Мислят ли хората?

9

Със съжаление трябва да напиша НЕ. И това явление засяга всички хора, без изключение, защото всички сме израсли под влиянието на гигантската мисъл-форма, че съществува проверената и доказана истина. И тази истина може само да се повтаря и не подлежи на съмнение, т.е. хората боравят с установени мисловни шаблони, които им създават илюзията, че мислят. Разбира се, кой луд ще си признае, че е луд. И от всички хора единици са тия, които осъзнават сериозността на проблема. 90% от хората живеят под девиза: "Така правят другите хора - следователно това е правилно" - важното е да не са по-долу от някакво средно ниво. Колко хора се замислят, че такова поведение прилича повече на поведение на машина, на робот или както пиша понякога - на зомби. Масовата мисъл-форма, че да подражаваш на преобладаващото мнозинство е гаранция, че постъпваш правилно, изпразва главите на хората от какъвто и да е опит за критична оценка и стремеж за усъвършенстване. Благодарение на тази умствена леност, действа ефективно рекламата, политическите и религиозните внушения. Естествено, всеки един от нас, в някакъв момент от живота си, излиза извън рамките на установеното или е новатор и творец в професията си, но това съвсем не е достатъчно да влезе в категорията "мислещ човек", защото преобладаващата част от ежедневието му минава по навик, по инерция. Тук на това място шаблона изисква да бъда обвинен в подстрекаване към анархия и разрушаване на установения обществен ред. Това, което си позволявам да твърдя е, че ако хората по-често подлагаха на съмнение общоприетите истини, еволюцията им щеше да се ускори многократно. За да не изглеждат голословни твърденията ми, ще разгледам един пример от ежедневието, който може да покаже колко сериозен е въпроса при отсъствието на мислене.
   Става въпрос за съвременната медицина - много малко хора се замислят върху факта, че новите и модерни лечебни методи и лекарства стават все повече и все по-силни, а здравите хора все по-малко. На практика, здравите хора са точно толкова, колкото и мислещите.
   През вековете се е наложила практиката, тези които лекуват болните, да не са заинтересувани от тяхното излекуване, защото здравия човек не плаща. Така е изградена масовата мисъл-форма, че някой друг трябва да се грижи за нашето здраве, а не всеки сам да се грижи за проблемите на тялото си чрез здравословен начин на живот, чрез разума си - установяване и волево премахване на причините за проблема. Тази дълбоко втълпена нагласа, че има специалисти, които много по-добре знаят, какви са нашите проблеми и само те могат да ни освободят от тях, е типичен пример за отсъствието на мислене и показва поведението ни на зомбита. Всеки може да си представи или да наблюдава, колко много хора посягат ежедневно към лекарствата - това признак на мислене ли е? Забележете, двигателя, който създава новите лекарства, не е тяхната ефективност, т.е. здравето на човека, а печалбата, която носят. Т.е. новото и модерно (разбирай носещо печалби) лекарството трябва да отговаря на две основни изисквания: да носи бързо, но краткотрайно облекчение и да има колкото се може по-малко вредни ефекти, за да е колкото се може по-дълго време печелившо. Много действително ефективни лекарства изчезнаха от аптеките, защото не отговарят на обезателното условие да носят печалби. Други нови и стари, но действително ефективни лечебни методи, не могат да намерят своето място отново по същата причина - отсъствието на мислене и търсенето на гарантираната истина. Забележете, само при рекламите всичко е гарантирано. Да рекламираш лекарства е толкова престъпно, колкото да рекламираш цигари, алкохол и наркотици - внушението за съществуването на вълшебното хапче обезсмисля природосъобразния живот. На тази маркетингова политика се подчинява една огромна в световен мащаб индустрия, чиито годишни печалби надвишават 700 милиарда долара - как може да има здрави хора, учудващо е, че все още има живи хора. Обърнете внимание, че аптеките по улиците са повече от хранителните магазини. Това нищо ли не ви говори, но нали трябва да се мисли и то в разрез с общоприетото… Допускате ли, че ако хората се замисляха по тези въпроси, всичко това (и още много друго), ще е реалност?
   Друг пример за зомбиране на хората е диктатурата на капитала. Наблюдавайте и опитайте да осъзнаете какво е влиянието на парите върху поведението на хората. Колко са тези, които са действително безразлични към парите и материалните блага. Много хора все още си спомнят, как комунистическите партии ни промиваха мозъците. Но тогава доста хора осъзнаваха, че това е манипулация на съзнанието и това осъзнаване ги предпазваше от пълното им роботизиране. А нима сега парите не владеят по същия начин съзнанието на хората от целия свят, за осъществяването на това зомбиране не работят ли с пълна пара зомбираните медии, политици, изобщо цялата интелигенция. Нима хората не са едни автомати за печелене на пари? Колко хора смятат, че смисълът на живота им се определя от парите? Колко духовно ориентирани хора смятат, че парите са най-важното нещо (или почти)?
   Когато един човек излезе от привичното, от установените правила, той не знае какво да прави и блокира също като компютър, попаднал в ситуация, която не е предвидена в програмата. Такъв човек се чувства нещастен в този момент, онеправдан. Има хора, които по силата на служебните си задължения, са длъжни да намират решения в такива извънредни ситуации. Но колко са истински мислещите хора, които търсят и намират нестандартни решения постоянно. Преобладаващото мнозинство попаднали в такава ситуация, търсят някой друг да им реши проблема - началник, приятел или просто човек, който знаят, че може да им помогне. Когато един влак напусне установените релси, това се смята за катастрофа. Осъзнайте, колко пъти сте имали усещането за катастрофа, когато не знаете как да постъпите и различните съвети за решаване на проблема никак не ви удовлетворяват по най-различни причини.

