Дяволска кула

6

Тайнствената Дяволска кула (Devils Tower) е разположена на североизток в щата Уайоминг (САЩ). Нейната височина е 386 м., което е напълно съпоставимо с височината на Емпайър Стейт Билдинг (381 м. без шпица на върха). Скалата се е образувала преди около 65 милиона години в резултат на вулканична активност, а необичайните прорязани страни са се получили в следствие на ерозията на обкръжаващите я по-меки породи около по-твърдите вътрешни. Но естествено има и други версии за нейния произход…



23 снимки, текст и 1 видео в продължението:

В една индианска легенда се разказва за седем момиченца, играещи в гората, когато изведнъж са нападнати от гигантска мечка. Децата се опитват да избягат, но мечката не изостава. Отчаяни те се покатерват на не голям камък и започват да молят за спасение Великият дух. Духа ги чува, и техния камък започва постепенно да расте, повдигайки момичетата все по-нависоко над разярения звяр. В яростта си звяра се опитва да се покатери на скалата, но не успява, а по скалата остават следи от неговите нокти. Планината обаче продължила да расте, докато момиченцата не достигат небето, където се превръщат в звездна плеяда. С този мит е свързано и едно от индианските наименования на тази планина - Mato Tipila (Мечешка бърлога).

Според друго индианско предание, скалата е създадена от зъл демон, който е удрял върха и като барабан, пораждайки гръм и мълнии. Вярващите в тъмната същност на скалата индианци и наричащи я Кулата на лошия бог, са предпочитали да не се заселват близо до нея и по принцип са се стараели да я заобикалят отдалеч. Това название става основа на съвременното, което е дадено от изследователя Ричард Додж през 1875 година. Всъщност, различните индиански племена възприемали скалата по различен начин. Едните я считали за дяволска, а за другите била свещена и те провеждали тук различни ритуали.

През XX век, древните легенди отстъпили място на научно-фантастичните теории. Според една от тях, върхът на Кулата на дявола бил площадка за приземяване на НЛО. За това твърдение имало сериозни основания, тъй като на върха били забелязвани нееднократно странни светлинни явления. Тази теория станала толкова популярна, че била използвана в знаменития филм на Стивън Спилбърг "Близки срещи от третия вид".

Много дълго, Кулата на дявола била непристъпна. За първи път била изкачена през XIX век от местен жител. Подвигът му бил повторен едва през 1938 год. от алпиниста Джек Дюранс. Третият й покорител бил опитният парашутист Джордж Хопкинс, който скочил на върха й от самолет през 1941 год. Приземяването му било удачно, но слизането от скалата се оказало доста по-трудно. Използването на вертолет или дирижабъл било невъзможно, поради лошото време и парашутистът станал пленник на скалата. Новината за това обиколила цяла Америка и тълпи туристи и зяпачи пристигнали край Кулата. Десетки самолети кръжали наоколо, хвърляки на Хопкинс храна и различно оборудване, част от което падало в пропастта.

Независимо от изобилието на продукти, пленникът губел сили под напора на дъжда и пронизващия вятър. За негов ужас се оказало, че непристъпната, гладка гранитна скала била населена с плъхове, които всяка нощ ставали все по-нахални. Представители на специалния комитет за спасяване на Хопкинс издирили опитния алпинист Ернст Фийлд и партньора му от щата Колорадо. Но след един час визуално разузнаване и три часа безуспешни опити, алпинистите били принудени да се завърнат и се отказали от по-натаъшни опити. Изглеждало невероятно - професионалистите покоряващи върхове по-високи от 8000 метра, се оказали безсилни пред височина от 386 метра. Комитетът, чрез пресата успял да издири Джек Дюранс, който пристигнал след две денонощия и веднага започнал подготовка за изкачване по стария, известен само на него маршрут. Под негово ръководство, алпинистите се добрали до върха и спуснали със специално пригодена люлка, останалия без сили парашутист.

По разпореждане на президента Теодор Рузвелт, през 1906 год., местността около Кулата на дявола била превърната в първия национален парк на САЩ. Всяка година Кулата се посещава от няколко стотин хиляди туристи. Всяка година няколко хиляди алпинисти се изкачват на върха.

Невероятно гладка скала. Докато четях първите постове си помислих , че е глупост невъзможността за покоряване, но като видях следващите снимки ми стана ясно, че е изключително трудно.

уникално  нищо не бях чувал за тази скала  стените й са направо отвратителни