Интересен поглед към събитията в България през последните няколко седмици от един руски журналист. Препоръчвам за прочитане. Понякога погледа отстрани е по-точен и тази статия според мен напълно отговаря на това описание.
Източник
Европейският съюз редовно се бърка във вътрешната политика на държавите влизащи в него, за да прокарва исканите от Брюксел политически решения. Стигало се е даже до смяна на министър-председатели: на пика на дълговата криза в края на 2011 година Брюксел директно беше замесен в подаването на оставките на неугодния Папандреу в Гърция и на Берлускони в Италия. Но тогава това можеше да се оправдае заради извънредните обстоятелства, общата икономическа опасност и необходимостта бързо да се спасява еврозоната, с която са обвързани всички.
Сега сякаш няма никаква непосредствена заплаха за оживяването на Европейският Съюз, но пък има политическо решение, с изпълнението на което не трябва да се протака. В Брюксел са решили да спрат проекта за газопровод «Южен поток», за да накажат Русия заради събитията в Украйна. А ако правителствата на някои страни се съпротивляват на това решение, то те могат да бъдат заменени на други, които ще бъдат по-сговорчиви. Именно това сега се случва в България сега.
Антикиевската веригаВ случая с «Южен поток» на ЕС не му е лесно, защото нито една от европейските държави, които участват в този проект, не проявява ни най-малко желание да се откаже от новия газопровод. Общо ключовите държави са четири: България, Сърбия, Унгария и Австрия. Също така има планове да се построят разклонения към Гърция, Македония, Босна, Хърватия и Словения, но това вече са второстепенни участници, проекта може и без тях. Но без една от първите четири държави строителството на «Южен поток» ще бъде безсмислено.
По идея най-дисциплинирани в този списък трябва да са австрийците. Високоразвита страна, винаги е била част от запада, влиза в ЕС още през 90-те години – от кого още да се очаква по-голяма солидарност към събитията в Украйна, ако не от тях. Но в този газов въпрос Австрия се показа като съвършен егоист и до сега продължава да се прави, че нищо особено не е станало. В края на април, когато Русия вече присъедини Крим, а ЕС въведе поредната порция санкции, австрийския газов концерн OMV спокойно подписа с «Газпром» договор за строителството на «Южен поток». То трябва да започне вече през следващата година, а за 2017 година са предвидени първите доставки на газ.
Даже сега, когато Еврокомисията директно заяви, че «Южен поток» трябва да бъде спрян, докато не бъдат отстранени всички разминавания със законодателството на ЕС и докато не бъде решена украинската криза, австрийците продължават да работят над проекта. Те разбира се не казват на Брюксел открито да си гледа работата, но ръководството на OMV, и канцлера Фейман продължават да твърдят, че всички трудности могат да бъдат преодолени, че критиката ще бъде взета под внимание, че може да се договорим, убедим и в края на краищата реализираме този важен за Австрия и целия ЕС проект.
Следваща е Унгария, но там няма никакъв смисъл даже да се пробва. Унгарският премиер Орбан отдавна безнадеждно е развалил своите взаимоотношения с Брюксел, и да му се окаже някакъв натиск е много трудно. Освен това за своето участие в «Южен поток» Унгария е получила от Русия и кредит на стойност 10 милиарда евро за строителство на нова АЕЦ, така че евентуален отказ от газопровода може да донесе сериозни загуби на унгарците. Затова Унгария, независимо от Крим, санкциите и Донбас, сега води преговори с Русия не за спиране, а на обратно – за ускоряване строителството на «Южен поток» на своята територия.
Да се склони Сърбия към антируски решения е почти нереално. Освен това Сърбия не е част от ЕС. Там засега не мислят да спират подготвителните работи преди строителството, което трябва да започне през следващата година. По думите на сръбския енергиен министър, «Южен поток» за Сърбия е много важен, затова те ще се откажат от този проект, само ако се откаже целия ЕС, - да се строи отделно парче в Сърбия е безсмислено.
Рускоенергетически синусоидиОстана само България, и именно нея избра Брюксел за най-слабо звено, отстранявайки което може да се спре цялата верига. България подхожда идеално за тази цел, защото, първо, географски е разположена така, че без нея да се строи каквото и да било няма смисъл, колкото и да се стараят всички останали. И второ, в цяла Европа едва ли ще се намери друга страна, която да е по-променлива в своята енергийна политика от България.