Източник:http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=17

Абсолютно вярно - безброй пъти съм се замислял за безкрайните реклами на лекарства. Та само преди 20 години нямаше реклами на лекарства - та как е оцеляло човечеството  .

Не само лекарствата. В последно време рекламират кредитни институции и техните продукти така, както преди рекламираха вафлата Трепач.
През годините от 1980 до 1990г., рекламираха шишетата Чико, с които си хранехме бебетата. Сега, благодарение на химикал, отделян от пластмасата на тези шишета и увреждащ оплодителните функции на момчетата, голяма част от мъжете, родени през периода, не могат да имат деца. И о, чудо! Веднага има реклама на Инвитро клиники и държавата залага в бюджета си за здравеопазване стотици милиони лева, за инвитро.
Хората наистина не мислят, а се подчиняват на дресировката, с която са закърмени.

 
Първо ще се опитам да поясня смисъла, който влагам в изразите кой „мисли” и „не мисли”. За целта ще използвам една картинка:

   Надявам се, че е ясно - абсолютните категории не съществуват в действителността или както гласи поговорката: „И най-умния си е малко прост”. В същото време, човек, който мисли 10 – 20 % от времето си и то само за да решава дребните си битови или на местоработата проблеми, а през останалото време се ръководи от принципа: „така правят другите”, би било пресилено да се нарече мислещ човек. Това е типично стадния инстинкт при животните обединени в рояк, ято, стадо. При хората това явление се нарича тълпа. Същевременно и най-мислещите хора, т.е. хора мислещи нестандартно (забележете, че стандартно мислещи няма – просто те изпълняват безкритично някаква програма, приета пасивно от мнозинството), не мислят повече от 60 – 70% от времето си, през останалото време се присъединяват към тълпата. Някой, който се страхува от неизвестността на промяната, ще се вкопчи в положителната страна на традициите. Но не мислите ли, че твърде много инерция в мисленето се е натрупала през хилядолетията? А без нестандартно мислене няма еволюция. Тъкмо сега е настанало време да почистим съзнанието си от натрупаните боклуци.
    Причините, които обуславят човешкото поведение са хиляди, но нашето съзнание засега не може да обработва едновременно толкова много променливи. Затова ще се спра само на някои – според мен, решаващите. За целта ще се възползвам от категоризацията на един много известен психолог-философ, но не си спомням дали точно тези термини е използвал. Смисълът е следния: хората се делят на четири категории: незнаещи-неможещи; незнаещи-можещи; знаещи-неможещи и знаещи-можещи. Трябва веднага да подчертая, че това деление е много условно и е с цел за изясняване на процесите – в действителността нещата са много по-сложни и преплетени и реално няма такова разслояване между хората.
    След като всичко съществуващо е енергия, естествено енергията определя и поведението на хората. Намиращите се в началото на човешката еволюция са с минимални енергийни натрупвания и затова те се чувстват под натиска на индивидите с по-мощна енергия. На тях им липсва и натрупания житейски опит – те са пасивни и неуверени. Това е категорията незнаещи-неможещи. При тях мисленето е минимално, водещи са емоциите.
    Когато енергията на индивида се повиши многократно, той става много по-активен, неувереността му се заглушава от амбициите, започва бързо да трупа жизнен опит, но такъв осезателно му липсва и затова поведението му е по-скоро авантюристично, доминирано от емоциите. В нашето ежедневие това са всички амбициозни хора: бизнесмени, политици, вождове и ръководители от всякакъв калибър, криминални типове и авантюристи. Те малко се различават помежду си и ги движи идеята да докажат, че са по- и най-, без значение в каква област. Това е категорията незнаещи-можещи.
Активността на незнаещи-можещите води до натиск върху пасивните незнаещи-неможещи, което от една страна ускорява тяхната промяна, но поради недооценяването на собствената уникалност води до тяхното ускорено зомбиране.
    Доколкото средствата за масова информация са престижни институции именно поради своята масовост, то към тях се стремят хора от тълпата (от незнаещи-можещите), които се стремят да узаконят принципите на тълпата. В този смисъл СМИ са деструктивни защото целево пречат на еволюцията на тълпата и я зомбират.
