Автор Истинско щастие

7
Историята на една московчанка, която е родила 16 деца.
Никой не е очаквал от Марина, че към 46 –тата си годишнина тя ще бъде майка на 16 деца. Никой – включително нея самата и мъжа и.

7 снимки и самата история. Превод: Banshee via internet

21630-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Живот не по учебник

Марина Соловей–московчанка трето поколение, внучка на професор по чиито учебници в МГУ (московски държавен университет-бел.прев.) изучават математика. Днес тя живее на село, макар че е израснала на на брега на Москва-река, откъдето се открива прекрасна гледка към Кремъл.

21631-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

С бъдещия си мъж Марина се запознава когато и двамата са на по 16 години: «Игор не ми направи голямо впечатление – момче от ПТУ (професионално-техническо училище – бел.прев.), докато аз в същото време се подготвях за влизане в института. Той сякаш разбра това и сам се оттегли.Отново се появи след армията. Аз вече бях омъжена и чаках второ дете. Отношенията с мъжа ми обаче не бяха добри, и скоро ние се разделихме. Игор беше до мен – седеше с по-големия син Антон, докато аз ходех в института и на курсове, мъкнеше вместо мен чантите от магазина. При това нищо не искаше в замяна. А след това настъпи момент-това беше неговия рожден ден, - когато Игор дойде при нас вкъщи, и ние с него повече никога не се разделихме». Двойка не е правила сватба, Марина облича белоснежна рокля на венчавката, бидейки майка вече на 9 деца: «През 1999 година ние решихме да влезем в новото хилядолетие със сключен законен брак пред Бог». «След венчавката настъпиха удивителни времена – всичко се подреждаше в наша полза. Потвърди се поговорката: «Бог дава деца, ще даде и за децата, - казва Марина. –Докато имахме 5 деца, ние живяхме в една стая в комунална квартира, която наследих от моята баба. След това на нас ни дадоха апартамент, а след раждането на десетото дете нашето семейство стана първото в Москва, на което властите дадоха цял етаж в жилищен блок – 4 апартамента, общо 8 стаи».

21632-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

На село!

За преместване на село Марина започва да си мисли още през 90-те години, когато в продължение на една седмица семейството с пет деца е принудено да се храни само с каша от грис  приготвена с вода. Марина разбира, че ако има собствено малко стопанство на тях ще им е по-лесно. Обаче Игор узрява за това чак след 10 години. През 2005 година на семейството дават участък земя на 150 км. от Москва. «Отначало живяхме в битовка и в палатки. Веднага след като вдигнахме къщата се роди четиринадесетото ни дете - Альона. Бог ми даваше леки раждания. Затова повечето деца родих вкъщи, Игор помагаше, - разказва Марина. –С всяко следващо дете аз откривах за себе си нов вкус на майчинството. Особено силно разбрах, какво удоволствие е да бъдеш майка след раждането на дванадесетото. Всеки път с появата на нов член на семейството атмосферата в дома се преобразяваше. Новороденото човече ставаше център на вниманието в голямото семейство. Всеки иска да покаже своята загриженост – такова щастие е да държиш малкото пеленаче в ръцете си».

