Съществува поверие, в което се разказва, че към всеки един от нас веднъж в живота идва Бог. При това той може да дойде във всякакъв облик – като премръзнало и гладно животно или като бездомен старец – и нашата съдба ще се подреди в зависимост от това какво ще направим в мига на тази среща... А също така има и такава притча:
Живял на света един човек. Той имал три мечти: да има високоплатена работа, да се ожени за красавица и … да се прослави на цял свят.
Веднъж в един мразовит зимен ден човека бързал на интервю за работа в голяма и известна фирма. Изведнъж точно пред него паднал възрастен мъж. Човека погледнал към падналия, в главата му минала мисъл, че този най-вероятно е пиян, и не му подал ръка. Това му помогнало да не закъснее за планираната среща. Но интервюто не минало добре: човека не бил назначен на желаната длъжност.
Веднъж, в една лятна вечер човека се разхожда из града. И забелязал група улични артисти, той се спрял, за да се наслади на зрелището. Нямало много зрители, но пиесата била весела и увлекателна. След края на представлението се чули аплодисменти, и хората започнали да се разотиват. Нашия човек също се обърнал да си върви, но някой плахо го докоснал по рамото. Това била една от героините на пиесата, старицата-клоун. Тя започнала да го разпитва, дали му е харесал спектакъла, доволен ли е от артистите. Но човека нямал желание да води беседа, грубо се обърнал и, тръгнал към дома си.
Друг път в една дъждовна вечер човека бързал за вкъщи, прибирайки се след рожден ден на свой приятел. Той бил много изморен, в главата му минавали мисли за гореща вана и уютна топла постеля. Изведнъж той чул нечие приглушено ридание. Това била плачеща жена. Тя седяла на пейка до дома на човека. Без чадър. Сама. Забелязвайки нашия герой, тя се обърнала към него за помощ. В нейното семейство се е случило нещастие. И тя имала нужда просто от събеседник, на който да излее мъката си. Човека се замислил, пред погледа му изплувала ваната и постелята, и той побързал да влезе във входа.
Човека изживял нещастен живот. И умрял.
Попадайки на Небето, човека срещнал своя Приятел, Ангела-Хранител.
- Знаеш ли, аз изживях много нещастен и безсмислен живот. Имах три мечти, но нищо не се сбъдна. Колко жалко…
- Хм… Приятелю мой, аз направих всичко за да се сбъднат твоите мечти, но ти трябваше да ми помогнеш съвсем малко. Аз имах единствено нужда от: твоята ръка, твоите очи и твоето сърце.
- И какво се случи?
- Помниш ли падналия човек на хлъзгавия тротоар през зимата? Аз сега ще ти покажа тази картина… Този човек беше генерален директор на фирмата, в която ти искаше да започнеш работа. Теб те очакваше главозамайваща кариера. Всичко, което се искаше от теб беше – твоята ръка.
Помниш ли старата жена-клоун, която след уличното представление започна да те заговаря? Това беше млада красавица-актриса, която се влюби в теб от пръв поглед. Вас ви очакваше щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб беше – твоите очи.
Помниш ли плачещата жена около твоя вход? Беше дъждовна вечер, и тя беше прогизнала както от дъжда, така и от своите сълзи… Това беше известна писателка. Тя преживяваше семейна криза, и силно се нуждаеше от духовна подкрепа. Ако ти беше и помогнал да се стопли в твоя апартамент, да стопли Душата си благодарение на твоите мъдри думи на утешение, то тя щеше да напише книга, в която щеше да се разказва за този момент. Книгата щеше да стане световно известна, и ти щеше да се прославиш, тъй като на главната страница автора щеше да укаже човека, който е станал муза на това произведение. И всичко, което се искаше от теб, беше – твоето сърце.
Ти беше невнимателен, приятелю мой.
Човека въздъхнал и поел по лунната пътека към звездната далечина...
Поука: оглеждайте се внимателно, света ви предлага възможности. А за помощ не трябва само да се моли, но и с достойнство да се дава.
