Автор Разочароващият Токио

11
Токио се оказа съвсем не такъв, какъвто си го представях. Вече отдавна се убедих, че в нова държава трябва да се заминава без никакви предварителни очаквания и да се възприема всичко "както си е". Но с Токио това беше нереално. Постоянно си представях картини на градове от бъдещето, сякаш сцени от филма "Петият елемент" с летящи влакове, откачени небостъргачи и всякакви други чудеса.

43 снимки via

26424-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Обаче в реалността, Токио се оказа обикновен азиатски град. Мита за град на бъдещето възникна по време на Токийската олимпиада през 1964 година: тогава това беше действително така. А сега високоскоростни влакове и естакади на по няколко нива има в много градове. Моето мнение, е че титлата град на бъдещето сега е много по-подходяща за Сингапур или Хонконг.

Независимо от това, в Токио има много интересни неща, и аз не се съмнявам, че някой ден отново ще посетя Япония...

26425-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Настанихме се на изкуствения остров Одайба. Трябва да отбележа, че градското пространство на острова силно се отличава от това, как изглежда традиционния Токио. Докато на "голямата земя" плътността на хора и бетон е максимална, тук може да се срещнат алеи и паркове:

26426-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

До центъра на Токио се движи влак на една релса (монорелс). Японците са доста забавни: на работа и официални срещи всички се обличат еднакво, а в свободното си време се обличат кой как му падне:

26427-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Купуването на билети за влака е напълно автоматизирано:

26428-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Може да платите с монети, банкноти или карта:

26429-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Влакът се движи самостоятелно, няма ватман или водач:

26430-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Направи ми впечатление, че всички искат да са в първия вагон и да се възхищават от "влака-чудо", сякаш не са коренни токийци, а туристи от някоя изостанала държава. Тогава започнах за пръв път да подозирам, че нещо не е наред. Странно е да виждаш такова удивление: преди 20 години аз се возех на такъв влак в Лондон, а днес безпилотни влакове има в много летища по света:

26431-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

В обществения транспорт (метрото и монорелса) в час пик работят специални хора, които натикват хората във вагоните. Също така има отделни вагони за мъже и жени, за да не изпитват пасажерите гендерен дискомфорт по време на блъсканицата:

26432-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

На заден план се вижда визитната картичка на Токио, Мостът на дъгата. Той съединява Токио и Одайбо. Освен автомобилния път, автомагистралата и монорелса на моста има безплатна пешеходна пътека. А преди моста, ако се вгледа човек, се вижда копие на Статуята на Свободата. Тази скулптура се е появила по време на годината на Франция в Япония и толкова се е харесала на токийците, че тя е била върната на острова след демонтажа й:

26433-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Мостът на дъгата е построен за пет години и е открит през 1993 година. Неговата дължина е 570 метра:

26434-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

За съжаление, ето така изглеждат болшинството гледки в Токио. Небостъргачите са малко, основно са средно големи сгради по 20-30 етажа:

26435-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Всички балкони са с провесено пране по тях. Поради някаква причина японците не си падат о сушилни и използват ето такъв бабешки начин за сушене на пране:

26436-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

В някои блокове в центъра, с много красиви фасади, собственика може да забрани на живеещите да си простират прането по терасите:

26437-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Стадиона буквално е притиснат между блоковете:

26438-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Приближаваме се към центъра на Токио:

26439-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Сградите започват да растат на височина:

26440-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Гинза е модерен район в Токио с несметно количество бутици, супер магазини, ресторанти и кафенета. Между другото първият магазин на Apple, отворен извън САЩ се намира именно тук:

26441-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

На излизане от монорелса:

26442-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Правейки се че снимам паметната скулптура, аз, разбира се снимах интересно облечените момичета. По-късно ми обясниха, че има закон, който забранява снимането на хора без тяхното съгласие. Тоест, може да снимаш, ако те виждат (и разбират, че ги снимаш), а да снимаш скришом е забранено. Впрочем, японците обичат чужденци и на мен просто леко ми намекнаха, че тук не е прието така да се прави. При всички положения момичетата ме видяха и не възразиха:

26444-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Клекнал да изпие една бира:

26445-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Търсейки знаменитото кръстовище Шибуя, се спуснах в метрото:

26446-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Цената на билета в токийското метро зависи от разстоянието. На картата с червена стрелка е показано нашето местонахождение, а след нея е указано времето в път до нужната ни станция:

26447-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Вътре във вагона. Може да се преминава от един в друг:

26448-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Шибуя е най-известното кръстовище в Япония. Този тип кръстовище се нарича "скрембъл". На него всички превозни средства спират едновременно, и пешеходците могат да пресичат във всички направления:

26450-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Малко след като светва червено за колите, на пътя излизат първите пешеходци:

26451-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

А след пет секунди кръстовището се превръща в пъстра каша:

26452-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Не съм гинеколог, но мога да погледна...