Как ДА УВЕЛИЧИМ ЛИЧНАТА СИ ПРОДУКТИВНОСТ (въпросът, който ще ви промени)

10

Здравейте отново!
Тази тема не ми дава мира вече дълго време, затова реших да я споделя с вас. Със сигурност ще е от полза на доста хора.

Защо сме непродуктивни?

Вие четете тази статия, защото искате да увеличите вашата продуктивност с 200%. Основната пречка на всеки един от нас е качеството ни да отлагаме и заменяме важната работа с такава, която претендираме, че е важна.

Четем имейли, говорим по телефона, ходим на срещи, правим конферентни разговори, класифицираме документация и т.н. Това НЕ е продуктивно.

Независимо дали работите в офис от 9 до 5, вкъщи или имате собствен бизнес, в по-голямата част от „работното” си време не работите, а претендирате, че работите. Важно е да се осъзнае това иначе, няма как да се промени.

Именно това е причината да се чувствате изморени и в същото време неоценени накрая на работния ден. Ако сте свършили реална работа, ако сте били истински продуктивни, накрая колкото и да сте изморени ще се чувствате удовлетворени. Всеки от нас е изпитвал чувството на добре свършената работа и знае, че след това умората остава на заден план за сметка на  удовлетворението от успеха.

Или простичко казано идеята на статията не е да вършите горните неща 200% повече (както правят повечето хора), а резултатите от това, което работите да се увеличат с толкова.

За какво ни е да сме продуктивни?

На пръв поглед въпроса изглежда абсурден, но много хора си го задават по няколко пъти на ден. Макар и под различна форма, често мога да чуя колеги, партньори, приятели и роднини да ми казват „Какво искат от мен, за тази заплата и тези условия толкова” или „Върша му черната работа, а той (шефа) все е недоволен” или „Претрупан(а) съм от работа, а те ми съкращават персонала”.

Всичко това в основата си съдържа „За какво ми е да съм продуктивен”. Ние българите си имаме една страхотна поговорка „ Те се правят, че ми плащат, аз се правя, че работя”.Или шефът е непродуктивен, че отлага уволнение, а работника, че не върши съществената работа, за която е нает. И така кръга се затваря.

Наблюдаваме феномен на групова непродуктивност. Именно в мотивацията, обаче се крие основата на всички успeли хора. Ако вие започнете да вършите важната работа изключително бързо ще изпъкнете пред масата, ще ви забележат и за много кратко време ще станете онзи ценен кадър, с който никой няма да иска да се раздели.

Оценката за вас ще идва повече от това, че ще ценят мнението ви, ще се издигате в йерархята и сами ще ви предлагат повишение и увеличение на парите, които получавате. Гледате ли скептично? Значи не се намирате в топ 10% на хората във вашата специалност.

Въпросът, който ще ви промени

Като човек, който се интересува от управление на времето (защото смятам, че това е най-важния ни ресурс днес) искам да ви кажа, че във всички неща, които съм чел по темата се крие един въпрос, който непрекъснато трябва да задаваме на себе си:

    „В момента върша ли истински важна работа за мен или си намирам работа, за да я отлагам?”


Задаването на този въпрос по 5-10 пъти на ден ми помога да бъда в непрекъснато състояние на стрес. Отваряма една малка скоба, за да уточня, че стресът не е непременно вреден и липсата на такъв носи много повече вреда от прекаления стрес. То е състоянието, в което можем да дадем найстина най-доброто от себе си, за да си свършим работата.

Колкото и да сте скептични, опитайте още сега да си зададете въпроса и ще видите как вътрешно ще почуствате вина, че четете тази статия, а не правите нещо найстина важно за вас.

Въпросът има своите разновидности и сега ще ви представя някои типични, които могат да ви служат:

- В момента правя ли нещо, за да постигна целите си или си намирам работа, за да отлагам?

- В момента върша ли нещата, за които съм нает на тази работа или си намирам работа, за да я отлагам?

- В момента правя ли нещо стойностно или си губя времето с незначителни неща, за да го отлагам?

- В момента занимавам ли се с това, което искам или търся извинение във външни обстоятелства?

- В момента с човекът, който искам ли съм или търся причини да съм с него, за да отложа неудобни ситуации?

Задавайте си винаги въпроса в каквато форма е най-удобна за вас в момента и ще ви служи най-добре. Но само задаването, дори без да си отговаряте на него ще ви кара да се замисляте и предприемате значителни корекции в курса на вашия живот. Защото твърде много от нас са непродуктивни, депресирани и мързеливи.

Това не е защото сме такива по природа, а защото някога преди време сме спряли да мислим какво е найстина важно и стойностно за нас и сме поели на автопилот. Е, това е състояние, като всяко друго и то МОЖЕ да се промени. Пожелавам ви успех!


Източник:http://www.productiven.com/2011/03/200.html

Една не лоша статия, върху която си струва човек да се замисли 

На мен от много време мира не ми дава. Всички хора, които познавам, работят нещо, което не обичат и не са щастливи. Питам се има ли изход от това?

На мен от много време мира не ми дава. Всички хора, които познавам, работят нещо, което не обичат и не са щастливи. Питам се има ли изход от това?

Има, казва се социализъм

Съгласен съм, когато се правиш че правиш нещо е доста по изморително отколкото когато правиш нещо, което ти доставя удоволствие.