Москва има изградени (неизвестно по какъв начин) прекрасни отношения с българските социалисти – преки наследници на българската комунистическа партия. Но отношенията с българските десни са отвратителни. Затова през последните десет години българската енергетика живее в някаква маниакално-депресивна психоза. Когато на власт са социалистите, българите щедро подписват на пачки договори за енергийно сътрудничество с Русия. Когато на тяхно място идват десни, на обратно, - всички договори се развалят, не обръщайки внимание на неустойки, компенсации и съдебни искове.
До «Южен поток» такова люлеене имаше с нефтопровода Бургас – Александруполис, чиито договор социалистите подписваха, а десните разваляха. Същото стана и със строителството на АЕЦ «Белене»: социалистите на власт – кипи подготовка, десните на власт – всичко се замразява. И така до 2012 година, когато десния премиер Бойко Борисов окончателно развали договора с Атомстройекспорт, макар че към този момент България вече беше успяла да вложи в тази АЕЦ почти 3 милиарда евро.
В случая със спирането на «Южен поток» Брюксел няма късмет, защото на него му се паднаха социалистите. Така се случи, че заради лъкатушенето в енергийната политика на България рязко подскочиха цените на електроенергията, и в началото на миналата година дясното правителство на Бойко Борисов беше принудено да подаде оставка заради масовите протести нестихващи в продължение на няколко месеца.
Сменилите Борисов социалисти веднага подписаха с Москва всичко, което трябваше, и вече започнаха строителството на своята част от «Южен поток», не обръщайки внимание на критиката от Брюксел. В началото на декември миналата година Еврокомисията намекна на българите, че трябва да почакат малко с този проект, защото неговите условия не отговарят напълно на европейското законодателство – не дават необходимата свобода за участие на компании от трети страни. След това, през април, Европейският парламент прие резолюция с призив за отказ от «Южен поток», защото Русия използва газта като енергийно оръжие. Тогава българското правителство възможно най-нагло отговори, че тогава вие спрете газта в «Северен поток», а «Южен» оставете на нас.
Заплахи, пари, измениНакрая, в края на май самия председател на Еврокомисията Барозу директно поиска от България веднага да спре всичко, тъй като Брюксел започва разследване на търга за строителството на българският участък от «Южен поток» – еврокомисарите имат съмнения, че не всичко по този търг е било честно и прозрачно. Търга беше спечелен съвместно от българската «Газпроект Юг» и «Стройтрансгаз» на европейския гражданин Генадий Тимченко.
Но българите продължаваха да упорстват: разследвайте каквото искате, ние няма какво да крием и работата по «Южен поток» няма да я спираме. След такъв отговор Европейският съюз предприе крайни мерки: на 3 юни Брюксел замрази субсидиите за регионално развитие, които се полагаха на България от общия бюджет на ЕС. Формално причината беше, че брюкселските одитори са открили съмнителни операции по тези субсидии през изминалите години. По принцип такива неща са се случвали с България и преди, но този път е доста странно, тъй като почти до ден съвпаднаха с изострянето на конфликта заради «Южен поток».
И пак няма резултат. Българското правителство продължава да твърди, че всички противоречия могат да бъдат изгладени, че критиката ще бъде взета предвид, и че газопровода трябва да бъде построен, все едно че те са Австрия. Но не, България не е Австрия, с нея никой в ЕС няма да говори като с равен, и Брюксел бързо намира начин как да постави непокорната държава на място. Младшият и традиционен партньор на социалистите от управляващата коалиция, «Движение за права и свободи», представляващо турското малцинство, на 5 юни изведнъж реши, че така не трябва да се спори с Брюксел. Те с такава политика не са съгласни и искат предсрочни избори. И така най-вероятно и ще стане, защото сами социалистите нямат мнозинство в парламента и те няма да могат да съхранят своето управление.
Предишните предсрочни избори в България бяха само преди една година, през пролетта на 2013 година, но българското общество е доста променливо в своите симпатии. За 25 години изминали от разпадането на социалистическия лагер, те нито веднъж не са оставили на власт една и съща партия за два поредни мандата. При всеки нови избори – нова власт. На изминалите преди две седмици избори за Европейски парламент те пак гласуваха за дясната партия на Бойко Борисов, която само преди една година беше свалена след масови протести. Затова ако има предсрочни избори най-вероятно той ще бъде победител. След това първата работа на Борисов ще бъде разваляне на договора с Русия за «Южен поток», защото това са целите в неговата предизборна програма, дружба със САЩ и въобще цялата логика на българската история. А пък Европейският съюз нагледно ще демонстрира на останалите лидери в Източна Европа, какво може да им се случи, ако те си помислят да водят самостоятелна, несъгласувана с Брюксел политика.