21633-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

През всички тези години семейството се справяше без помощта на бавачки и баби. Марина, естествено не ходеше на работа, Игор работеше в завод, но след това започна да се занимава с ремонт на електроника заради по-гъвкавия работен график. Когато семейството се премества да живее на село, негова работа става изграждане на стопанството. Отделна история е от къде идват парите за построяване на къща и баня. Ето една от тях: бизнесмен обявява награда за информация свързана с мошеници, от които е пострадал. Милицията много бързо намира и арестува престъпниците. Следователите обаче отказват да вземат наградата и предлагат тя да бъде дадена на многодетното семейство. Така бизнесмена се запознава със семейство Соловей. Друг случай: благотворителен фонд обявява конкурс с награден фонд 1 милион рубли (около 45 000 лв.- бел. прев.), които ще бъдат връчени на семейство, което има десет деца, родени по време на един брак. Соловей печелят този конкурс и с тези пари построяват още една къща. Марина показва албума, който тя подготвя за конкурса заедно с по-големите си деца. Десетки страници, на които усмивките на децата греят като слънчеви зайчета, - семейството посреща Нова година, Коледа, празнува рождени дни, които тук се случват всеки месец. Кратък разказ за всяко от шестнадесетте деца – започвайки от най-големия, 26 годишния Антон, завършвайки с най-малкия, 2 годишния Матвей, който седи на коленете на майка си. Редом се суетят средните дъщери. Едни редят масата с чаши за чай, другите посрещат местния Охболи (доктор от приказките - бел. прев.) – Ветеринаря  Александър. Той идва да направи планови имунизации на двете кучета и петте котки и да погледне новородените прасенца. Още в стопанството има крава и две теленца.

21634-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Всички ученици в семейството са на домашно обучение. Учителя е един – Марина, не напразно е завършила педагогика. Всяка година в училище в Москва децата преминават изпити за следващ клас на обучение. Повтарящи един и същ клас няма. А двама от мамините ученици в момента вече са студенти в колеж.

21635-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Да преживеем бедата

Докато пътувах към Марина, аз вече знаех, че преди една година в семейството се случва нещастие – неочаквано умира Игор. Със сълзи на очите тя ми разказа подробности: «Игор чистеше сняг. Звънна на мобилния за да ми каже, че скоро ще приключи. А след две минути получава сърдечен пристъп – моментална смърт. Моя приятелка, благодарение на която ние с Игор се запознахме, казваше: «Ти за него си като икона. Той се молеше на теб». А сега аз гледам на неговата снимка и се моля. Аз съм сигурна, че той е в рая. По-големите деца казват, че не са свикнали да ни възприемат отделно, като различни хора, ние за тях винаги сме били като едно цяло.Не е лесно да се смиря със смъртта на Игор, но аз разбирам, че такава е била волята Божия».
В това семейство всички деца са кръстени.Последните четири бяха кръстени вече след смъртта на Игор. «Недалеч от нас има дървена църква от XVII век, построена без нито един гвоздей. По време на съветската власт тя беше разглобена и раздадена за дърва на хората. А хората се събрали, изкачили се на върха и отново направили храм. Удивителна история, нали?» - казва Марина.
Живота винаги ти дава избор: можеш нещо да изгориш, а можеш и да построиш. Марина продължава да играе ролята на главен архитект в уникалното семейството, в което вече има и 5 внука. Дъщерите с децата и мъжете живеят на същия онзи шести етаж в квартал Митино, който навремето беше даден на семейство Соловей. През почивните дни идват на село да помагат. «Горчив парадокс – умирайки, Игор ни обезпечи. За загуба на родител, на всяко от децата на възраст под 18 години аз сега получавам пособия, - казва Марина. –Ние никога до сега не сме имали такива доходи. Не е ли по-добре на обратно – да се стараят да помагат на многодетни родители, докато и двамата са живи?»

Днес в главата на Марина зрее проект за семеен бизнес – да вземат още един парцел земя, да построят няколко къщички, където гражданите да могат да си почиват от бесния ритъм на града. А за тези които се замислят за голямо семейство, Марина е готова да предаде своя опит: «Нека това да бъдат курсове по съзнателно родителство. Хората ще видят, че да имаш голямо семейство не е страшно. И може би тогава заложеното в тях от Бога и природата чувство ще се събуди. И те ще разберат, къде наистина е истинското щастие».

21636-0

КРАЙ!
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

... изпитах странни чувства - радост, тъга, блговещение, състрадание, преклонение, просвещение ...

