се има ли изход от това?
Има, казва се социализъм

И как точно социализма, ще направи това  :upset:

Прочетох статията и не мога да кажа,  че съм съгласен изцяло. В нея има някакво внушение, че се налага постоянно да си задаваме въпроси от рода на: правя ли нещо стойностно или имитираме, отдадени ли сме на това което се очаква от нас и подобни. Също така стреса в умерени дози, за който се твърди че продуктивен в крайна сметка си е вреден. Мога да се съглася, че целеустремените хора постигат повече в живота и са по-добре реализирани. Обаче могат ли всички да бъдат такива.
  Човекът е циклично същество и има нужда от периоди, в които да отпусне газта , за да презареди. Ако натрапчиво си задава въпроса " сега продуктивен ли съм" има опаснст от професионално изпепеляване. Или пък да се превърнем в японски работник. Японците, както предполагам знаете, макар и високотехнологична нация са една от най-депресираните и стресирани националности. В страната има от най-високите проценти на самоубийства в целия свят, макар че са много силно продуктивни .
   :hacker:  :cranky:  :smile:
Да приберем навреме хляба на народа!

Аз мисля, че тук става въпрос по-скоро за това дали работим нещото, което ни прави щастливи или си намираме причини да го отлагаме, защото ни се струва непостижимо или непрестижно. За мен въпросът е: Търся ли своето истинско място в пъзела на живота, правя ли всичко по силите си, за да разбера кое ще ме направи щастлива и ще ми даде възможност да разкрия на 100% творческите си способности. Аз например, искам да работя нещо свързано със земята и растенията, но вместо това работя в офис и по цял ден не откъсвам очи от монитора. Каквото и да правя и колкото и добре да го правя там, дори да се прегрея от старание, аз няма да разгърна потенциала си на това работно място. И рискувам да завърша живота си с тъжната равносметка, че съм го пропиляла в отлагане на живеенето. Защо го правя ли? Ами по същите причини, по които всеки го прави. Имам образование за работата, която върша сега и тя е по-добре платена от другата, с която искам да се занимавам. Не е маловажен фактът, че тази работа вече съм си я намерила, а другата не се знае дори дали ще мога да си я уредя... С две думи - страх! И животът ми минава в страх, че ако си позволя да съм щастлива и да направя промяната, за която копнея от цялото си сърце, нещо може да се обърка и да не се получи. Иначе си прав, че престараването води до неприятни последици. Но има ли шанс да се престараем, ако правим нещо, което ни кефи?
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Аз мисля, че тук става въпрос по-скоро за това дали работим нещото, което ни прави щастливи или си намираме причини да го отлагаме, защото ни се струва непостижимо или непрестижно. За мен въпросът е: Търся ли своето истинско място в пъзела на живота, правя ли всичко по силите си, за да разбера кое ще ме направи щастлива и ще ми даде възможност да разкрия на 100% творческите си способности. Аз например, искам да работя нещо свързано със земята и растенията, но вместо това работя в офис и по цял ден не откъсвам очи от монитора. Каквото и да правя и колкото и добре да го правя там, дори да се прегрея от старание, аз няма да разгърна потенциала си на това работно място. И рискувам да завърша живота си с тъжната равносметка, че съм го пропиляла в отлагане на живеенето. Защо го правя ли? Ами по същите причини, по които всеки го прави. Имам образование за работата, която върша сега и тя е по-добре платена от другата, с която искам да се занимавам. Не е маловажен фактът, че тази работа вече съм си я намерила, а другата не се знае дори дали ще мога да си я уредя... С две думи - страх! И животът ми минава в страх, че ако си позволя да съм щастлива и да направя промяната, за която копнея от цялото си сърце, нещо може да се обърка и да не се получи. Иначе си прав, че престараването води до неприятни последици. Но има ли шанс да се престараем, ако правим нещо, което ни кефи?
   ....С две думи страх....в твърде много и в мен включително го има. Страхът да не забгубим постигнатато, страхът от провал. В този живот обаче печелят дръзките. В останалите, като мен и може теб остава да бъдем благодарни на това, което имаме и да  бъдем щастливи извън работното място  :smile:
Да приберем навреме хляба на народа!

И как точно социализма, ще направи това

Въпроса не е КАК! То беше така; учиш каквото си пожелаеш, завършваш това каквото си пожелал да учиш и за теб винаги има свободно работно място за длъжността, за която си учил! Просто и ясно - държавно регулиране на човешките ресурси. А сега за каквото и да учиш накрая си или сервитьорка или продавач/търговец. Ок, пресилвам нещата, не винаги, но общо взето всички работим това, с което можем да изкараме повече пари, а не това което искаме. Навремето парите не бяха най-важното, да не говорим че заплатите навсякъде бяха горе-долу еднакви. По скоро заплатата зависеше от образованието...

Развитието на темата ми хареса повече от самата тема - по-важно за мен беше да разбера личното мнение на хората, не това на автора на статията. Безспорно сегашната система на живот генерира и мултиплицира страх във хората- страх за работата, страх да здравето, страх за децата... А къде остана страха от БОГА...???

От Бога няма защо да се страхуваме. Той е на наша страна винаги.
Боим се от системата, но е хубаво да си дадем сметка, че животът е краен и един ден ще трябва да си направим равносметка живели ли сме изобщо или само сме робували на страховете си.
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

 

post Малкото дърво на маймунките - 14,00 лв
thumbКой ще бутне най-малко маймунки!
post Baby Dove Head to Toe Wash Rich Moisture - 6,40 лв
thumbБебешки душ гел за нормална до суха кожа от серията "Baby Dove"
post Dove Nourishing Oil Care Regenerating Mask - 9,13 лв
thumbВъзстановяваща маска за суха коса от серията "Nourishing Oil Care"
post Dove Intensive Repair Deep Treatment Mask - 9,13 лв
thumbМаска за изтощена коса и цъфтящи краища от серията "Intense Repair"
post Dove Colour Care Conditioner - 7,14 лв
thumbБалсам за боядисана коса от серията "Colour Care"
post Dove Nourishing Oil Care Conditioner - 7,14 лв
thumbПодхранващ балсам за суха коса от серията "Nourishing Oil Care"
post Dove Intense Repair Conditioner - 7,14 лв
thumbБалсам за изтощена коса и цъфтящи краища от серията "Intense Repair"