- Глупачка!- извика Аладин. –Как можа да размениш нашата прекрасна стара лампа за нова!? Та тя беше вълшебна, разбираш ли какво ти говоря??
- Не съм глупачка,- с достойнство отговори принцесата. –Тази лампа също е вълшебна. С гаранция.
- Вълшебна?–замига с очи Аладин.
- Да, и е много по-хубава от нашата! Нова! И аз не съм я разменила, а я купих с отстъпка, защото оставих стария модел.
- Купила си?..
- Защо ме гледаш така? Въобще не беше скъпо... Пък и има отстъпка.
- Така, така!- Аладин взе лампата в ръце и я потърка с ръкава си.
Нищо не се случи.
Аладин строго погледна към принцесата.
- Изчакай минутка,- успокои го принцесата. –Лампата трябва да се зареди.
- Какво да и се зареди?!
- Джин! Нашия беше малък, стар, страдаше от безсъние. А този е нов, голям, той докато се надигне, трябва да се почака.
Аладин седна на килима пред лампата и скръсти ръце пред гърдите си.
Минаха пет минути.
- Е?- попита Аладин.- Къде е джина?
- Тук,- каза лампата.
- Хм... наистина е вълшебна, - удиви се Аладин. –А защо нищо не го виждам?
- Е, аз не купих лампата в магазин!- обясни принцесата.- Купих я от ръка, от някакъв уличен търговец. Пиратска е, графиката е орязана.
- А нашата лампа беше лицензионна,- с упрек отбеляза Аладин.
- Обаче беше стара! –изсумтя принцесата.
- Е добре... –Аладин въздъхна.- Джине, ей джине? Направи нещо.
- Какво по-точно? –попита лампата.
- Каквото и да е.
- Какво точно?–повтори лампата.
- Какво значение има? Е… добре, да кажем тогава. Джине, искам злато!
- В смисъл?
- В прекия смисъл.
- Уточнете запитването. Колко точно злато? В какъв вид?
- Много злато.
- Колко точно?
- Хиляда камили, натоварени със злато.
- В кюлчета, монети или ювелирни изделия?
- В монети.
- Какво монетосечене? Година, страна, номинал?
- Той какво, подиграва ли ми се?- възкликна Аладин. –В динари! Нови!
- Камилите – двугърби или едногърби? Каква порода?Колко мъжки, колко женски?
- Стига!–завика Аладин.- Забрави! Отменям желанието.
- Сигурен ли сте?–попита лампата.
- Да.
- Наистина ли сте сигурен?
- ДА!
- Е добре, отменям операцията. Ще има ли други желания?
Аладин и принцесата се спогледаха.
- Добре, да опитаме нещо по-просто,- реши Аладин. –Нахрани ни с нещо.
От лампата шумолейки започна да излиза дълго меню.
- Не!- извика Аладин.- Остави! Питка. Дай ни просто една питка. С масло. Надявам се поне това можеш да направиш?
- Ръжена, пшенична, оризова, овесе..?
- Няма значение!
- По подразбиране?- уточни лампата.
- ДА!!!
- Добре. Изчакайте минута, вашата заявка се обработва.
- Какво толкова има да се обработва?!
- Аз мисля, - с достойнство избоботи лампата.
Зад градските стени, в един храст се беше скрил зъл магьосник. Той извади от пазвата си стара медна лампа и нервно преглътна в очакване.
- Джин, - прошепна той, търкайки лампата с пръст. –Аз желая… желая кифличка със стафиди!
- Слушам и изпълнявам, - почтително отговори джина, и пред магьосника веднага се появи маса, отрупана с разнообразни благоуханни ястия и напитки, с удобни възглавнички около нея и чернокожи слуги готови да помагат. По средата на масата, на специална чинийка, отделно се извисяваше купчинка кифлички със стафиди.
Магьосника погледна към небето и щастливо започна да се хили.
©ЖракПревод: Banshee