На мен от много време мира не ми дава. Всички хора, които познавам, работят нещо, което не обичат и не са щастливи. Питам се има ли изход от това?

Има, казва се социализъм

И как точно социализма, ще направи това 

Прочетох статията и не мога да кажа,  че съм съгласен изцяло. В нея има някакво внушение, че се налага постоянно да си задаваме въпроси от рода на: правя ли нещо стойностно или имитираме, отдадени ли сме на това което се очаква от нас и подобни. Също така стреса в умерени дози, за който се твърди че продуктивен в крайна сметка си е вреден. Мога да се съглася, че целеустремените хора постигат повече в живота и са по-добре реализирани. Обаче могат ли всички да бъдат такива.
  Човекът е циклично същество и има нужда от периоди, в които да отпусне газта , за да презареди. Ако натрапчиво си задава въпроса " сега продуктивен ли съм" има опаснст от професионално изпепеляване. Или пък да се превърнем в японски работник. Японците, както предполагам знаете, макар и високотехнологична нация са една от най-депресираните и стресирани националности. В страната има от най-високите проценти на самоубийства в целия свят, макар че са много силно продуктивни .
      

Аз мисля, че тук става въпрос по-скоро за това дали работим нещото, което ни прави щастливи или си намираме причини да го отлагаме, защото ни се струва непостижимо или непрестижно. За мен въпросът е: Търся ли своето истинско място в пъзела на живота, правя ли всичко по силите си, за да разбера кое ще ме направи щастлива и ще ми даде възможност да разкрия на 100% творческите си способности. Аз например, искам да работя нещо свързано със земята и растенията, но вместо това работя в офис и по цял ден не откъсвам очи от монитора. Каквото и да правя и колкото и добре да го правя там, дори да се прегрея от старание, аз няма да разгърна потенциала си на това работно място. И рискувам да завърша живота си с тъжната равносметка, че съм го пропиляла в отлагане на живеенето. Защо го правя ли? Ами по същите причини, по които всеки го прави. Имам образование за работата, която върша сега и тя е по-добре платена от другата, с която искам да се занимавам. Не е маловажен фактът, че тази работа вече съм си я намерила, а другата не се знае дори дали ще мога да си я уредя... С две думи - страх! И животът ми минава в страх, че ако си позволя да съм щастлива и да направя промяната, за която копнея от цялото си сърце, нещо може да се обърка и да не се получи. Иначе си прав, че престараването води до неприятни последици. Но има ли шанс да се престараем, ако правим нещо, което ни кефи?

Аз мисля, че тук става въпрос по-скоро за това дали работим нещото, което ни прави щастливи или си намираме причини да го отлагаме, защото ни се струва непостижимо или непрестижно. За мен въпросът е: Търся ли своето истинско място в пъзела на живота, правя ли всичко по силите си, за да разбера кое ще ме направи щастлива и ще ми даде възможност да разкрия на 100% творческите си способности. Аз например, искам да работя нещо свързано със земята и растенията, но вместо това работя в офис и по цял ден не откъсвам очи от монитора. Каквото и да правя и колкото и добре да го правя там, дори да се прегрея от старание, аз няма да разгърна потенциала си на това работно място. И рискувам да завърша живота си с тъжната равносметка, че съм го пропиляла в отлагане на живеенето. Защо го правя ли? Ами по същите причини, по които всеки го прави. Имам образование за работата, която върша сега и тя е по-добре платена от другата, с която искам да се занимавам. Не е маловажен фактът, че тази работа вече съм си я намерила, а другата не се знае дори дали ще мога да си я уредя... С две думи - страх! И животът ми минава в страх, че ако си позволя да съм щастлива и да направя промяната, за която копнея от цялото си сърце, нещо може да се обърка и да не се получи. Иначе си прав, че престараването води до неприятни последици. Но има ли шанс да се престараем, ако правим нещо, което ни кефи?

   ....С две думи страх....в твърде много и в мен включително го има. Страхът да не забгубим постигнатато, страхът от провал. В този живот обаче печелят дръзките. В останалите, като мен и може теб остава да бъдем благодарни на това, което имаме и да  бъдем щастливи извън работното място 

И как точно социализма, ще направи това

Въпроса не е КАК! То беше така; учиш каквото си пожелаеш, завършваш това каквото си пожелал да учиш и за теб винаги има свободно работно място за длъжността, за която си учил! Просто и ясно - държавно регулиране на човешките ресурси. А сега за каквото и да учиш накрая си или сервитьорка или продавач/търговец. Ок, пресилвам нещата, не винаги, но общо взето всички работим това, с което можем да изкараме повече пари, а не това което искаме. Навремето парите не бяха най-важното, да не говорим че заплатите навсякъде бяха горе-долу еднакви. По скоро заплатата зависеше от образованието...

Развитието на темата ми хареса повече от самата тема - по-важно за мен беше да разбера личното мнение на хората, не това на автора на статията. Безспорно сегашната система на живот генерира и мултиплицира страх във хората- страх за работата, страх да здравето, страх за децата... А къде остана страха от БОГА...???

От Бога няма защо да се страхуваме. Той е на наша страна винаги.
Боим се от системата, но е хубаво да си дадем сметка, че животът е краен и един ден ще трябва да си направим равносметка живели ли сме изобщо или само сме робували на страховете си.