Притча за заповедите и въпросите

7

Един ден вълкът вървял бодро по пътеката в гората и отивал да търси сенчесто място, за да се наслади на следобедната си дрямка. Не щеш ли, на един пън край пътеката, видял мечката, която горко плачела и се вайкала.
- Защо плачеш, Мецо? - попитал вълкът и приседнал до нея, изпълнен с искрено любопитство.
- Ох, Вълчо, не питай! Имам много страшен проблем. Иди на поляната зад дърветата и ще разбереш.
Отишъл вълкът на поляната и гледа - Ламята седи там с един списък пред себе си и нещо умува.
- Ооо, Вълчо, здравей! - казала Ламята. - Точно ти ми трябваш. Исках да ти кажа, че утре, в десет часа трябва да се явиш тук, на това място, за да те изям. Това е заповед! Имаш ли въпроси?
-Нннямам. - казал Вълкът, но много се уплашил и разтревожен, седнал до мечката. Заплакал и се заокайвал, защото утре ще мре и нищо не може да направи.
В това време, по пътеката се задала лисицата. Видяла тя, че мечката и вълкът реват и думата си не могат да кажат и попитала:
- Защо ревете, приятели? Какво зло ви се е случило?
- Не питай, Лиске, а иди на поляната зад дърветата. Там ще разбереш защо плачем.
Учудила се лисицата, но отишла на поляната и естествено, Ламята и се зарадвала много.
- Здравей, Лисано! Точно за теб щях да пратя да те повикат. Утре те чакам тук на това място в единайсет часа, защото по график, трябва да те изям. Такава е заповедта. Имаш ли въпроси?
Уплашила се лисицата и тихичко смънкала:
- Ннямам, но не ми се умира.....
- Ееее, не ти се умира, но заповедта е такава и точка! - казала Ламята.
Седнала лисицата при своите приятели и също като тях горко се разплакала.
Ето, че по горската пътека с весели подскоци се задал Зайко. Подскача и си подсвирква, и се радва на живота и на хубавото време. Гледа, струпали се животните и плачат, вайкат се и не могат никак да се успокоят.
- Какво става тук, че така сте се завайкали, съседи? - попитал Зайко отдалеч, че не му се искало много да се приближава до опасните си събратя.
- Хич недей пита, ами отивай на поляната, че те чакат там. - отговорили зверовете.
Отишъл Зайко на поляната и Ламята и него посрещнала с радост.
-  Идвай, Зайо, че ти си последен в списъка ми.
- Какъв списък и за какво?  - стоейки на безопасно разстояние, попитал заекът.
 - Ами списъкът, в който пише кой от вас в колко часа утре ще трябва да се яви, за да го изям.
- Да ни изядеш ли? Че защо ще ни ядеш?
Еее, защо, защо. Това е заповед и не е нужно да обяснявам защо. Просто утре в дванайсет часа трябва да дойдеш и ще те изям. Точка. Имаш ли някакви въпроси?
- Имам. - казал заекът. - Може ли да не идвам да ме ядеш?
- Хм, - казала Ламята. - Защо да не идваш?
- Ами, защото не съм съгласен да ме ядеш. - отговорил Зайко.
- Добре. - казала Ламята. - задрасквам те и пиша:НЕСЪГЛАСЕН. Подпиши тук, че го искат по процедура от мене.
Така Зайко се спасил от изяждане, за разлика от останалите горски животни.

А вие, задавате ли въпроси когато ви спускат заповеди?

Нещо като римейк на тази тема: motivatori.net/...

Хах! Дори не знаех, че го има, но нека е римейк! Явно хората имат нужда да им се напомня за избора!

ммммдаааа. всичко е въпрос на избор

весело и поучително