Автор Аз им подарих небето ...

5
Много се безпокоя за тях, чак плача понякога, много ми липсват, но все пак повече се радвам…надявам се, че сега те летят над моя дом, вглеждам се в небето, но там те всички са еднакви...
30 снимки и текст:

23910-0


Това е къщата където открихме тези бързолети… разглобиха покрива и те останаха...

23912-0

Един от работниците ми ги донесе с въпроса:"Да ги хвърля ли?"

23913-0

Толкова малки до сега не бях виждала, прозрачни, като извънземни, не няма да мога, това е твърде сложно, накратко занесох ги в сарая, оставих ги, навярно с надеждата, че те….мисля че ме разбирате…

23914-0

Но сърцето ми разбира се не издържа и само след час аз вече търчах насам-натам за мухи и ровех из интернет в търсене на информация с какво да ги храня

23915-0

Ето така започна нашата история, малките се хранеха на всеки 2 часа и растяха по часове

23916-0

Абстрахирах се от погнусата си и с радост събирах мухи и личинки (последните всъщност ги купувах) заливах ги с вряла вода и ги смесвах със смляно телешко месо и извара. А те ядяха с удоволствие)))

23917-0

Радвахме се на всяко ново перце

23918-0

А те къде ли не бяха– на всякъде ги возихме с нас в колата, даже на море… през 2 часа ходехме до колата да ги храним

23919-0


Моите малки

23921-0


Ето вече имат и опашчици и крилца...

23923-0


Ето тази снимка ми е любимата, незнам защо)))) та това е чудо...

23925-0



растем

23928-0




Любимите ми близнаци

23932-0

О-о, вече пораснали

23933-0


Моите красавци, вложих цялата си душа в тях, но настана време да ги пусна. Толкова се вълнувах, все едно и аз щях да летя с тях, а колко ми беше мъчно, ужас…

23935-0

Прибрах се вкъщи, а те скочили от масата на пода...

23936-0

А това беше първия ми опит да ги пусна, но не се получи, те отчаяно се вкопчваха в пръстите и се въртяха, а аз ревях от страх, най-много се страхувах от това, че няма да успеят да наберат височина и ще паднат, а после няма да мога да ги намеря

23937-0

В този ден те останаха вкъщи, за моя радост..

23938-0

А след 2 дена, на 30 юли, дълго седяха в моите ръце, махаха с крила и едно след друго литнаха в небето, където се сляха с ято други бързолети…в душата ми всичко се преобърна, толкова тежко ми беше да се разделя с тях

23939-0