Автор Детство мое....

16
19111-0

Скоро ще стана на 35, но в никакъв случай не се чувствам на толкова. Имам прекрасно семейство - мъж и дъщеря, с които се гордея. С мъжа ми сме преминали през много неща преди и след раждането на детето. Въпреки всичко все пак успяхме да съхраним обичта и уважението помежду си, макар и вече в по-различна форма. Откакто станахме родители жиотът ни продоби друг смисъл. Това, което не ми дава мира в последно време обаче е, че с всеки изминал ден се убеждавам, че нашите родители някога са живели живот много по-лесен и смислен от нашия. А ние - техните деца сме били в пъти по - щастливи в сравнение с нашите в момента. Улавям се, че често мисля за нещата от моето детство, които детето ми никога няма да прави...И ми е болно, и мъчно, защото Тя - моята дъщеря заслужава да го преживее пълноценно. Това за мен е най-ценният и красив етап от живота.
С тази темичка искам да ви накарам да се замислите, да се върнете в миналото и да разкажете за вашето детство. С какво ще го запомните, на какво сте обичали да играете, какви пакости сте правили...И най-вече си помислете какво бихте искали да преживее вашето дете и му дайте шанс да се случи :smile:
Когато отсечем и последното дърво, когато отровим и последната капка вода, ще разберем, че парите не стават за ядене!

Ако прочете и това ще ви стане съвсем мило... незнам дали, защото e част от детството ми или поради друга причина....

Помните ли това....

-Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.

-Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.

-Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.

-Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.

-Да пишеш писма на руско другарче.

-Да идеш на градска баня.

-Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.

-Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.

-Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.

-Да бързаш да се прибереш, защото ще ти "звъннат".

-Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.

-Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.

-Да отключваш с ключа, както ти е на врата.

"На ти две лукчета, че нямам да ти върна."

-Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.

-Да си абониран за Дъга, Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…

-Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.

-Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.

-Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип " голям пипит".

-Да пушиш в самолет.

-Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.

-Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина.

-Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.

-Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.

-Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.

-Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зеленчук" за чушки и домати, до "Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за …

-Да си купуваш плочи с музика.

-Да сменяш ремъка на касетофона.

-Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.

-Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.

-Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.

-Да си дадеш чорапогащника на 'ловим бримки'.

-Да си вариш домашна кола-маска.

-Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.

-Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всяка събота, след 23.30 часа.

-Да скачаш на ластик на улицата пред блока.

-Да участваш в Ленински съботник.

-Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни".

-Да познаваш мириса на "Кореком".

Да цъкаш пред величието на новия Москвич.

-Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.

-Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.

-Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.

-Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.

-Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.

-Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.

-Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.

-Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

-Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.

-Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.

-Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.

-Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.

-Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от СССР. Или за Луноход...

-Да отидеш на истинско изпращане на войник.

-Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.

-Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.

-Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафяви бутилки.

-Да носиш пръстенчета, направени от обвивката на бонбони Лакта.

-Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.

-Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.

-Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.

-Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.

-Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните.

-Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.

-Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното и чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…

-Да си купиш половинка хляб за 15 ст.

-Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.

-Да ядеш луканка по празници.

-Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.

-Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.

-Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.

-Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.

-Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е 'Тук магазините са пълни!', от което майка ти да умре от срам.

-Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.

-Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.

-Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!"

-Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.

-Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
-Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да ги търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.

-Да оставиш колата пред блока с ключа на контакта и пълна с бензин и на сутринта тя си е пак там.

-Да крадем списанието "Жената днес" и да правим фунийки за пушката и да играем на войници а вечерта като се приберем мама чака с точилката че,сме съсипали списанието.

**Някои от нас са видели тези неща и сме живяли това детство,втори само са чували за тях а трети дори нямат представа.**
Via sharebg.org
Когато отсечем и последното дърво, когато отровим и последната капка вода, ще разберем, че парите не стават за ядене!

В почивните дни обожавах  да се завия през глава и да игря да безкрай на тази игра, а мама сто пъти да идва да ме вика да закусвам :smile:


19113-0
Когато отсечем и последното дърво, когато отровим и последната капка вода, ще разберем, че парите не стават за ядене!

Когато отсечем и последното дърво, когато отровим и последната капка вода, ще разберем, че парите не стават за ядене!

Имах много такива списания като малък.Сега ме е яд че ги предадох на вторични...

И аз ги имах също, както и тези:

19140-0
Когато отсечем и последното дърво, когато отровим и последната капка вода, ще разберем, че парите не стават за ядене!

