0 годиниБащата:
- Виж я само, колко е красива! Все още ми е трудно да повярвам, че това сладко дребосъче е МОЕ! Погледни очите й, виж челото - абсолютно същите са, като моите...
Дъщерята:
- Кой ли е този, който и за миг не отделя погледа си от мен? Вероятно това е баща ми...
~ . ~ . ~
5 годиниБащата:
- Малката ми принцеса, красавицата на татко! Кажи миличка, какво искаш да ти купя днес?...
Дъщерята:
- Най-много от всички на света обичам моя татко! Но защо татко спи до мама? Аз искам да ме гушка мен и да не обича никой друг...
~ . ~ . ~
10 годиниБащата:
- Колкото расте, все по-палава става. Не разбирам, на кого се е метнало това момиче?!...
Дъщерята:
- Аз съм влюбена в моя татко! Той е най-прекрасния на света. Затова като порастна, ще се омъжа за някой като него... Дали татко ще увеличи джобните ми този месец?...
~ . ~ . ~
15 годиниБащата:
- Колко бързо порастна това дете... От ден на ден все по-късно започна да се прибира вечер. Ако продължава така, накрая ще си навлече някоя неприятност. Явно ще се наложи да си поговоря по-строго с нея...
Дъщерята:
- Оф, заради татко не мога да прекарвам достатъчно дълго време с приятелите си! Мразя да ми налага тези правила! Кога най-после и аз ще стана свободна?!...
~ . ~ . ~
20 годиниБащата:
- Това момиче вече никак не ме слуша. Все повече се отдалечаваме един от друг. А откакто започна сама да си изкарва парите, сякаш изобщо няма нужда от мен. Не помня от кога не сме си приказвали така сладко, като едно време. Пък и вкъщи само мъже звънят да я търсят... май скоро ще я загубя...
Дъщерята:
- Татко много се е променил! Засяга се от всяка дума, която му кажа. И въобще не ме разбира вече. Дори за дрехите, с които се обличам, иска да ми се меси. А какви ги наприказва снощи само за късата ми пола... Мисля, че ще е най-добре да се изнеса и да си устроя сама живота. Омръзна ми да ме третира като дете...
~ . ~ . ~
25 годиниБащата:
- Знаех си, че един ден това ще се случи, а въпреки това ми е толкова трудно да го приема. Да, ето, че вече се омъжва! Ние и без това напоследък не бяхме така близки, както преди. А сега се появи и съпругът й. Моята малка Принцеса вече ме напуска...
Дъщерята:
- Защо трябва дори и днес да гледа с този мрачен и измъчен поглед?! Не може ли поне мъничко да се усмихне? Зная, че той така и не успя да приеме моя избор. Затова сега се държи по този начин. И всичко това, само защото не се вписва в представите му за зет. Но пък какво толкова, нали все пак няма той да живее с мъжа ми?!...
~ . ~ . ~
30 годиниБащата:
- Толкова рядко се виждаме вече... А колко хубаво би било, ако се срещахме по-често... А и внуците също ми липсват. Но от ходене по срещи и събирания с приятели, на тях не им остава време за мен...
Дъщерята:
- Напоследък май доста пренебрегвам татко... Гласът му по телефона ми се стори някак тъжен. Добре ще е да му направим една изненада и да му отидем на гости през уикенда...
~ . ~ . ~
40 годиниБащата:
- Тя смята, че не съм на нужното интелектуално ниво. Според нея вече имам остаряло мислене. А преди години, когато беше малка, все аз й помагах за уроците. За всики задачи и проблеми, които не успяваше да реши сама, идваше и питаше мен. А сега не ме харесва... Повече никога няма да влизам в политически спор с нея...
Дъщерята:
- С времето татко започва да се държи все по-детински. Непрекъснато се оплаква от нещо. Вярно, че в последно време имаше доста здравословни проблеми, но... Ами ако се случи нещо с него?! Аз така и никога не успях да бъда дъщерята, която той искаше и очакваше да има...
~ . ~ . ~
45 годиниБащата:
- Чудесно е, че дъщеря ми има такова щастливо и пълно с обич семейство! Ще съм спокоен за нея и няма да си отида с отворени очи от този свят. Тя успя да постигне всичко в този живот със собствени сили. Гордея се с нея!...
Дъщерята:
- Много се притеснявам за татко. Напоследък не си пие лекарствата редовно... А аз не съм готова да го загубя... Господи, не ми го отнемай, моля те!
~ . ~ . ~
50 годиниБащата:
- Бъди щастлива, момичето ми!...
Дъщерята:
- Нееее! Татко, не си отивай, моля те!...
Аз сега как ще живея без теб?! На кого ще разчитам, до кого ще се допитвам, кой ще ми помага в трудните моменти...?
Обичам те, татко! Дано да си щастлив там, където отиде! Но моля те, където и да се намираш вече, винаги ми показвай, че сърцето ти е с мен и че продължаваш да ме обичаш!... Не зная как, просто ми давай някакъв знак... Знай, че много ще ми липсваш, татко! И винаги ще те търся!...
~ . ~ . ~
55 годиниЖената:
- Откакто си замина, като че ли те разбирам по-добре, татко. Иска ми се, да не ти бях причинявала толкова тревоги и страдание... Но зная, че не мога да върна времето назад и да поправя миналото. И ако все пак, някъде там, където си ти сега, ме чуваш и виждаш, искам да знаеш, че искрено се разкайвам и съжалявам много за всеки миг на тъга, който съм ти причинила... Обичам те, татко!!!
~ . ~ . ~
Автор - K. Balca
Превод на български - Melisa