Автор Добрила, Амбарица и Хубавец или четири дена в Стара планина!

18
По-хубави от планините, могат да бъдат само планини, които още не си посетил.
/Владимир Висоцки/


20736-0

Здравейте приятели,
Както ви бях обещал, днес ще ви разкажа как и къде прекарах майските празници тази година.
Четири дена походи или три нощувки в хижите: Добрила, Амбарица и Хубавец.
Бях поканен да се присъединя към така наречената група от ТЕЦ-а в Русе. Така се казва, тъй като сърцевината на групата е съставена от хора, които навремето са работили в ТЕЦ Русе и по ония времена цялата група е била съставена само от служители на въпросното предприятие. Емо, Цецо, Любо – привет!  :biggrin: Но в тази тема няма да става дума за личности, а за места. И така нека да започнем, ще има 76 снимки с мои коментари:


Последното ми екскурзионно беше по времето на комунизма и от тогава едни от най-дългите маршрути, които изминавам в ежедневието са походите пеш до Кауфланд  или до центъра на града (живея в краен квартал).
Абсолютен новак съм, затова моля да бъда извинен ако допускам технически, туристически, географски или други грешки.
Ето го и нашия маршрут – отбелязал съм го с червени точки. Половината път до хижа Добрила е с лифт.

20737-0

И така – 01 май, изхода на град Русе по пътя за София. Мъгла. За съжаление  пролетта беше много дъждовна, студена и мъглива. Първи май явно реши да не прави изключение.

20738-0

Тунелите на Велико Търново

20739-0

А това вече е връх Шипка. Спираме за малко хапнем. Часът е около 10.00 – мъглата не мисли да си ходи.

20740-0

Тъй като град Сопот е последният град преди да хванем гората – спираме да си купим по един хляб в ето това старинно магазинче за хранителни стоки.

20741-0

Седалков лифт Шамбала. С колите до тук. Страхотна гледка, планината сякаш подмамва към себе си. Започна да ръми, след това разбрах, че това беше нещо като знак какво ни очаква по-нататък…

20742-0

На поляната до лифта младежи правят сухи тренировки по парапланеризъм. По-късно когато вече бяхме горе видяхме друга група от тях, които вече скачаха надолу. Изглежда доста страшно и привлекателно едновременно.

20743-0

Довиждане Сопот!

20744-0

А това е вече горе на първа станция на лифта. Втора станция се оказа, че е затворена и се пуска много рядко, а по-скоро май въобще не се пуска…

20745-0

Легендите гласят, че лифта е собственост на чеченец, който нарочно е спрял втората станция на лифта и е заградил участък земя на който тренират ислямисти. Да, да, знам че звучи абсурдно, но в България абсурда е нещо като стандарт на живот.
Стигаме пеш до втора станция на лифта:

20746-0

Спряхме за малко да си починем и да пием по една ракия вода и то взе че заваля по-сериозно. Дъжда премина в град и за десетина минути всичко наоколо се покри с бели ледени топчета.

20747-0

По пътя към втора станция срещнахме семейство с малко момиченце, които също бяха тръгнали към хижа Добрила. Признавам си останах абсолютно изненадан като разбрах, че малката е само на годинка и половина.

20748-0

Изчакахме градушката и поехме по пътя към хижата.

20749-0

Ето я и хижата

20750-0

В сравнение със следващите две хижи тази може да се класифицира като 5 звездна. Освен сградата на предишната снимка има още една сграда с малки спални за по двама души. Така че който иска лукс – има лукс, който иска общи спални има и общи спални. Държат я двама или трима мъже или поне аз тях видях. Бяха достатъчно любезни и отзивчиви. Много хубава столова, която по скоро прилича на ресторант, отделна кухня за туристите, две тоалетни, две бани, помещение за сушене на мокри дрехи, което беше окупирано от нас.
Столовата:

20751-0


Обща спалня за 8 човека, около 14 кв. метра и легла на два етажа. Малко, но подредено и удобно.

20753-0


На следващата сутрин закусихме, казахме довиждане на хижарите и тръгнахме под ръмящия дъжд към хижа Амбарица. Пътеките към тази хижа са две: лятна и зимна, като зимната минава през връх Амбарица. След пет минутен спор между водачите в групата, беше взето решение да минем по зимната пътека. На къде без сняг, нали е зимна пътека  :smile:

20755-0

Разбира се по пътя нагоре сняг беше останал само по усойните и сенчести места. Ето снимка след около 1 час изкачване:

20756-0

Истинския сняг дойде на върха, снежната покривка беше около 5-10см. и докато бяхме горе отново заваля сняг. Бях в лека еуфория от снега в планината, тъй като ми е за сефте и за съжаление забравих да снимам самия връх и заслона който е най-горе. Заслона беше супер смешен, даже се чудя как може такова съоръжение да бъде отбелязано на картата. Заслона представлява метална барака повдигната на четири крака без врата и дупка за прозорец, за да си представите размерите на тази барака просто си представете малко-по-голяма кучешка колиба. Размерите от вътре са приблизително 1,4 метра височина (не можеш да стоиш прав), 1,6 метра широчина и дълбочина. Просто голяма кучешка колиба. Явно предназначението на тази барака е най-вече да спасява човешки животи ако някой закъса нощем или по време на буря на върха. Ето снимки малко след „заслона“:

20757-0


В далечината се вижда покрива на хижа Амбарица. 

20759-0

Пристигаме подгизнали почти до кости. Даже фотоапарата глътна малко вода, затова следващите няколко снимки са с такова качество. Ето, това е хижа Амбарица:

20760-0


Хижарката се казва Емилия Гатева - Ема и тя явно ни очакваше, тъй като огромната печка в столовата беше запалена. Ние веднага се заехме да се преобличаме и да сушим мокрите си дрехи.

20762-0

За хижа Амбарица ще разкажа малко по-подробно. Незнам какво точно не е наред с мен, но точно тази хижа остави най-дълбок спомен в мен от цялото екскурзионно. Спомен едновременно тъжен и хубав, грозен и красив, малко носталгичен и оптимистичен. Сега след като са минали няколко дена може би най-доброто сравнение, за което се сещам е България. Хижа Амбарица е умален модел на нашата държава. Славно, пълно с живот и радост минало и тъжно, окаяно и сякаш безперспективно бъдеще. Както светят лъскавите моловете в нашите бедни и мизерни градове с разбити улици и квартали, така и на хижа Амбарица можете да видите контраста:- съвременни фотоволтаични панели, нова, но нескопосано поставена дограма и Wi-Fi (да, безплатен при това) на фона на стари и разбити легла и помещения, в които не е правен ремонт от както е построена хижата.
Фотоволтаици, единственият източник на електричество в хижата. По принцип има силов кабел, но поради някакви спорове за собствеността и кой да го поддържа ток по него няма.

20763-0

Спалнята в която нощувахме. Печката беше запалена преди лягане:

20764-0

На всякъде LED осветление

20765-0