Автор Уроците на Търбър

4
18930-0

В една безлунна, черна нощ един бухал си седял на клона на дъба, когато покрай корените му от дупките в земята се показали две къртици, като внимавали да не вдигат шум, за да не ги забележи някой неприятел.

"Ей, ти там!" - провикнал се бухалът. "С кого искаш да говориш?" - отвърнала по-смелата от двете къртици. Те още не можели да повярват, че някой ще успее да ги съзре в тази непрогледна нощ.

"Говоря на вас двете!", креснал бухалът. Подплашените къртици веднага се шмугнали обратно в дупките си, а на другия ден из цялата гора плъзнал слухът за мъдрия бухал, който не само че виждал всичко в най-тъмната нощ, но и можел да измисли отговор дори на най-неочакваните въпроси.

"Хм, цялата тази работа не ми вдъхва доверие ...", скептично размахал клюна си щъркелът и отлетял към дъба, за да провери лично способностите на бухала. "Колко пръста съм вдигнал?", задал щъркелът първия въпрос. "Два.", веднага отвърнал бухалът и сега дори вечно скептичния щъркел бил принуден да признае пред себе си, че май този път е допуснал грешка, като се е съмнявал в способностите на бухала. "А, можеш ли да измислиш думи, които да заместват изрази като "така да се каже" или "по-точно"?", изрекъл щъркелът втория си въпрос, много по-труден от първия.

"Именно!", веднага промърморил бухалът.

"А какво върши една птица със своята любима половинка?"

"Ухажва я ...", моментално се досетил бухалът.

Щъркелът едва не паднал от клона на дъба - толкова бил поразен от мъдростта на бухала. Но скоро се окопитил, изпляскал с широките си криле и се втурнал назад към другите горски обитатели, за да им обясни, че никога, дори на сън, не му минавало през ума, че някъде може да има толкова мъдро и премъдро същество, което на всичкото отгоре прекрасно виждало всяко клонче около себе си, въпреки непрогледния мрак.

"А може ли да вижда през деня?", запитала хитрата лисица, подразнена, че се е пръкнал по-голям умник от нея. "Стига си се заяждала!", креснали й в един глас съселът и кучето. "Всички можем да виждаме през деня, та този бухал ли, който съзира през нощта всяко клонче, като че ли е денем!" Останалите животни се разсмели гръмко над глуповатото питане на лисицата, а тя обидено си подвила опашката и потънала вдън гората.

Животните на бърза ръка избрали премъдрия бухал за свой цар и изпратили пратеници да му съобщят за честта, с която бил удостоен. Когато бухалът се явил сред животните насред ясния, безоблачен небосвод, греело яркото слънце и заслепявало всичко живо. Бухалът замижал и затова пристъпвал едва-едва, като отстрани изглеждал преливащ от гордост и достойнство. Опулил се с големите си кръгли очи срещу другите животни и те потреперили, защото за пръв път виждали птица с толкова заслепяваща самоувереност.

"Той е като Бог!", изпищяла дивата кокошка. Другите горски твари веднага се развикали в един глас: "Да, той е нашият Бог!" Веднага го последвали, а когато заслепеният бухал се блъскал във всевъзможни препятствия по пътя си, те - за да не останат по-назад - също се блъскали и препъвали. Така бухалът неусетно се озовал на магистралата, където движението на автомобилите било най-оживено. Разбира се ястребът, чието зрение било най-зорко, веднага предупредил животните, че се задавал огромен камион с висока скорост. Щъркелът побързал да уведоми бухала за грозящата ги опасност.

"Именно!", промърморил премъдрият бухал.

"Но не се ли страхувате, че ще пострадате?", учудил се щъркелът.

"Кой, аз ли?", спокойно отвърнал бухалът - заслепеният мъдрец оставал напълно спокоен през цялото време, защото въобще не бил забелязал камиона.

"Той е нашият Бог!", закрещели животните от свитата на новопровъзгласения цар и продължили да го следват слепешката. Но камионът ги връхлетял като хала и премазал повечето от тях, заедно с мъдрия бухал.

Поука: За жалост един заслепен глупак, може да принуди много други да оглупеят и да ослепеят също като него.

Уроците на Търбър - Джеймс Търбър ( 1894 - 1961 г. )



 
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Интригуваща приказка  :bravo:. Напоследък такива водачи и техни последователи се нароиха под път и над път!
Кака, всичко знае...

Така е, Кака!
Лошото е, че ги следваме, а камионът лети към нас с шеметна бързина и е на път да ни помете... :faceoff:
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Страшното е че не виждам рецептата  :faceoff:

Можем да ги оставим да си стоят на пътя на камиона сами. :idea:
А ние да се отдръпнем от тях.
Можем да гласуваме само с невалидни бюлетини, за да не могат да получат субсидии на базата на гласовете ни и да проявяваме повече будна гражданска съвест и дори неподчинение в случай на нужда, можем да направим много малки неща, които да ги лишат от благинки...
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.