Автор Разговор с болен от шизофрения

12
25925-0

Спомен от времето когато работех в психиатрична болница.

Както винаги идвам за сутрешна обиколка. Срещам се с болните. Вече към края на обиколката един от болните ме моли да поговорим.
Време имам, така че нямам нищо против, каня го в своя кабинет и както винаги слагам на вратата табелка « Не влизай, провежда се разговор!»
Болният е мъж на четиридесет и четири години, от тях 20 е изкарал в психиатрична болница в София и след решение на съда е прехвърлен в нашата болница за по-нататъшно лечение, и тук е вече от четири години.
Навремето заболяването е открито след следния случай: той довежда в дома си първия срещнат бездомник от улицата, уж за да го почерпи с пиене. После взима предварително подготвена брадва и го убива с нея.
Както той обяснява в последствие, за да «провери себе си». След това му правят експертиза назначена от съда и го разпределят за лечение в психиатрична болница от затворен тип.
А аз сега доведох в своя кабинет този на външен вид приятен мъж, акуратен, вчесан, следящ за външния си вид!?
- Е, кажете Станилов, какви проблеми ви вълнуват?
- Докторе, нали знаете какви, искам да ме изпишете вкъщи. Нали знаете, че майка ми е още жива, имам апартамент. Тук в болницата се запознах с една жена, те живее в моя град, планираме да направим семейство, и да живеем, като всички останали хора.
Той разказва всичко това с монотонен глас, без никакво изражение на лицето или емоции.
- А с какво планираш да се занимаваш, та ти нямаш професия?
- Е нали имам втора група инвалидност, на нас с Ваня не ни трябва много, все някак ще се оправим.
- Добре, Станилов, ще си помисля за това, надявам се разбираш, че това не е никак просто решение, все пак навремето си извършил тежко престъпление. Затова веднага нищо не мога да ти обещая, пък и аз се занимавам с твоя случай само от една година, трябва да вникна по-сериозно в нещата.
- Благодаря ви докторе. Аз ще чакам. Вие не сте като другия доктор – доктор Драгоев, оня никога не би ме изписал. Ех само като си помисля, като ме изпишете някой ден, ако го срещна някъде, какво ще му се случи.
Питам:
- А какво планираш да му се случи?
- Ами като за начало ще го вържа и ще го донеса вкъщи, след това ще взема една тел и бавно ще му избода очите, след това ще му разрежа стомаха. След…
Когато той започна да описва мъченията, на които смяташе да подложи лекаря, аз с удивление забелязах, че в него се появиха емоции, и той даже леко се зачерви от вълнение.
Той дълго и изнурително описва всичко.
След това аз го попитах:
- Станилов, а ако срещнеш мен на улицата, какво ще направиш?
- Докторе, ти си печен, истински приятел, никога не ни се караш когато рисуваме в тоалетната, за теб и другите болни говорят само хубави неща.
Така, че ако те срещна, няма да те мъча. Аз просто ще те убия.

От интернет

Надявам се че още е в лудницата

не е от най-приятните за четене теми, но те кара сириозно да се замислиш...

Разказа доказва, че хората с психични заболявания неразбират, че всъщност са болни....

Интересно лекаря как не го е страха насаме да провежда разговори с такива пациенти???

Добър човек, няма да го мъчи, просто ще го убие  :(