    Когато в продължение на доста животи се натрупа повече жизнен опит индивида започва постепенно да се уравновесява, появяват се такива задръжки известни като морал и съвест. Започват да се задоволяват с това, което има и не смята, че материалните богатства са признак на способности. Поради натрупания опит има и доста способности. Индивида е в много по-голяма степен независим от енергийния натиск на другите и започва да мисли самостоятелно. Това е категорията знаещи-неможещи. Поради своя опит те са много по-рядко склонни към необмислени постъпки, но разбира се, се влияят от ценностите в обществото. Затова понякога се опитват да бъдат бизнесмени, работници в СМИ или политици, но бързо са отвратени от закона на джунглата, който движи незнаещи-можещите. Преобладаващо са в интелигенцията, като творци или учени, но това не означава, че всички интелигенти или творци са в тази категория.
    Четвъртата категория знаещи-можещи е много малобройна, затова за тези хора се знае много малко (защото тълпата унищожава тези, които се различават прекалено много и не са част от нея), но много зависи от тях.
grafika.png    От тълпата изпадат така наречените аутсайдери (те могат да бъдат от всички категории), които под въздействието на алкохол или наркотици губят интерес към ценностите на тълпата и престават да се влияят от нейния натиск.
    Основна причина за влиянието на колективната мисъл или както понякога я определям като гигантската мисъл-форма, е индивидуалната защита на всеки един човек. Тя се намира в аурата на човека и тези, които виждат аурата я оприличават на мрежа, която обгръща индивидуалната аура. Но тази мрежа рядко е цялостна – в повечето случаи тя е в зачатъчен вид или е много разпокъсана. Колкото по-неоформена е защитната мрежа, толкова по-голям е натиска на колективната мисъл и толкова по-слабо е нестандартното мислене. Мрежата се изгражда с хармонични мисли и начин на живот.
    Натиска на тълпата (обществото) върху всеки един човек да не бъде различен, а да бъде като всички, подтиска индивида и ако той не е достатъчно гъвкав да се приспособи и прикрие, психическият дискомфорт води до конфронтация с тълпата и създава затворници, алкохолици и наркомани.
    Това хората да се делят на нестандартни и тълпа зависи единствено от съзнателната съпротива на натиска на колективната мисъл, а не само от степента на неговото развитие. Доколкото този проблем зависи от съзнанието, можем да разграничим два вида хора: такива, които силно се съобразяват с общественото мнение и такива, които се съобразяват, колкото да не влизат в прекалено силна конфронтация с тълпата.
    Нестандартните хора са психически много по-уравновесени, защото правят това, което им се иска да правят без да се съобразяват с нищо, докато хората от тълпата се чувстват постоянно под нечий натиск, преследват ги различни страхове, депресии и недоволства.
    Човекът от тълпата се страхува да остане насаме с себе си - страхува се да разсъждава, скучае сам, страхува се да е сам. Никога не чувства липсата на разсъждения, на размисъл - обаче остро чувства липсата на емоции в ежедневието си, които се опитва да компенсира като се бунтува срещу приетото от тълпата като ограничения или руши буквално материални ценности, или ако има прекалено много задръжки намира необходимите емоции в безкрайните сериали или в подобната литература.
    Човека от тълпата не се замисля (не мисли) правилно ли е или неправилно (полезно ли е или не е полезно) е това, което правят повечето хора. Това, че хората не мислят личи най-вече по поведението им: те не се стремят да бъдат уникални, каквито са, а се опитват да подражават на другите, да се правят на това, което не са - стадния инстинкт на животните.
    Човекът от тълпата често иска да се отличава от нея, като освен в поведението, често използва ярко или необичайно облекло или други промени във външния вид. Тези, които действително се различават от тълпата, не се различават по външния си вид, а по вътрешното си духовно съдържание.
    Показател, че един човек започва да се измъква от влиянието на тълпата е, че все по-малко се интересува от мнението на хората за него, т.е. той престава да играе някаква желана роля за пред хората и не се интересува доколко хората са повярвали на превъплъщението му, защото вече е истинския.
    Колкото по-голяма търпимост има към различните хора, толкова обществото е по-малко тълпа - т.е. индивидите в нея са в по-малка степен програмирани, по-малко фанатизирани.