Банши, благодаря ти за тази статия! :agree:
Когато Бог даде дете, дава и всичко за неговото отглеждане. Аз вярвам в това от години и моят живот го потвърди напълно. Отгледах двама сина и седем години гледах парализирания си баща, като през всичкото време бях безработна и не получавах никакви помощи от държавата. Тази история е много вдъхновяващ пример за всички, които чакат да имат пари, за да родят дете.
Никой не е останал нероден, неоженен и непогребан, поради липса на пари! Повярвайте ми - това е така.
Браво за темата! :bravo:
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

децата са най-важното в живота  :bravo:

Тази история е много вдъхновяващ пример за всички, които чакат да имат пари, за да родят дете.

Яна, много точно го каза  :up: има много семейства (особено в нашето консуматорско съвремие) за които средствата при създаване и отглеждане на деца е основен фактор. А това е явно доказателство, че това въобще не е така.

Тази история е много вдъхновяващ пример за всички, които чакат да имат пари, за да родят дете.

Яна, много точно го каза  :up: има много семейства (особено в нашето консуматорско съвремие) за които средствата при създаване и отглеждане на деца е основен фактор. А това е явно доказателство, че това въобще не е така.

Мозък, благодаря ти! :agree:
Имам личен опит в това отношение и ние с моите синове сме живото доказателство за верността на тази сентенция. 25 години живях в един областен град в Североизточна България и там през цялото време бях безработна и на свободен наем. Работех какво ли не без договор, временно, на процент, на хонорар... и така се изхранвахме.  :vilka:
Имах двама сина ученици и гледах парализирания си баща седем години.
Лягали са си гладни само веднъж, но в шест сутринта съседката звънна на вратата с тава топли питки, защото сънувала починалата си майка и тя и казала, че е гладна. Жената решила да изпържи питки и да подаде за Бог да прости на моите деца.
Когато татко почина, нямах никакви пари, но се намериха пари за да го изпратя подобаващо.
Никой не е останал нероден, неоженен и непогребан, поради липса на пари!
Всичко в този живот следва нашите решения. направим ли крачка и сякаш цялата Вселена се втурва да ни помогне да осъществим цялото пътуване. :idea:
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Янчи! възхищавам се на борбения ти дух  :bravo: :up: имам чувството, че можеш да напишеш най-малкото повест за това, което си преживяла!!!
Кака, всичко знае...

Янчи! възхищавам се на борбения ти дух  :bravo: :up: имам чувството, че можеш да напишеш най-малкото повест за това, което си преживяла!!!
Мога, Кака! ::)
Мога и роман в пет части да напиша, а ако е филм - ще е сериал, дълъг колкото "Дързост и красота". Но защо да увеличавам сапунките с още една? 8)
Животът на всички ни е пълен с интересни преживявания. Някои шампиони като мен се състезават във висшата лига по екстремни моменти, а други са избрали по-леки спортове.
Няма нищо за описване - просто живот. :P
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

 

post Малкото дърво на маймунките - 14,00 лв
thumbКой ще бутне най-малко маймунки!
post Baby Dove Head to Toe Wash Rich Moisture - 6,40 лв
thumbБебешки душ гел за нормална до суха кожа от серията "Baby Dove"
post Dove Nourishing Oil Care Regenerating Mask - 9,13 лв
thumbВъзстановяваща маска за суха коса от серията "Nourishing Oil Care"
post Dove Intensive Repair Deep Treatment Mask - 9,13 лв
thumbМаска за изтощена коса и цъфтящи краища от серията "Intense Repair"
post Dove Colour Care Conditioner - 7,14 лв
thumbБалсам за боядисана коса от серията "Colour Care"
post Dove Nourishing Oil Care Conditioner - 7,14 лв
thumbПодхранващ балсам за суха коса от серията "Nourishing Oil Care"
post Dove Intense Repair Conditioner - 7,14 лв
thumbБалсам за изтощена коса и цъфтящи краища от серията "Intense Repair"