Всичко това го помня  :idea: И трябва да се съглася, че живота ни беше много по-весел и спокоен  :smile:

Скоро се разрових из кашоните със стари книги и за моя и на детето, най-голяма радост намерих 20-30 списания ДЪГА. Дъщеря ми беше очарована... :biggrin: и аз съм на мнение, че моето/нашето детство беше много по-стойностно  :idea:

Нека да си продължа още малко темичката...
Може би най-хубавата част от детството ми беше , че то беше наистина безгрижно. Не си спомням мама и татко някога да са показвали, че са притеснени за мен. По цял ден бяхме по улиците- игри, разходки, лудории. Нямали сме мобилни телефони и от нищо не сме се страхували.  Лятото гостувах на село при баба и леля- ехххх какви времена бяха тогава. Баба работеше в т.нар ТКЗС и всеки ден ме вземаше с нея на работа. Беше пълно с хора и толкова забавно. На обяд спях на походно легло в единия склад и нищо не ме е притеснявало. Вечер ходех на фурната за хляб (по вкусен повече не съм опитвала), беше винаги пресен, топъл и истински. Носех го в къщи с изядено крайче и изяждах още 2 дебели филии намазани с масло и шипков мармалад. Всеки четвъртък в магазинчето носеха шпек салам и кренвирши( които нямат нищо общо със сегашните), а всеки петък зареждаха сладкарницата с негърчета, тригуни, триочки и какви ли още не вкусотии. Селото макар и малко беше пълно с народ и с много деца, имаше училище и детска градина. Като порастнах малко чаках с нетърпение лятната ваканция за да замина пак там. От сутрин до вечер сме били навън. Като огладнеем бягаме набързо в къщи хапваме филийка с лютеница и сирене и пак навън до мръкнало. И никога, никой не се е тревожил за нас.
Сега любимото ми селце е абсолютно обязлюдено. Младите отдавна се изселиха, училището и детската градина не работят от много години..........Сградите се рушат и всеки път като ходя ми се стяга сърцето....от носталгия по едно време, което никога няма да се върне.

Много се надявам и вие да споделите нещо мило от детството си.
Когато отсечем и последното дърво, когато отровим и последната капка вода, ще разберем, че парите не стават за ядене!

Вал4и! Прекрасна тема си подхванало, но и ... доста тъжна :(. Аз съм преживяла същото детство, като теб - летни ваканции изпълнени с бекрайни игри, лудории и разходки без никакво притеснение. Тъжна, понеже не можем да предоставим на нашите деца това безгрижно детство, което изживяхме ние!!!
Кака, всичко знае...

Val4i, минах на носталгична вълна  :smile: Описала си дума по дума моето детство...всичко мина пред очите ми все едно беше вчера...а колко неща се промениха,и колко вода изтече от тогава...и много скъпи до сърцето ми хора вече не са до мен...никога не бих заменила и един миг, изживян тогава! Съжалявам и аз, че моят син няма да преживее същите емоции като мен и като баща си...живеехме в къща,наоколо имаше много деца - и момчета, и момичета - помня колко весело беше, особено през лятото когато стояхме до късни доби и никой не ни се караше, че закъсняваме...всяко семейство си имаше сигнал и като чуеш някой татко да подсвирква - значи време е за вечеря, но това е най - светкавично изядената такава  :biggrin: - и после пак навън...момчетата ни возеха на лагерните си колички, ние пък ги учехме да скачат на ластик и много им се смеехме, защото те по момчешки недодялано се мъчеха да ни угодят, скачайки както могат...и аз съм разлиствала тези "Дъги"...и още са при мен, скътани в килера - просто спомен... книжните кукли, на които сами майсторяхме дрехи...ролковите кънки....тръбите, от които момчетата стреляха с фунийки...играта "на ръбчета"...народната топка...карането на колело из целия квартал докато ти се завие свят..."жумешката"..."гонешката" ...в сърцето си аз още съм дете!  :smile:
О,слабост - твоето име е жена!

Специален поздрав за всички родени през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век


А това спомняте ли си?

19169-0

Мусака, това уокменче много джиджано бе  :P нашите не бяха чак такива розовички  :smile: но също бяха много фешън  :biggrin:
Кака, всичко знае...

ооо пенсиите как сте  :gigi:

По-голямата част от моето детство премина в работа на нивата. Всички деца в моето село работеха от съвсем малкиЛ Аз започнах на три. Брлат ми беше бебе на месеци и някой трябваше да го гледа, докато майка и татко берат тютюн. Аз се занимавах с това и не ми беше приятно, защото исках да играя. Когато брат и заспеше, аз се възползвах от това, че съм свободна и се шмугвах из редовете на нивата. Майка ми ме търсеше с часове и като разбра, че няма да излезе на глава с мен, започна да ме кара да и помагам на нейния ред, като непрекъснато ме хвалеше, с надеждата да ме мотивира да стоя кротка. Това вършеше работа, защото аз наистина започнах да бера тютюн много бързо за възрастта си. Тогава майка ме помоли да бера сама свой ред,... Така започнах да работя на три години.
Но вечер пред къщи играехме над двайсет деца. В махалата бяхме още повече, а в селото имаше над двеста деца.
Беше хубаво...
Но не познавам нещата, които помните вие. Сигурно съм най-голямата пенсия тук за Насето, но аз помня неща, които нито един от вас не помни и мога да ви ги разкажа, а това е безценно. Толкова е безценно, че дори и да изглеждам като връстница на тази фръцла Нефертити,  ::)пак не заменям спомените си за нечии други. :P
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

ооо пенсиите как сте  :gigi:

Млади момко, и ти ще стигнеш до там...все някога  :old:  8)
О,слабост - твоето име е жена!

