Дневника на един домовик (домашен дух) – разказче

9

10 юли.
Започнах да си водя дневник. Последните 150 години ги помня, но какво беше преди това вече почнах да забравям. Ще си записвам, може пък да ми потрябва. Откраднах тетрадка от стопанката, мисля че няма да забележи.

11юли.
Не си измила чиниите? Кажи сбогом на обеците си. Съвсем са се омързиливили тия човеци...

12 юли.
Беше ми скучно. Цяла нощ се гонехме с котарака. Стопанката се събуди, ритна го и го затвори в килера. За отмъщение изцедих остатъка от зъбната й паста в кофата за боклук. Котарака няма настроение и ми се сърди за това, че се гоним двамата, а го отнася само той.

14 юли.
През нощта от нямане какво да правя удрях по чиниите и тропах по пода. Стопанката се зави през глава мислейки си, че това ще и помогне. Смешна е моята стопанка…

15 юли.
Идва дебел поп с кандило, умириса цялата къща. На стопанката каза, че всичко ще е наред. Аха ей сега… Мене с кандило не можеш ме уплаши.

17 юли.
Пребих се падайки от шкафа, вазата се счупи. Котака пак го отнесе. Сега не ми говори. Само седи и ме гледа с осъдителен поглед. Кофти се получи наистина...

18 юли.
Стопанката чисти с прахосмукачката. Час и половина седяхме с котарака под леглото. Адска машина! За сметка на това се сдобрихме.

21 юли.
Дълго не писах, след почистването на стопанката, три дена си търсих дневника. Нищо интересно. Идва някакъв мъж с цветя, остана да нощува при нас. Помолих котарака да му се изпикае в обувките. Дълго време не се съгласяваше, но аз му обещах да му извадя играчката, която е зад дивана. Съгласи се. После пак отнесе ритник. Каза ми, че съм лайно.

22 юли.
През нощта по навик реших да позадушавам стопанката. Сега този мъж остава да спи всяка нощ. Казва, че ще я защити. Направо Рамбо някакъв!

23 юли.
През нощта задушавах мъжа. Писна ми от него. Не ми харесва.

24 юли.
Подреждах къщата. Стопанката не може да си намери гривната. Мисля да я оставя в котешката тоалетна.

27 юли.
Идваха от „Ясновидци“. Теглих им майната на всички по отделно, никой не ми отговори. За сметка на това казаха, че аз съм дух на покойния дядо на стопанката. Лъжат. Той си замина преди две години.

29 юли.
Сега стопанката започна да ми оставя мляко под печката. Мисли си че спя там. Хах, аз да не съм идиот! Сега спя с нея на леглото, Рамбо се уплаши и повече не идва.

30 юли.
Понаслага икони из цялата къща. Разходих се, разгледах ги… Преди по-добре ги рисуваха…


3 август.
Цял ден стопанката търси котарака. Помисли си че е избягал. Седяхме в шкафа, голям хил падна.

5 август.
Забравих да включа стелт-режим. Стопанката замина да си купува боя за коса.

9 август.
Цяла нощ пяхме песни с котака. Стопанката звънна на ветеринаря. Котарака е много разстроен по повод своите топчици.

12 август.
Все пак продаде къщата. Гаднярка! Вчера се изнесе. С котарака се разбрахме да си пишем с помощта на гълъби. Когато си тръгнаха открих, че ми е насрал под печката. Копеленце!

14 август.
Нанесе се новото семейство… Такаааа…

 

©ЧеширКо, превод: Banshee

Ти да видиш гадняр????
Какво ли е измислил за новото семейство?

5 август.
Забравих да включа стелт-режим. Стопанката замина да си купува боя за коса.

 

Духче веселяк 

5 август.
Забравих да включа стелт-режим. Стопанката замина да си купува боя за коса.

 

какво ли ще се получи, ако духовете изгубят "стелт" ситемите си...   

5 август.
Забравих да включа стелт-режим. Стопанката замина да си купува боя за коса.

 

какво ли ще се получи, ако духовете изгубят "стелт" ситемите си...   

те тогава, живота ще стане интересен