20 години Need for Speed

8

The Need for Speed (1994)

Получавайки подкрепата на известното списание Road & Track и купувайки Distinctive Software (създателите на Test Drive), Electronic Arts правят най-красивия, реалистичен и скъп симулатор за своето време.

Осем екзотични автомобила, триизмерна графика, саундтрак, съчетаващ електронна музика и мелодичен рок, схватки с полицията и убедително (по мерките на онези години) поведение на суперкарите - тогава, през 1994 година всичко това е можело да захласне всеки поклонник на високите скорости. Обаче най-приятната изненада се оказват не самите състезания, а вградената енциклопедия посветена на скъпите автомобили. С помощта на коментари, фотографии и специално заснети клипчета разработчиците успяват да създадат атмосфера на истински автомобилен празник.
20 картинки + текст:

Need for Speed 2 (1997)

Независимо от успеха на първата част, сиквела се появява чак през 1997 година, оставяйки много фенове в недоумение. Разработчиците махат полицията от играта, пистите стават кръгообразни, и най-лошото: намалят реализма.

Продължението все пак има и някои достойнства: по пистите за пръв път се появяват алтернативни маршрути, списъка с автомобили се допълва с някои много редки екземпляри (като Italdesign Cala), а вградената енциклопедия и живото видео все пак радват окото. Но това явно е недостатъчно — в паметта на феновете Need for Speed 2 за дълго време остава като най-неудачната част от серията.

Need for Speed 3: Hot Pursuit (1998)

За щастие, разработчиците се вслушват в критиката, и само след една година отново удивяват всички, напълно посвещавайки играта на адреналиновите състезания и сраженията на състезателите с полицията.

В Hot Pursuit всичко е прекрасно: живописни писти, потресаващ саундтрак и много красива графика като за онези години. Физиката е много проста, но доставя огромно удоволствие от управлението на автомобилите. Но харесаната от много играчи енциклопедия е орязана: там вече няма красиви клипчета. Но това вече не е толкова важно — Hot Pursuit завинаги остава в историята, като един от най-хубавите рейсъри на всички времена.

Need for Speed: High Stakes (1999)

На пръв поглед, High Stakes прилича на леко подобрена версия на третата част: сражения с полицията и всички писти са си на мястото, а графиката става много по-красива. Има и добавка във вид на пълноценен режим за кариера, която изглежда много уместно.

Обаче бедата идва от съвсем друго място: разработчиците поради някаква причина силно променят физиката, стремейки се да направят играта по-реалистична. Уви, с реализма в Need for Speed нищо не се получава, силно пострадва геймплея, удоволствието от управлението на автомобилите вече не е същото. Силно пострадали са също саундтрака и «живото» видео. Първия просто не подхожда за автомобилни състезания, а второто е заменено на компютърна графика. Феновете не остават доволни от тези промени.

Need for Speed: Porsche Unleashed (2000)

За своята дълга история поредицата успява да смени много визии, от патосна аркада за стрийт рейсъри до сериозен симулатор. И независимо от това, Porsche Unleashed и до сега се откроява от останалите като най-необикновената игра от поредицата Need for Speed. Това е интелигентен, душевен, уникален по своя род рейсър, посветен на историята на Porsche.

Porsche Unleashed предлага на играча напълно да се потопи в историята на тази велика немска марка. Всеки автомобил в играта буквално може да се опипа с ръка: да се отворят вратите, да се погледне вътре в салона. Самите състезания са лишени от гонитби с полицията, но в замяна на това е предложена много по-реалистична физика и вълшебна атмосфера на есенните европейски пътища. Управлението е интересно даже и при най-бавните и скърцащи автомобили от петдесетте години на миналия век.

Независимо от това, че тази игра и до сега има много предани фенове, Porsche Unleashed претърпява пълен финансов провал. След нея Electronic Arts мислят временно да спрат поредицата.

Need for Speed: Hot Pursuit 2 (2002)

Но независимо от това, поредицата все пак получава още един шанс. EA Black Box, стават новите разработчици на поредицата, решават да не правят експерименти и просто «реставрират» Hot Pursuit. Резултата не е лош: получава се красива игра, с прекрасен лицензиран саундтрак (в който има вокал, за пръв път в историята на поредицата), играта е увлекателна, но все пак не достига висините на своя именит предшественик.

Недостига динамика и баланс. Особено в тези моменти, когато на хоризонта се появява досадния полицейски хеликоптер, пълен до горе с варели с гориво. Версията за PlayStation 2 е по-добра: играчите на PC получават недовършен порт с опростена физика и без кинематографически повторения на състезанията. Впрочем, независимо от недостатъците, играта успява да докаже, че да се погребва Need for Speed е още рано. Следващата година доказва колко правилно са постъпили EA, съхранявайки поредицата.

