СПОМЕНИТЕ НА ЕДИН ФОТОЛЮБИТЕЛ

15

Здравейте на всички.
Отдавна не бях писал, но днес изникна повод и ето ме при вас на сайта. Днес най-накрая реших да разчистя своя гараж. Знаете как е – трупаш, трупаш с годините, докато един ден забелязваш, че колата вече трудно влиза вътре 
Работата спореше, гаража ставаше все по-подреден и чист, докато изведнъж не попаднах на един голям кашон, в който се оказа, че се намира част от моето минало, от моето юношество.
Разбира се работата спря и аз започнах да разглеждам едно по едно нещата вътре. Не ми даде сърце да ги хвърля независимо, че вече никога няма да влязат в употреба.  Накрая реших да ги снимам и да споделя  с вас част от себе си.
Да започваме, ще има 14 снимки и малко мои коментари:

Бях сигурно на 14 години когато започнах да се занимавам с фотография. Все още си спомням своя първи фотоапарат. Ето го и него – ЕТЮД. Абсолютно елементарен фотоапарат. С него да съм изщракал максимум една лента. След това за дълго време беше „Смена 8М”, а последния лентов беше „Зенит ЕТ”.

Другата част от това хоби беше разпечатването на снимките. Спомням си с какво нетърпение се подготвях за поредното проявяване и правене на снимки. Първо трябваше да се съберат поне 2 ленти. После започвах да подготвям детската си стая – да уплътнявам прозорците да не влиза светлина, на бюрото си разполагах цялата необходима техника начело с фотоувеличителя и накрая чаках да се стъмни за да се затворя вътре и процеса  да започне.
Разбира се преди правенето на снимки първо се проявяваше негатива. Това го правех в банята, един, два дена преди основното събитие. Ето в такова специално….бурканче се проявява лентата. Честно казано много наименования съм забравил, за което моля да бъда извинен ако се изразявам не съвсем точно.

На тъмно лентата се вади от нейната касета и се навива на този барабан, който след това се поставя в бурканчето. След като се затвори вътре вече може да се работи на светло. Налива се проявител и започва да се джурка като се върти отгоре…
След това лентата се вади и се чака докато изсъхне

След като имаме негатива и стаята е подготвена за правене на снимки, стигаме до главния играч в целия процес. Фотоувеличителя. Така изглежда преди да бъде сглобен:

Отваряме куфара и …. красота! Частите му са почти непокътнати от времето. Това изделие от СССР е на сигурно 30 години.

Ето го сглобен красавеца

А това е дъската с мерителни скали, която се слага точно под фотоувеличителя, а върху нея се слага фотохартията, на която ще бъде новата снимка.

След като бъде осветена фотохартията се потапя последователно в две ванички. Първата е проявител, а втората е фиксаж. Проявителя – проявява изображението, а фиксажа спира процеса на проявяване. Сигурно сте виждали снимки, които променят цветовете си с годините – ето това е в следствие на лоша фиксация с фиксаж. Разтвора във ваните е с определена температура. Навремето имах специален електронагревател за тази цел и термометър, но те явно са се запилели някъде другаде…

Мокрите снимки ги лепях на ето тази огледална ламарина, която пък е част от чудото на заден план. А чудото всъщност е печка за снимки. Има две такива ламарини, по една от всяка страна. Когато и двете ламарини се запълнят със залепени снимки по тях, те се изправят и закопчават към печката. Даже и сега докато пиша всичко това си спомням миризмата на свежо изпечени снимки…. ех…. времена…

Валяче за плътно прилепяне на снимките към ламарината:

Със закопчани ламарини:

И накрая остава нарязването. Сигурно ви е правило впечатление, че на всички или поне на повечето стари черно-бели снимки има бяла рамка. Точно колко да е дебела тази рамка се определя докато се обрязват снимките, поне аз винаги съм го правил на око. Ето ги и моите две резачки.

Щях да забравя. Също култов елемент от целия процес: червената лампа.



Та така. Чак незнам защо ги оставих. В нашия цифров век вече никой не прави снимки по този начин и то не от вчера, а много отдавна. Не живея в огромно имение, че да няма значение мястото, напротив постоянно няма място и в случая всичко това ми пречи. Но просто сърце не ми дава да ги хвърля. Не и аз, никога. Просто това е част от мен….
Благодаря за вниманието, надявам се да ви е било интересно.

Страхотна темичка си спретнаб Гого  Никога не съм бил фотограф, но имах съученици, които бяха много запалени и са ми разказвали много за това вълшебство. но така, цялостно обурудване досега не бях виждал 

Баща ми навремето също сам си е правил снимките.

Само съм чувал за тези чудесии, но досега не бях виждал апаратурата, която са използвали фотографите години на ред. Много ми хареса темата 

Супер  и аз, не съм виждал на живо фотопроявителна техника, но изглежда много интересно    Гого, покажи ни малко от снимките, които си правил. Ще ни бъде много интересно 

Гледай ти  С това ли се правят снимки  Че то много просто 

Чудесна тема и много мили спомени :) Първите домашни снимки на нашата дъщеря съпругът ми сам правеше от снимането до появата на самите снимки на хартия. Ако не греша, само даваше лентите да промиват в студио, но снимките правеше сам. Веднъж и аз гледах как от промит филм се появяват снимки :)

Страхотна тема! Има много романтика в това да виждаш как се случват нещата ...
А сега всичко е в едното щракване. Друго си е да се насладиш на всеки етап и всичко да ти мине през ръцете!

Благодаря за положителните отзиви, наистина се радвам че ви е харесало  Поне нещо весело в тази малко тъжна тема...

да бе голяма романтика  накрая като осереш нещо и цялата романтика в канала  МЕРСИ

Гледай ти  С това ли се правят снимки  Че то много просто 

Да бе просто. навремето и моето гадже беше много запален фотограф . За съжаление не беше от нещата, които най-много му се отдаваха   . Успеваемостта  при него беше 50:50 

да бе голяма романтика  накрая като осереш нещо и цялата романтика в канала  МЕРСИ

Не става дума за романтика, а за удоволствието да правиш нещо сам, да видиш как от нищото се получава фотография. И тази фотография е изцяло твое творение - от заснемането с фотоапарата до снимката на хартия...
И разбира се винаги може да се осереш, но когато не се осереш, удоволствието от свършената работа е огромно!

Гледай ти  С това ли се правят снимки  Че то много просто 

чак много не е, ама и не е кой знае колко сложно, особено ако има кой да те научи

Наистина спомени  Баща ми е имал точно същата лаборатория за снимки и се е занимавал с истинската страст на фотолюбител  Но сме се появили аз и сестра ми и се е наложило стаичката му за проявяване на снимките да стане кухня...и страстта му отишла в историята 

Баща ми навремето също сам си е правил снимките.

И моят...Спомням си, че се затваря в банята и часове наред се занимаваше с проявяване на снимки.
Сега всичко е просто и скучно...
Браво за темата!

Гледай ти  С това ли се правят снимки  Че то много просто 

чак много не е, ама и не е кой знае колко сложно, особено ако има кой да те научи

Добре де, качи някоя снимка от тавана ... нищо ли не е останало по рафтовете???