Колкото по-голяма търпимост има към различните хора, толкова обществото е по-малко тълпа - т.е. индивидите в нея са в по-малка степен програмирани, по-малко фанатизирани.

Много интригуваща тема!!! А различната сексуална ориентация, влиза ли в тези различия???

Дай пример за знаещи и можещи???

Всичко пак се завъртя покрай капитала... А ко го нямаше капитала, щеше ли да има техническа революция  ?

не ми стигнаха силите да го прочета цялото
дайте по-весели теми, нали портала е за развлечение????

Според моята лична дефиниция, знаещи са онези хора, които са натрупали знанията си на базата на лично изследване на действителността, а не само на базата на това, което им е предоставено като информация от системата за образование и възпитание в по-зрял етап - от системата за информация.

Можещи са онези от нас, които прилагат творчески и различен подход към живота и не се влияят от тълпата при никакви обстоятелства. Тези хора знаят на първо място кои са и какво могат, а още повече знаят какво искат и как да го постигнат. Не се поддават на рекламни трикове и информационни промивки на мозъка и винаги търсят свое решение, дори да изглежда, че даден проблем има очевидно работещо такова.

Обединих темите на Яна. Тази отива на главната страница!

Много интригуваща тема!!! А различната сексуална ориентация, влиза ли в тези различия???