Need for Speed: Underground (2003)

През 2003 Need for Speed кардинално сменя имиджа, превръщайки се в шумна, бляскаща с неонови огньове игра за улични състезания. Вместо скъпи суперкари на играчите са предложени обикновени японски малолитражни автомобили, живописните пейзажи са заменени на писти преминаващи през нощни мегаполиси, а полицията временно остава извън кадър. Което не е фатално защото главната цел на маркетолозите е максимално да се доближат до набиращия обороти филм « Бързи и яростни ». И улучват точно в десетката.

Успеха на Underground се обяснява не само с правилния подбор на екстрите в играта. А по-скоро с опростения, но адреналинов геймплей, когато главния противник на пътя към победата са не толкова другите състезатели, а самия град. Насрещен трафик, резки завои, трамплини и препятствия, безумно усещане за скорост — по време на състезанието буквално не остава време да си поемеш дъх. А отличната аркадна физика, саундтрака и, разбира се, тунинга, само допълват и без това прекрасната картина: превръщането на обикновените градски автомобили в улични бойци за някои доставя по-голямо удоволствие, отколкото самото състезание. Играта  има умопомрачителни продажби, така че Underground задава посоката на поредицата за дълги години напред.

Need for Speed: Underground 2 (2004)

След такъв силен успех, втората част на Underground е решено да бъде направена по класическата рецепта на Electronic Arts: оставят старата концепция, но вливат много повече пари за разработка. В играта се повява отворен свят, стилни комикси с звезда от Playboy в главната роля, а за пиар кампания са похарчени луди пари.

Резултата обаче е нееднозначен. Уж всичко си остава същото, но разходките из града и даже самите състезания много бързо доскучават. Независимо от това, много фенове не забелязват тези неща и от играта се продават 9 милиона копия.

Need for Speed: Most Wanted (2005)

Независимо от оглушителния финансов успех, разработчиците благоразумно решават, че за трети пореден път концепцията Underground може да не сработи. И внасят ред интересни нововъведения: нощта се сменя с ден, комиксите с клипове с живи актьори, и връщат малко позабравената полиция. Играта отново се изстрелва към върха: сраженията с ченгетата са сложни и напрегнати, сюжета не е кой знае какво, но успява да задържи пред екрана, а есенния антураж и завърналите се суперкари малко освежават спомените за класическите серии на поредицата.

Most Wanted удачно съвместява идеите на първите Need for Speed и поредицата Underground, така че за младото поколение фенове тази игра се превръща в почти идеален рейсър.

Need for Speed: Carbon (2006)

За EA Black Box се оказва непосилно да пускат всяка година отлични игри: с течение на времето студиото свършва всички добри идеи. Need for Speed: Carbon отново се връща в нощния град, само че за разлика от бляскавите и цветни улици на Underground, сегашния невзрачен мегаполис предизвиква само униние. Състезанията също се оказват безинтересни, донякъде заради нарушения баланс и всесилните партньори съотборници. Не спасяват ситуацията даже състезанията с полицията — за една година поради някаква причина полицията просто се разучава да си върши работата. За единствено добро нововъведение може да се смята взетото от третата част на « Бързи и яростни » каране по серпентините и също така Autosculpt — система позволяваща ръчно да се задават форми на някои части по колата. Тези нововъведения изглеждат добре, но не успяват да спасят играта от забвение.

Need for Speed: ProStreet (2007)

През 2007 година отново е решено поредицата да се започне от нула, изоставяйки уличните състезания за сметка на професионалните такива. Идеята сработва частично. От една страна в ProStreet има интересни режими на игра, пълноценна система за повреди по колите и атмосфера на истински автомобилен фестивал. От друга страна обаче много играчи не успяват да свикнат към променената физика: за някои тя е прекалено сложна, за други много проста. В резултат на всичко това играта остава неразбрана от никого, което е жалко, тъй като в проекта имаше потенциал.

Need for Speed: Undercover (2008)

Не постигайки необходимия резултат, в ЕА решават да се върнат към уличните състезания. И отново погрешно подреждат своите приоритети. Изглежда, че всичко е както трябва: огромен светъл мегаполис и полиция, като в Most Wanted, тунинг и нелоша музика, пълноценен сюжет за един двоен агент. При това с видеоклипове с участието на професионални актьори!

Само, че всичко това се оказва абсолютно ненужно, тъй като играта няма нищо общо с най-главното – автомобилни състезания. Изслушвайки лавините от критика за високата сложност на ProStreet, разработчиците отиват в другата крайност и кардинално опростяват всичко. В резултат на това Undercover представлява интерес по скоро за малките деца.

Need for Speed: Shift (2009)

След поредния провал Electronic Arts взимат под своето крило нови разработчици: талантливите, но бедни Slightly Mad Studio. И младежите не ги подвеждат, създавайки истински празник за феновете на поредицата и на сериозния автоспорт. Има отлична гледка от купето, възможност да покараш по Спа или по стария Нюрбургринг, и всичко това в атмосферата на шоу с хубава музика и един куп автомобили.

Хубавите впечатления малко се развалят от странното поведение на автомобилите по пътя, заради което колите даже на прави участъци успяват да се занасят. Обаче независимо от това играта е много интересна.

