Автор Главното е нашата жена, да ни е жена, а не делови партньор

19
25828-0

Ние с брат ми се оженихме в една и съща година. Нашите жени, са млади, красиви, умни. Завършваха висшето си образование и пред нас се разкриваше прекрасно безоблачно бъдеще. Жената на брат ми реши да прави кариера, а моята ме помоли да се съглася, първо да роди дете, или две, да ги отгледаме до три години, а след това да ходи да работи. Тоест, стана, както сега ги наричат: домакиня. Това беше преди шест години.

Сега брат ми е разведен. На него му омръзна да се прибира вкъщи в студен дом, да яде купена и стоплена храна, жена му се прибира уморена от работа, не и е до готвене, и за в леглото няма кой знае колко сили. Деца нямат, няма време за тях… А аз какво. Аз имам двама сина, беляджии от класа. От работа към къщи направо летя! Там вечерята вече е на масата, всичко е подредено, и жена ми никога не я боли главата. И не ми казвайте, че вкъщи жените затъпяват! Тя спокойно може да говори на всякакви теми. Тя е с мен и за риба, и в гаража. Какво да ви кажа, аз съм щастлив с нея. Ето децата вече подраснаха, на градина ходят, а тя започна работа на половин ден.

Сега слушам как млади зелени момичета разказват, че момичето трябва да докаже, че тя може да се издържа сама. Но знайте, на нас мъжете ни е абсолютно все едно дали можете да печелите пари, или не можете. За нас главното е нашата жена да ни е жена, а не делови партньор.

От интернет.

Един "плюс" от мен  :up:

Не всеки мъж може да си позволи да храни цялото семейство.
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Не всеки мъж може да си позволи да храни цялото семейство.
Да така е!
И аз бях в къщи 3 години докато дъщеря ми растеше. Посрещах мъжа ми с прясна вечеря и запалена камина всеки ден. Изпробвах десетки сладкиши, научих се да правя торти като от бутикова сладкарница....Но когато дъщеря ми тръгна на градина започна най-тежкото за мен. Дни, седмици, месеци наред стоях сама и търсех работа. И.....НИЩО! Благородно завиждах на мъжа си, че работи и неусетно пропадах към дъното......
Сега работя, но кариерата за мен не е най-важното. Чувствам пълноценна и равна с мъжа си и това ме кара да се чувствам щастлива.
Всеки си мисли, че е много хубаво да се стои в къщи, но аз не съм на това мнение.
...И както казва Банши малко мъже в наше време могат да си позволят да хранят сами семейството...Не е и нужно -нали семейството е винаги от двама, редно е да си поделят всичко и работата и почивката.
Хайде, че много се разписах.

Браво за темичката:)))))
Когато отсечем и последното дърво, когато отровим и последната капка вода, ще разберем, че парите не стават за ядене!

Много хубава статия! :bravo:
Най-хубавите години от живота ми бяха тези, в които си стоях в къщи и си гледах децата. Вярно е че имаше моменти на пълно изнервяне от стоенето сама, но те не бяха от стоене в къщи, а от непълноценното общуване с мъжа ми, който нямаше време да си говори с мен и от липсата на достатъчно средства за излизане сред хора.
Вярно е, че жената трябва да има право да работи ако иска, но обществото трябва да се погрижи жените да имат право на 4-часов работен ден за пълна заплата, ако искаме да имаме здрави семейства и възпитани и образовани деца.
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

но обществото трябва да се погрижи жените да имат право на 4-часов работен ден за пълна заплата, ако искаме да имаме здрави семейства и възпитани и образовани деца.

Точно така!

Браво, разказа е много позитивен и красив. Честно казано си има хора за всичко. Старата поговорка " няма пълно щастие" важи с пълна сила. Винаги е имало жени кариеристи, все пак като отида в офиса не е много хубаво само пърчове да сме се събрали там. Няколко красиви девойки в работата правят атмосферата много по-ведра. За съжаление рядко хората можем да намерим баланс между личния живот и кариерата. Често едното изключва другото, но нищо не пречи да опитваме, все някога съм сигурен ще успеем.

 Много приятна, кратка тема. Да се включа и аз, че не съм се изказвал отдавна   :smile:
 На мен лично не би ми допаднала жена домакиня и моята не е такава. Даже обратното е при нас . Тя е твърде отдадена на работата си, което също хич не е хубаво и повод за препирни между нас.
 В днешно време в БГ мъжът да работи, жената да си стой в къщи си е лукс.
 Мисля си,   в настоящият момент изкарвам някакви пари, с които можем да се издържаме без жената да работи. Капитализмът е коварен строй  и ако в организацията, която те обезпечава  настъпят силни турболенции или те застигнат други неблагополучия и не можеш да работиш един по-дълъг период, какво ще се случи тогава ?Жената, като партньор би следвало да поеме по- различни отговорности. Дали ще е в състояние  ако години е стояла около децата, кухнята, телевизора, козметичния салон ? Какви умения ще има, които да могат да издържат семейството-
   И друго идеята че, ти  си активен, постигаш нещо в работата си, печелиш а жена ти домакниства и ще се чувстваш удовлетворен да общуваш с нея след работа аз лично трудно я приемам, но говоря за себе си. При други може би е по по-различен начин.
  Ще споделя още нещо от  реалността, която съм наблюдавал по темата жена домакиня или работеща. До неотдавна с жена ми стопанисвахме обект, който се посещаваше основно от жени. Аз често се завъртах там и разговарях с клиентки . Повечето бяха да ги наречем  от средната класа работещи с добра квалификация или участие в някакъв бизнес и такива, на които съпрузите им изкарваха повече пари по един  или друг начин а те стоят в къщи.  Та две такива дами, домакини, вече на средна възраст с заможни съпрузи ,съответно зависими от тях не работили от години, се чувстваха силно притеснени за бъдещето си. Мъжете им с възможности, но  позагубили интерес , вече ги карат да си търсят работа.  А какво да работят милите , след ката напълно да се деквалифицирали, без трудови навици, без познати които да ми съдействат. Едната , женена за стройтелен предприемач след 13- 15 г. брак и две деца се разведоха и сещате се в каква ситуация се оказа. Издръжка от 300 лв.  и да се оправя, както може. И се започна търсене на работа, курсове за квалификация, записване по борси, плащане на сметки......мъка.
   Дългичък стана коментара, но дано стана ясно какво мисля. Не е лошо жената да е домакиня, но тези които искат и могат да бъдат такива не е лошо да бъдат подготвени за другата страна от живота.
 
 
Да приберем навреме хляба на народа!