Автор Къде умират старите корабите?

9
21097-0

1. В бангладешкия град Читагонг се утилизират почти 50% от всички кораби в света изписани за скрап. Местните брегове отдавна са се превърнали в истинско сметище, а някога белоснежния пясък е "еволюирал" в тъмна смес благодарение на изтичащия мазут. С една дума тук на никой не му пука за никакви екологични норми. Разгледайте темата и ще се убедите сами.
19 снимки в продължението:
 
Бжжж бжжжж бззз...

2. След Втората световна война корабостроенето преживява огромен бум, голямо количество метални кораби беше построено по целия свят. Обаче скоро изникна въпроса за утилизацията на корабите, които са отработили своя ресурс. Икономически най-изгодно се оказа корабите да се режат на скрап в бедните и развиващи се страни, където десетки хиляди нископлатени работници се справят с тази задача в пъти по-евтино, отколкото в Европа.

21098-0
Бжжж бжжжж бззз...

3. Освен това в Европа не малка роля изиграват и такива фактори, като строгите изисквания за охрана на труда и окръжаващата среда, скъпите застраховки и т.н. Всичко това направи така, че рязането за скрап на кораби в Европа е икономически неизгодно. Тук тази дейност е ограничена, основно изключения се правят при утилизация на военни кораби.

21099-0
Бжжж бжжжж бззз...

4. Утилизацията на стари кораби в развитите страни в момента е страшно скъпо удоволствие поради още причина: цените за утилизация на токсичните вещества от корабите. Това са вещества като: азбест, олово, живак и др. Стойността за утилизация на тези опасни химикали понякога може да надвиши стойността на металните отпадъци.

21100-0
Бжжж бжжжж бззз...

5. Центъра за утилизация на кораби в Читагонг започва своята история от 1960 година, когато след буря на пясъчния бряг е изхвърлен гръцкия кораб MD-Alpine. Пет години по-късно, след няколко неуспешни опита кораба да се върне в морето той бива изоставен. Тогава местните жители започват да го разглобяват и да го предават за скрап.

21101-0
Бжжж бжжжж бззз...

6. В средата на 90-те години в Читагонг се развива мащабен център за разглобяване на кораби. Причина за това е също така факта, че в Бангладеш цената на старото желязо е по-висока по сравнение с всяка друга държава.

21102-0
Бжжж бжжжж бззз...

7. Обаче условията на труд при рязането на корабите са ужасни. Тук всяка седмица заради нарушения в техниката за безопасност е загивал по един работник. Без притеснения се е използвал и детски труд.

21103-0
Бжжж бжжжж бззз...

8. В края на краищата, Върховния съд на Бангладеш налага минимални стандарти за безопасност и забранява всички видове дейност, които не отговарят на тези условия.

21104-0
Бжжж бжжжж бззз...

9. В следствие на това броя на работните места намалява, стойността на извършваните работи нараства и работата по утилизация на кораби в Читагонг започна да намалява.

21105-0
Бжжж бжжжж бззз...

Бжжж бжжжж бззз...

Бжжж бжжжж бззз...

Бжжж бжжжж бззз...

Бжжж бжжжж бззз...

Бжжж бжжжж бззз...

Бжжж бжжжж бззз...

Бжжж бжжжж бззз...

Бжжж бжжжж бззз...

Бжжж бжжжж бззз...

Бжжж бжжжж бззз...

Бжжж бжжжж бззз...

Златна мина за нашите роми  :biggrin: шегичка - стресирах се от вида на обезкостените кораби. не знам дали си представяте мащаба на работата, която отхвърлят тези човечета  :( но който не е виждал как се строи кораб едва ли ще си го представи  :dont:

Сигурно е много тъжно да унищожиш кораб? Аз знам колко история има във всеки един от тях.. Поне тези, на които аз самата съм била, имаха дълга история. Единият е вече нарязан на скраб и аз много съжалявам за него - беше красив кораб с интересна история. Не виждам нито едно весело изражение по лицата ан хората, които се занимават с рязане на кораби. Сигурно е тъжно... :faceoff:
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Много силна тема  :up: Не съм си представял никога, че корабите умират по този толкова тъжен и грозен начин  :( Яна, да не би да си работила на кораб? разкажи нещо?!

Яна, да не би да си работила на кораб? разкажи нещо?!
Ще се възползвам от въпроса ти, за да споделя моя опит с "погребението на кораби"!Работил съм като готвач,на няколко гръцки кораба!При един рейс, натоварихме зърно и заповедта беше да плаваме за Амстердам(корабът беше абсолютно корито и обикновенно избягвахме  европейски пристанища.Зърно,обикновенно карахме в Судан...но)!Един час след като застанахме на рейд,корабът беше "арестуван, за това, че не отговаря на някакви норми! Нас ни настаниха в пансион,товарът беше разтоварен, а кораба, директно беше изпратен в Пакистан(не знам,защо точно там),за скрап!По-късно научих,че това е било умишлен ход на собственика-грък!Вероятно, така му е било най-изгодно!Абе, на богатите не можеш да им "хванеш спатиите"!Това от мен,по темата!
Таралежът е птица упорита...не го ли ритнеш, не излита!

Ей, Марсиано! Радвам се, че и ти си моряк!
Аз работих две години на кипърски кораб в безмитния магазин. Неволята ме изпрати там, както всички останали и там се запознах с най-добрите си приятели.
И двата кораба, на които съм работила, бяха много стари и със сигурност са вече нарязани на скраб. Първият беше предназначен за пъсъжерски кораб още с построяването си, но вторият беше бивш ферибот, преустроен за туристически цели. И двата ми сезона на кораб бяха белязани с по едно сериозно и опасно преживяване. Първата година попаднахме в буря в открито мора на път от Египет към Украйна и три дни бяхме килнати под опасен ъгъл по някаква причина. После, като станах мениджър втората година, работих с офицери от стария кораб и те ми казаха, че при тази буря ни е оставало да се наклоним само още с 4 градуса и сме щели да потънем.
Втората година, при приближаването ни към едно от пристанищата за акостиране, офицерът, коъто е извършвал манервата, ударил кораба в дока, вратата на входния хангар се повреди и се отвори дупка в дъното на кораба( казах вече, че това е било ферибот преди да стане пасажерски кораб, нали?) Като мениджър имах статут на корабен офицер и бях натоваряна заедно с останалите офицери да пазя в тайна тази информация от останалия екипаж и пасажерите. Мястото на пробива беше запушено с познайте какво? - покривки за маса и чаршафи!! , отпред, пред дупката, бяха поставени паравани и ние , посветените в тази мистерия, стояхме на пост пред параваните и не пускахме никого да приближи, за да види. Така пътувахме цялата следваща седмица в открито море - с дупка на дъното, запушена само с парцали.
Не вярвах, че ми се случва - честно, но беше точно така!
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Правя грешки, но съм грамотна, не  се притеснявайте. Просто не виждам добре напоследък! :old:
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Мястото на пробива беше запушено с познайте какво? - покривки за маса и чаршафи!!

Яна, това истина ли е??? Не мога да го повярвам  :blink: и как са остискали тези чаршафи да не почне да се пълни кораба!!! Не ти е бил скучен живота - определено  :P

Мястото на пробива беше запушено с познайте какво? - покривки за маса и чаршафи!!

Яна, това истина ли е??? Не мога да го повярвам  :blink: и как са остискали тези чаршафи да не почне да се пълни кораба!!! Не ти е бил скучен живота - определено  :P
И аз това се питах и още се питам, Борис. Корабът стигна до Лимасол, но пътува така три дни и никой от останалите нищо не подозираше. Аз стигнах до извода, че при авария в открито море винаги се ползват подръчни материали за ремонт на плавателните съдове, тъй като всяко пристанище има убийствени цени за всичко, което се отнася до чужди кораби. Имаше и още един случай първата година, когато кораб на компанията Коста удари при маневра нашия кораб и почти разруши библиотеката на последния дек. Това е най-отгоре. Запушиха прозорците с подръчни дъски и шперплат и така се прибрахме. Но не се изненадвам вече, че е така. Установих за себе си, че най-сложните проблеми не са намерили през вековете решения, по-различни от тези в древността. И в живота е така, но го осъзнаваме късно. Нови решения няма. Само си усложняваме живота да ги търсим. 8)
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Яна, определено не си живяла скучен живот  :biggrin: А сега по-спокойна (скучна)  работа ли имаш :P

Яна, определено не си живяла скучен живот  :biggrin: А сега по-спокойна (скучна)  работа ли имаш :P
Къде ти!! :faceoff:
Е, работата ми определено е скучна, но виж - животът ми....!!!
Да го кажа по-...меко: Моля се да премина по-бързо през сегашния етап.

Това е като състезание по екстремни спортове - животът ти виси на въже, закрепено на пукната скала, а ти си мислиш как да си подобриш времето! :idea:
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.