Need for Speed Nitro (2009)

Странен експеримент, призван да сприятели поредицата с аудиторията на Nintendo. Анимационната визия и опростения геймплей не допринасят много за проекта. Възможно е все пак играта да се е харесала на някои, тъй като по принцип на Wii няма кой знае какви рейсъри.

Need for Speed World (2010)

На хартия World изглежда интересно: много любими автомобили, град събран от локации на предишните части, и всичко това онлайн, заедно с приятели. На практика игровия процес се превръща в уморителен и безкраен гриндинг, при това бъгав. А още и скъп, сериозна игра във World без парични вложения е почти невъзможна.Разбираемо, е че проекта така и не успява да стане популярен, макар че и до сега успява да живее някак си.

Need for Speed: Hot Pursuit (2010)

След успеха на Shift, Electronic Arts отново взимат правилно решение: за втори път да възродят класическия Hot Pursuit. Разработката е доверена на уважаемото студио Criterion, създателите на поредицата Burnout, който най-добре от всички разбират от аркадни рейсъри.

В резултат на това Hot Pursuit става едва ли не най-добрата игра в поредицата, съвместявайки в себе си най-доброто от класическите Need for Speed и динамичния Burnout Paradise. Потресаващи пейзажи и гонки  с ченгета със скъпи автомобили, съчетани с красиви аварии и безумни скорости. Единственото нещо, което леко разстройва старите фенове на поредицата е явния уклон към мултиплеър игра. Но благодарение на иновационната система Autolog, в мултиплеър играта се разкрива в цялата си прелест.

Shift 2: Unleashed (2011)

Само след няколко месеца Slightly Mad Studios пускат на пазара втория Shift. Той става логично продължение на идеята от първата част: легендарните писти стават още повече, появяват се нощни състезания и лицензирани шампионати (GT1 и GT3). А странната физика е частично възстановена. За съжаление тази игра поставя край на заигравките на ЕА с професионалния автоспорт, продажбите на Shift 2: Unleashed са в пъти по-слаби от първа част.

Need for Speed: The Run (2011)

През есента на същата 2011 година излиза поредната част, която отново е създадена от студиото EA Black Box. Основните разработчици на серията обещават невероятно приключенски сюжет с Кристина Хендрикс, дуели с полицията и най-важното — напрегнати гонки от западното до източното крайбрежие на САЩ. Уви, но не всичко им се получава: състезанието от Сан Франциско до Ню Йорк е поделено на множество кратки състезания със строг сценарий, управлението на автомобилите не е приятно, а цялата игра може да бъде превъртяна за три часа.

Need for Speed: Most Wanted (2012)

След поредната  грешка е решено поредицата на EA Black Box окончателно да се предаде в ръцете на Criterion Games. И те веднага се заемат да повтарят старите грешки. Ако приемем, че Hot Pursuit е заимствал само някои идеи от Burnout, то в Most Wanted разработчиците решават да пренесат едва ли не цялата концепция. Основателно разваляйки я по пътя. Красивата графика и интересните като цяло състезания не успяват да скрият главния недостатък: нервната физика, заради която суперкарите редовно не успяват да се впишат в тесните завои и се озовават извън пистата. Скучните пътувания по града и странната организация в сингъл плеър в стил «развличай се сам» не помагат. Впрочем, онлайн обновения Most Wanted не изглежда толкова зле.

Need for Speed: Rivals (2013)

Rivals става компилация на най-добрите идеи от поредицата. Тук има и отворен свят с красиви пейзажи, екзотични автомобили, и сражения между състезателите и полицията. И всичко това сервирано с невероятно красива графика, която е осигурена от енджина на Battlefield 4.

На ново ниво се изкачват и онлайн възможностите. Онлайн и сингъл плеър игрите се сливат. Може да се случи във вашата сингъл плеър мисия да влезе външен играч и да ви обърка сценария. Такива неща се случват рядко, но именно те внасят живинка в игровия процес.



Край, надявам се че ви е било интересно! 

Страхотна поредица! Много хубава тема Banshee, браво! 

Need for Speed 3: Hot Pursuit (1998)

За щастие, разработчиците се вслушват в критиката, и само след една година отново удивяват всички, напълно посвещавайки играта на адреналиновите състезания и сраженията на състезателите с полицията.

В Hot Pursuit всичко е прекрасно: живописни писти, потресаващ саундтрак и много красива графика като за онези години. Физиката е много проста, но доставя огромно удоволствие от управлението на автомобилите. Но харесаната от много играчи енциклопедия е орязана: там вече няма красиви клипчета. Но това вече не е толкова важно — Hot Pursuit завинаги остава в историята, като един от най-хубавите рейсъри на всички времена.

(Attachment Link)

Ехххххххххххххх, как я обичак тази игра само...Къде ме върна Banshee

Браво  много сериозен и задълбочен нализ върху играта и  въобще върху процеса на създаване на компютърни симулатори 

Култова игра!

Страхотна тема! В продължение на няколко месеца не можех да се откъсна от първия Underground и незабравимия му саунд

Да допълня с едно видео: