Притча за Божията помощ

5

Завалял много силен дъжд и реката до едно градче излязла от коритото си. Дъждът продължавал. Реката заплашвала да наводни градчето. Управникът на града изпратил помощниците си да обиколят всички жители и да обявят, че се налага спешна евакуация. Повечето жители послушали хората на управника и се заели с бърза подготовка за напускане на градчето.
 
Когато обаче един от помощниците на кмета стигнал до къщата на шивача Смит, шивачът казал, че има голяма вяра в Бога, че ще Му се моли да спаси градчето и жителите му, и че няма да напусне дома си. Всичко щяло да бъде наред!
 
Помощникът нямал време за спорове – тръгнал да предупреждава и други хора – имал много работа.
 
Не минало много време, и нивото на реката се покачило. Дъждът не спирал! Шивачът Смит бил принуден да се скрие от водите на втория етаж на къщата си. Докато стоял там и продължавал да се моли, погледнал през прозореца. Покрай него минавала една от лодките на речния патрул, които спасявали изостанали по къщите хора. Капитанът на лодката казал на Смит да се качва, но Смит отново отказал – повтаряйки, че вярва пламенно в Бог и че е убеден, че Той ще се погрижи за него. Лодката отминала...
 
Съвсем скоро водите отново се покачили. Смит трябвало да се качи на покрива си. Стоейки отгоре, над него закръжил спасителен хеликоптер.  От него му извикали:
    -  Смит, какво правиш още там?!?! Хващай се за въжето, ще те издърпаме!
 
 -   Не! – отвърнал шивачът. – Бог ще ме спаси!
 
И в един миг от вечността, шивачът Смит се озовал пред Райските Порти...
 
Свети Петър го посрещнал с думите:
    -   Смит, ти беше изключително предан на Бог през живота си! По тази причина, ако желаеш, можеш да се срещнеш с Него – още сега!
 
Бившият – вече – шивач се зарадвал за тази неочаквано оказана чест и приел да се срещне с Него. Свети Петър го въвел при Дядо Господ, и Смит Го  попитал:
       - Боже, имам един въпрос към Тебе. Аз през целия си живот съм вярвал, че ще ме пазиш и закриляш от всичко! Защо ме остави да се удавя?
       -  Оставих ли те?! – отговорил учуден Бог. – Първо ти пратих помощника, да те предупреди. Ти не му обърна внимание. После погледнах, видях, че още не си напуснал къщата си – и ти пратих лодката. Ти и на тях отказа! Накрая ти уредих и хеликоптер... Какво още трябваше на направя?!?

Вярата е важно нещо, но чувството за съхранение и разчитане на знаците си е проблем на всеки давещ се 

Вярата е важно нещо, но чувството за съхранение и разчитане на знаците си е проблем на всеки давещ се 

Така е, Луси!
Но има и друга поука в притчата, според мен.
Ние изпадаме в позицията да очакваме разрешението на проблемите си по ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕН НАЧИН!!! и обвързваме Вярата си с този ОЧАКВАН резултат. А на Бог няма да Му поникнат крака специално, за да ни помогне лично. Той, обикновено изпраща на помощ хора като нас.
Този шивач е очаквал да се случи Чудо и не е приел друго решение на проблема си. Това му е струвало скъпо, както се вижда...

Живота ни подава сигнали, а ние трябва да ги разпознаваме и да се възползваме от тях! Много вярно написано.
Наскоро имаше подобна притча, ето: motivatori.net/...

Живота ни подава сигнали, а ние трябва да ги разпознаваме и да се възползваме от тях! Много вярно написано.
Наскоро имаше подобна притча, ето: motivatori.net/...

Да!
Поуката е същата!