Екскурзия по най-дълбоката пещера в света

3

34 снимки + интересен текст:

Пещерата Вороня (или още наричана Крубер) е най-дълбоката изучена пещера в света. Тя се намира в планинския масив Арабика от планинската верига Гагра в Абхазия. Тя също така е част от системата, към която принадлежи и пещерата Арабика. Пещерата е разделена на два клона: Некуйбишевски и Основен, който пък от своя страна се разделя на още няколко по-малки. Дълбочината на първия клон е около 1300 метра, на втория е около 2196 метра.

Дълбочината на пещерата е 2140 (± 9) метра. Предишния рекорд по дълбочина от 1710 метра е поставен през 2001 година от руско-украинска група. През 2004 година в продължение на три експедиции дълбочината на изследваната територия всеки път се увеличава. На този етап групата от Украйна успява да преодолее отметката от 2000 метра под земята. Това се случва за първи път в историята на спелеологията. През октомври 2005 година, нови, неизследвани части са открити от отбора CAVEX, и изследваната пещера става още по-дълбока. Тази експедиция потвърждава, че дълбочината на пещерата достига към сегашния момент 2140 (± 9) метра дълбочина.

Карстовата пещера от субвертикален вид, представлява поредица от кладенци, съединени помежду си с преходи и галерии. Най-дълбоките отвесни участъци: 115, 110 и 152 метра. На дълбочина 200 метра пещерата се разделя на два главни клона: Некуйбишевски  (към 2010 година с дълбочина 1697 метра) и Основен клон (с дълбочина към момента 2191 метра). От дълбочина 1300 метра, основния клон се разделя на множество други клони. В дънните части са открити над осем сифона (разположени на дълбочина от 1400 до 2144 метра).  Пещерата се намира във варовиков слой, при това дънната част от дълбочина 1600 метра се намира в черен варовик. От водите на пещерата Вороня – Крубер се захранва най-късата река на света— Репруа (само 18 метра).

Пещерата е открита през 1960 година от грузински спелеолози, които се спускат на дълбочина 95 метра. Тогава тя получава своето първо название: Крубер, в чест на руския географ и изследовател на варовикови слоеве - Александър Крубер.

Пещерата е забравена за няколко години и следващото посещение е през 1968 година от група спелеолози от Красноярск.  Те наричат пещерата Сибирска, може би защото гр. Красноярск от където е групата се намира в Сибир, Русия.

За пещерата отново си спомнят в началото на 80-те години на миналия век. Този път тя е изследвана от група киевски спелеолози, които достигат до дълбочина 340 метра. Ражда се и трето наименование на пещерата: Вороня (от руски: ворон – гарван, воронья -гарванска). След грузино-абхазката война през 1992-1993 години, републиката се оказва изолирана и до нея няма свободен достъп за спелеолози. Изучаването на пещерата се възобновява през август 1999 година, когато група от Киев достига до дълбочина 700 метра. През август-септември на 2000 година, същата група достига дълбочина 1410 метра. През януари 2001 година експедиция на Украинската Спелеологическа Асоциация, в която влизат и спелеолози от Москва поставя световен рекорд, достигайки отметката от 1710 метра. На тази дълбочина клона е затапен от непроходимо свличане. През август 2003 групата Cavex успява да се гмурне в четвъртия сифон в страничното разклонение и се спира на дълбочина 1680 м, но не достига дъното. През юли 2004 година същата група, в същото разклонение поставя нов световен рекорд – 1775 метра. През август същата година експедиция организирана от УСА (Украинска Спелеологическа Асоциация) изследва друго разклонение на пещерата. И отново световен рекорд – 1840 метра. След два месеца, през октомври 2004 година УСА организира нова експедиция. На 19 октомври, за първи път в историята на спелеологията е преодоляна дълбочина 2000 метра, групата достига 2080 метра дълбочина.

Десетилетия наред палмата на първенството в званието най-дълбока пещера принадлежи на френските пещери Пиер Сен Мартен и Жан Бернар, спускащи се на дълбочина над 1600 метра. Обаче през 1960 година се случва събитие, което постепенно започва да ги лишава от тяхното лидерство. Спелеолозите работещи в Абхазия на масива Арабика, откриват нова пещера. В онази година те се спускат само на 150 метра, което разбира се не само не им дава право да наричат новата пещера най-дълбока, но и даже да я зачислят към най-дълбоките пещери в света. Единственото, което са можели да направят спелеолозите, е да дадат име на новата пещера – пещерата на Крубер.

След това започва дългата история, приличаща на търг, който се случва с всяка пещера след като бъде открита: всяка следваща спелеологическа експедиция заявява за достигане на нова дълбочина — 210, 340, 710 метра… Трябва да отбележим, че точно на отметката от 340 метра пещерата Крубер получава своето ново наименование — Вороня. В бъдеще тези две неофициални названия се обединяват в едно официално — Вороня-Крубер.

Най-дълбоката точка е достъпна за посещение и от други два входа в пещерата на системата Арабика: пещерите Куйбишев и Бездната на Хенри, които са разположени по-надалеч по склона на планината. Вход в пещерата има и през още един представител на системата, Берчилската пещера, тя се намира на 100 метра над пещерата Вороня. Общата дълбочина през тази свръзка става около 2240 метра.