Различната сексуална ориентация в повечето случаи е просто мода. Във всеки човек има и мъжка, и женска страна. Някои не си го признават, но повечето хора се възхищават и на женското, и на мъжкото тяло и изпитват желание да докосват това, което харесват. Има хора, родени с хомосексуални предпочитания и на тях им е много трудно, каквото и да си говорим ние. Но ако не беше специално пропагандирано правото на хомосексуалност, двойките с такава ориентация щяха да са с 99% по-малко от сега. На тези, които имат интерес да не мислим, им е много удобно хората да използват секса за развлечение и да опорочават могъщата му съзидателна сила.
Целта е да се принизи отношението към това тайнство и да се създаде цинично отношение към любовта, приятелството и доверието между хората. Всички сме с промити мозъци в това отношение. Мислим за миг, в най-добрия случай за час или ден и то ако ни настъпят здраво. После пак се пускаме по наклонената плоскост на ежедневието и пътуваме все по-надолу и по-надолу..
Стресът, на който сме подложени е пак с тази специална цел - да ни попречи да мислим . И в редките случаи, когато някак се включим във фаза на истинско мислене, тъжно наблюдаваме как светът ни се изражда в една своя пародия, толкова удобна на тези, които притежават животите ни, защото им го позволяваме.
Жозефин Бейкър има една великолепна мисъл: "Борете се за дребните неща, ако искате да не ви отнемат големите." Истината е, че на нас всеки ден ни отнемат поне по едно от дребните неща и така ни приучват да се съгласяваме по принцип с това, че имат право да ни отнемат каквото и да било.
Решението е да мислим поне на нивото на малките неща. Прочетох някъде, че въвели данък за притежание на вещи на възраст повече от 50 години. Тези луди ли са? Нормално е да има семейни вещи на тази и по-голяма възраст! Но никой от нас не се е възпротивил. Този закон, разбира се, няма да се спазва, но ако на някой му вдигнат мерника, винаги могат да го подведат под отговорност за нарушаването му.
...И това всъщност е целта му. Така те си присвояват правото да влязат в дома ни и да опишат колко нарушения притежаваме, пък дори и никога да не сме чели закона им. Защото незнанието на закона не ни оневинява.

 

не ми стигнаха силите да го прочета цялото
дайте по-весели теми, нали портала е за развлечение????

Насе, не ставай доказателство, че хората не мислят! Шансът чука твърде тихо и най-често не го чуваме, за съжаление! 
Много ми се иска да получиш това, което този сайт може да ти даде! Много искам това да ти се случи, за да създадеш един по-добър свят! Старите хора не са ненужен товар. Те са събран опит, особено онези от тях, които са си направили труда да мислят, докато събират опита си.
 

Можещи са онези от нас, които прилагат творчески и различен подход към живота и не се влияят от тълпата при никакви обстоятелства. Тези хора знаят на първо място кои са и какво могат, а още повече знаят какво искат и как да го постигнат.

Яна, много стойностна тема  Човеците вече се вълнуват основно от това, което е около тях, а не от това, което е вътре в тях, техния дух и пътя, който трябва да извървят към достигане на духовно съвършенство. А това поведение на хората се е променило само за някакви си 100 години  Духовните хора никога не са искали да променят света около тях - те са се стремили да променят единствено себе си. Горели са от ентусиазъм и знаете ли защо? Защото бог е бил в тях (ентеус  - бог в нас)!

"А това поведение на хората се е променило само за някакви си 100 години  Духовните хора никога не са искали да променят света около тях - те са се стремили да променят единствено себе си. Горели са от ентусиазъм и знаете ли защо? Защото бог е бил в тях (ентеус  - бог в нас)!"

Съгласна съм с теб, но с една уговорка. Хората не са се променили за някакви си 100 години. От самото начало на съществуването ни, винаги броят на първосигналните и вегетиращите е бил в пъти по-голям, отколкото броят на мислещите. През последните 100 години процентът на мислещите се увеличава, макар и бавно и аз искрено вярвам, че хората се събуждат.
Разбира се, това прави задачата на системата още по-важна за нейното оцеляване. Ние се будим, а тя ни засипва с реклами, с вируси, с проблеми, с войни, с омраза и драми, с криминални истории и политически фарсове...Гамата от психологически и непсихологически оръжия е много широка и единственото ни средство за защита е самостоятелното мислене и смелостта ни да говорим и действаме стъпка по стъпка, за да се защитим. Ако не успеем, отново сладко си заспиваме под действието на психо-атаките.Има естествени природни закони, създадени за наша защита и те ни пазят, но трябва да сме осъзнати и да не спираме да се съпротивляваме на упойката, с която ни облъчват. А Бог е в нас повече от когато и да било. Ако не беше, отдавна нямаше да има планета Земя.