Но не познавам нещата, които помните вие. Сигурно съм най-голямата пенсия тук за Насето, но аз помня неща, които нито един от вас не помни и мога да ви ги разкажа, а това е безценно. Толкова е безценно, че дори и да изглеждам като връстница на тази фръцла Нефертити,  ::)пак не заменям спомените си за нечии други. :P

Яна, даже настоявам да ги разкажеш...спомените от детството са едни от най - скъпите и запомнящи се, поне за мен  :smile: А и мисля, че всеки от нас е уникален като личност и всичко изживяно има смисъл и е интересно   :smile:
О,слабост - твоето име е жена!

Но не познавам нещата, които помните вие

Е айде сега, сигурен съм че пресилваш нещата. Кое ти се стори непознато

Ето още един приятел от онова време. Познахте ли ги?

19190-0

Ах, това не е ли Гъбарко?  :wub: Явно всички сме били деца долу - горе по едно и също време  ::) Може би с изключение на Насето  :D и Яна  :smile:
О,слабост - твоето име е жена!

Ах, това не е ли Гъбарко?

гъбарко хахахах  :gigi:

Не съм гинеколог, но мога да погледна...

http://www.lapichki.com/Statii/49355495447286.jpg

Е,кажи не прилича ли на него?  :P
О,слабост - твоето име е жена!

А! То имало и Гъбарко  :upset:
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Всъщност това беше Дарко от списание Дъга, ама Гъбарко и аз не го бях виждал...

Сигурно са братя близнаци с Дарко  :P  :D
О,слабост - твоето име е жена!

Ами... В моето детство нямаше море, нито телевизор. Телевизор се появи в едно семейство на нашата улица едва когато станах на седем години и всички деца тичахме натам точно в осем без десет вечерта, за да гледаме "Лека нощ, деца" Леля Софка бдеше да сме си събули обувките и да сме насядали на килима пред телевизора без да цапаме, а ние не възразявахме, защото това за нас беше истинско чудо!
Морето видях едва на 14 годишна възраст, а за първи път ходих до малкия град на 25 км от селото като станах на десет.
В селото имаше само десет книги и аз не ги харесвах много, но ги бях чела по три пъти всичките.
Научих се да чета на 4 години и това беше много интересно, защото моите родители не искаха да ме учат и аз стоях пред нас с вестник Работническо дело в ръка, дебнейки да мине някой, за да го питам как се казва поредната непозната буква.
На пет ми подариха двата тома приказки на Братя Грим и те си останаха мое настолно четиво до сега. Приличат на халваджийски тефтер от четене, но са любимите ми книги, макар отдавна да имам цяла библиотека.
Нас ни учеха как се отглеждат растения и животни и играехме на къмъчета и челик. С челика аз не се справях добре, но като се появи народната топка, положението стана по-леко.  ::)
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Е айде сега, сигурен съм че пресилваш нещата. Кое ти се стори непознато
Ами повечето публикувани картинки нищо не ми говорят.
Ние получавахме вестник "Зорька" и списание "Славейче". Пишехме си с деца от СССР и колекционирахме картички и станиоли от бонбони и шоколади.

Кифлата струваше 10ст., а баничката - 20ст. Имаше един десерт,който се казваше Ракета и аз много го обичах, но него го няма в интернет дори на снимка.

Носехме чавдарски и пионерски връзки и се готвехме като за световно за изпита, с който ни приемаха в тези две организации, а за комсомолската направо не спяхме от притеснение дали ще ни приемат, тъй като изпитът беше много тежък и се искаха сериозни познания по история на ДКМС.
Не ядяхме луканка само по празниците, защото тя си висеше на прътове под стряхата и само да помолехме, татко ни сваляше. Но салам почти не ядяхме, защото той струваше пари, а заплатата на татко не беше голяма. Молех се за пари за кифла или детска закуска, а вместо тях получавах филия с домашна лютеница и парче суджук или парче домашно сирене.
Купено кисело мляко ядях само като вдигна скандал, че не ме обичат, щом не ми купуват, а домашно имахме с тенджери. Дори го консервираха с плътен слой олио отгоре и се запазваше до следващия период на доене.
Не съм осъзнавала колко голяма късметлийка съм да имам всичката тази домашна храна. :-(
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

А ето и още малко спомени  :smile:

19192-0

19192-1

19192-2
О,слабост - твоето име е жена!